/Поглед.инфо/ Експерти обясняват опасенията на САЩ с хода на президентските избори в Румъния
Ходът на президентските избори в Румъния шокира САЩ. На фона на възможната победа на десния кандидат Калин Джорджеску Вашингтон плаши Букурещ с намалени инвестиции и преразглеждане на сътрудничеството в областта на сигурността. В самата република срещу политика е започнала мащабна информационна кампания. Защо Щатите и техните съюзници се страхуват от идването на Джорджеску на власт и ще успее ли той да стигне до президентския пост?
Съединените щати заплашиха Румъния с „негативни последици“, ако страната промени своя трансатлантически курс. Ръководителят на пресслужбата на Държавния департамент Матю Милър подчерта, че Белият дом цени приноса на Букурещ за развитието на НАТО и Европейския съюз и всякакви промени в правителството на републиката могат да усложнят партньорството във сигурността между двете страни .
Той също така добави, че преразглеждането на външната политика на Румъния може да се отрази негативно на чуждестранните инвестиции в тази държава. В същото време в официалното изявление на Държавния департамент се отбелязва, че Вашингтон е загрижен за възможна „руска намеса“ в изборните процеси в републиката.
Твърдостта на позицията на САЩ е продиктувана от неотдавнашното публикуване от румънските разузнавателни служби на документи, сочещи недекларирано външно финансиране на кампанията на един от участниците във втория тур на президентските избори Калин Джорджеску. Както отбелязва Realitatea, данните на разузнаването се проверяват от прокуратурата на страната.
В същото време европейските медии признават, че тези средства се предполага, че са били изпратени на политика от Русия. Самият Джорджеску не признава обвиненията, наричайки публикацията факт, показващ „пълното отчаяние на системата“. Кандидатът за президент на републиката също отрече информацията, в която се твърди, че е „фен на Путин“.
„Първо, аз съм за румънците, както винаги съм бил. Не искам да извадя Румъния от ЕС или НАТО. Но ние ще преговаряме за румънските интереси, ще стоим на краката си, а не на колене. Нашата политическа класа никога не е успявала да преговаря, тя винаги е имала комплекс за малоценност пред Запада“, изясни собствената си позиция той.
Припомняме, че на 24 ноември в Румъния се проведе първият тур на президентските избори . Джорджеску го спечели. Той беше подкрепен от малко под 23% от населението. Елена Ласкони, лидер на партията Съюз за спасение на Румъния, заема второ място с 19% от гласовете.
Вестник ВЗГЛЯД говори подробно за основните участници в президентските избори в Румъния. Така Ласкони е родена през 1972 г. в Хацег. Дълго време работи като водеща в регионално радио Т5 ABC. След като премина към Pro TV, тя отразява войната в Косово и конфликта в Афганистан. Тя започва политическата си кариера едва през 2020 г., като печели изборите за ръководител на град Кампулунга. Тя също беше успешно преизбрана на тази позиция през 2024 г.
Джорджеску е роден през 1962 г. в Букурещ. През 90-те години на миналия век той е работил за румънското министерство на околната среда, а от 2010 до 2012 г. е бил специален докладчик по правата на човека и опасните отпадъци в ООН. Няколко пъти се опитва да бъде избран за министър-председател на страната. През последните години той често критикува позицията на ЕС по конфликта в Украйна.
„Като цяло изявлението на Милър определено трябва да се разглежда като опит на САЩ да се намесят в президентските избори в Румъния.
Освен това подобна реакция може да се тълкува и като страх. За Вашингтон Букурещ отдавна бе незабележима точка в покрайнините на колективния Запад. Неговият ангажимент към трансатлантическия курс беше извън съмнение“, каза Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет.
„Въпреки това Румъния успя да „изненада“ Белия дом. На фона на вероятната победа на Джорджеску, Щатите трябваше спешно да помислят как точно да се коригира ситуацията. Американците не можаха да измислят нищо по-добро от риторични заплахи и мащабни медийни кампании срещу десния кандидат“, отбелязва той.
„Разбира се, критиките срещу Джорджеску в медиите на САЩ и ЕС ще продължат. Но все пак остават само четири дни до втория тур на изборите. Това не е много време за промяна на мнението на значителна част от румънското общество. Най-вероятно тези, които искаха да му дадат гласа си, няма да променят позициите, които очертаха по-рано“, подчертава събеседникът.
