/Поглед.инфо/ Американският президент Доналд Тръмп заяви, че е искал да убие сирийския лидер Башал Асад, което все пак е в противоречие с по-ранните му твърдения. Това не би било първото политическо убийство, извършено от Вашингтон, но разликата е, че този път Белият дом се хвали.

Тръмп призна за плановете си да убие Асад пред Fox News тази седмица, заявявайки, че единствено бившият секретар на отбраната Джеймс Матис го е удържал.

"Бих предпочел да го бях изкарал от играта. Бях го подготвил и поръчал. Но Матис не искаше да го направи", разказа Тръмп за Асад.

Когато зетят на Тръмп и негов съветник Джаред Къшнър бе попитан дали убийствата са "легитимен инструмент на външната политика", той отговори:

"Различни технологии може да се използват за да се опише, знаете, различните методи, които сте готови да предприемете и опитате за да отвърнете на някой за действие, което е предприел".

Дали ще се нарича убийство, незаконно убийство или екзекуция - все същото е. И технически погледнато е незаконно.

Но незаконноста не значи, че такива неща не се правят, просто за разлика от Тръмп и Къшнър, ако сте политик, обикновено не се хвалите за тези работи по телевизията.

В редките случаи, когато се появят хвалби за някое убийство, винаги те се съпътстват от разни възвишени ценности като правосъдието и свободата.

Бившият президент Джордж Буш поне имаше известен успех след терористичните атаки на 11 септември на територията на САЩ, когато заяви, че иска да изправи пред правосъдието лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен, цитирайки "стар плакат от Дивия Запад", гласящ:

"Търси се: Жив или мъртъв!"

И все пак, Осама бин Ладен нямаше официален статут. Той беше джихадистки наемник. В нито един момент Буш не си е позволявал да говори за убийствата на чуждестранни държавни представители, за разлика от Белия дом на Тръмп.

Сегашният президент Доналд Тръмп наруши американските държавни традиции и подхода им към политическите убийства. Тръмп поръчва убийствата, а после или се хвали с тях или ги отхвърля.

По-рано тази година той заповяда извънредното и несанкционирано от правосъдието убийство на иранския генерал Касем Солеймани, което бе извършено в трета страна (Ирак), описвайки някогашния американски партньор в борбата срещу Ал Кайда и един от най-ефективните борци срещу ИДИЛ като "терорист".

Когато саудитски представители на най-високо ниво убиха и разчленика автора на Washington Post, Джамал Кашоги в саудитското консулство в Истанбул, Тръмп отказа да застраши американски оръжейни продажби за Рияд и не ги осъди, действайки всякаш политическите убийства са нещо нормално.

Но нека не бъдем наивни. Както Джаред Къшнър каза тази седмица, "живеем в много опасен свят".

"Президентът Тръмп знае, че това е контактен спорт, а не футбол с леки докосвания", каза той.

Добре. Но защо просто не си признаете? Защо не кажете:

"Да, убиваме хора, с които имаме политически несъгласия, или които пречат на целите ни".

Защо се правите на благочестви пред американския народ, когато реалността е много по-мрачна?

Американското правителство отдавна продава на гражданите си една детска приказка. Мнозина вярват, че убиването на хора по политически причини е в изключителната зона на авторитарните, деспотични страни, които не споделят благородните ценности на Америка.

Ако не вярват, че Америка някога би направила подобни невъобразими действия в тяхно име, то е само защото американските държавни представители правят всичко, което могат за да прикрият следите си, както от гледна точка на намеренията, така и в частта с изпълнението.

Недемократичните действия като убийствата и превратите обикновено се дават на сенчести оперативни лица, като най-често се извършват от проксита и има поне известна степен на достоверност в твърденията, че американското правителство не може да бъде замесено пряко в тях.

Многото опити на подкрепяни от САЩ наемници да убият бившия кубински лидер Фидел Кастро веднага изникват пред нас. Засега, тази година Венецуела публично обяви предотвратяването на поне два опита за преврат срещу президента Николас Мадуро.

В един от тези случаи, бившата зелена барета Джорджън Годрю публикува видео, с което се идентифицира като един от организаторите. Годрю също е бил засичан на кадри с президента Тръмп, действайки както изглежда, в качеството си на негова охрана.

Дългогодишният личен бодигард на Тръмп, Кевин Шилер, който също така е служил като директор на операциите на Овалния кабинет, призна, че се е срещал с Годрю, но отрече да има каквото и да било участие в опита за преврат.

И обикновено така се прави.

Никой на официална държавна позиция не иска да бъде свързван с извършителите. Никой не иска да обяснява как подкрепяната от САЩ фракция от венецуелски опозиционери, водена от Хуан Гуайдо, може да се е сдобила с 212,9 милиона долара, които както пише в договора им с наемниците, е трябвало да им бъдат платени. Как, ако не е замесена заинтересована държава?

Идеята е всичко да е сенчесто и трудно за свързване директно към една от многото личности на неоконсервативния естаблишмънт, които от дълго време искат да сложат ръце над Венецуела и природните й ресурси.

Администрацията на Тръмп просто продължава дългогодишната американска традиция на тихи поръчки за убийства и техния аутосорсинг в посока на разни проксита.

Впрочем, това е навик, който Джо Байдън също не се е опитвал да ограничи за 50-те си години в Сената на САЩ.

Същевременно, Тръмп също така представлява първият случай на американски президент, който всъщност се хвали с тези неща. Независимо от това кой спечели през ноември, единствената промяна ще бъде фасадата на американската външна политика. Единственият истински избор е между мръщенето на Тръмп и усмивката на Байдън.

Превод: СМ