/Поглед.инфо/ В своя „Туитър” Доналд Тръмп призна, че Съединените щати са напълно готови да атакуват Иран, но, според президента на САЩ, той е спрял военните десет минути преди атаката. Какъв е фонът на тези събития?
Няма нищо странно в това, че Тръмп отмени планираната атака, защото самият Тръмп едва ли е искал да обяви тази война. За него приоритет е всеобхватният план за развитие на Близкия изток, който той насърчава заедно със саудитския принц Мохамед бин Салман, и в този план войната, разбира се, пречи. Да, Тръмп не е против да застави Иран да спре да подкрепя хутите в Йемен и други подобни, но не и повече.
Напоследък в региона няма големи качествени изменения, така че въпросът да бъде решен чрез войната. И ако военният конфликт започне, той неизбежно ще има продължителен характер и това ще сложи край на всички проекти за развитие.
Затова е логично да се предположи, че ситуацията около Иран е следствие на антитръмповата политика, която методично и последователно се прокарва от неговите противници, в това число от екипа на бившия директор на ЦРУ Джеймс Вулси. Стоящият зад Вулси клан постоянно работи над засилването на напрежението в обкръжението на Тръмп. Като пример може да се припомни статията в „Ню Йорк Таймс”, където анонимен сътрудник на Белия дом разкритикува Тръмп и вътрешното устройство на неговия апарат. Авторът на тази статия се оказа Постоянният представител на САЩ при ООН Ники Хейли, зад която стои Фонда за защита на демокрацията, свързан с Джеймс Вулси.
Друг възможен родово-корпоративен аспект на събитията около Иран е свързан с неотдавнашната смяна на американския министър на отбраната. Фактът, че Патрик Шанахан, който представлява „Боинг”, е свален и Марк Еспер, който е свързан с „Рейтеон,” застана на негово място, без съмнение провокира аплодисменти от „Локхийд”, вечният съперник на „Боинг”. Компанията „Локхийд” бе в отстъпление, а сега има шанс по време на операцията срещу Иран да демонстрира успеха на прословутия си изтребител F-35. Военно-рекламният фактор е много важен. Нека си припомним какво значение има по време на войната в Либия през 2011 г., когато, например, бяха демонстрирани бойните качества на френската авиация, след което Индия реши да закупи от Париж изтребители „Рафал”.
Но Тръмп отлично знае, че политиците, свързани с лобито на „Локхийд”, многократно и открито се изправят срещу него, например Мадлин Олбрайт, която сравни Тръмп с фашистките диктатори.
Ето защо можем да кажем, че този път опитът да се вкара Тръмп в ненужен конфликт се провали, но това не означава, че подобни опити няма да се повторят в бъдеще.
Превод: В.Сергеев