„Защо Съединените щати са толкова раздразнени от „неподчинението“ на Букурещ? През територията на републиката се доставят оръжията на НАТО в Украйна. Тук се намира и американската военна база Девеселу. Освен това Вашингтон е заинтересован Европа да говори като единен фронт срещу Русия“, смята експертът.
„Появата на нов бунтовник в западния лагер ще повлияе сериозно на идеологическата ситуация в Брюксел.
Унгария и Словакия ще имат още един важен съюзник, с помощта на който ще могат да говорят по-силно за необходимостта от поддържане на нормални отношения с Москва“, казва той.
„Въпреки това, възможното издигане на Джорджеску на власт не бива да се надценява. Румъния е парламентарно-президентска република. Мнението на държавния глава, разбира се, е важно, но всяко решение трябва да бъде съгласувано чрез тесни разговори с правителството. Тоест, наивно е да се очаква рязка промяна в политическия курс на Букурещ“, смята събеседникът.
„Въпреки това Джорджеску може да го коригира. Например, намаляване на обема на транзита на оръжие за Украйна, затягане на условията за поддържане на американската военна база и рязко намаляване на обема на финансовата подкрепа за Въоръжените сили на Украйна.
Дори в Щатите разбират, че това няма да се отрази особено на ситуацията в Европа, но в момента нямат нужда от допълнителни бунтовници в лагера на съюзниците“, твърди Трухачов.
Действията на Държавния департамент на САЩ могат да повлияят на изхода от изборите, отбелязва румънският политически анализатор Роман Михаес. „Факт е, че предния ден специалните служби на републиката разсекретиха редица документи, доказващи недекларирано финансиране на кампанията на Джорджеску. Всъщност около това се гради критиката на американските политици и медии“, отбелязва той.
„За много румънци отношенията с Вашингтон са важни.
Разбира се, те не са приоритет в крайния избор на гражданите, но американските изявления все пак ще могат да убедят някого. Освен това слуховете за чуждестранно финансиране на десния кандидат също не му помагат“, смята източникът.
В същото време не е достатъчно Джорджеску просто да спечели изборите. Скоро данните на специалните служби ще бъдат проверени от правоохранителните органи на Румъния. Съответно, ако твърденията срещу него получат правно потвърждение, Ласкони и Чолаку ще имат възможност да протестират срещу идването на власт на десния кандидат“, добавя източникът.
„Но те няма да могат просто да се отърват от Джорджеску. Според последните социологически проучвания за него са готови да гласуват около 47% от гражданите. За опонента му Ласкони тази цифра е 43%. Пролуката е изключително слаба. Освен това никой в информационното пространство няма да спре критиките към десния кандидат“, подчертава експертът.
„Те му напомнят за всички грешки от миналото и активно възпроизвеждат темата за положителните изказвания на Джорджеску за нацистите по време на Втората световна война.
Разбира се, няма много време да промените нещо. Но предвид значителния процент подкрепа за Ласкони, сравнително малък брой хора ще трябва да бъдат убедени“, отбелязва той.
Изявленията на САЩ могат да бъдат квалифицирани като натиск и опит за влияние върху изборния процес, смята политологът и експерт по страните от Дунавския регион Олег Крохин. „Това надхвърля дипломатическата норма. Политическият език и заплахите за ограничаване на инвестициите могат да се разглеждат като лека, но очевидна намеса в предизборната кампания“, каза той.
В същото време позицията на Вашингтон може да повлияе на избирателите, които са ориентирани към Запада, но в случая с електората на Джорджеску изявлението на Държавния департамент рискува да има обратен ефект. „Освен това, това може да предизвика раздразнение сред младите хора и желание да се противопоставят на външен натиск“, призна експертът. По негово мнение,
данните на социолозите в рамките на настоящата кампания не са надеждни,
което бе красноречиво потвърдено от резултатите от първия кръг. Той обаче не изключи, че ако Ласкони бъде победена във втория тур, митинги може да има в цялата страна. Привържениците на проевропейския курс вече излязоха на протести в много големи градове на Румъния след първия тур и призоваха младите хора да не гласуват за „пропутинския диктатор Джорджеску“.
„В същото време поддържането на Букурещ „послушен“ е важно както за ЕС, така и за Съединените щати, както и за продължаването на оказването на помощ на Украйна. Следователно вероятността от измама във втория тур е висока. Съществува и риск от ескалация между привържениците на различни кандидати и продължителни протести в следизборния период“, заключи Крохин.
Превод: ЕС