/Поглед.инфо/ Преди сто години, през лятото и есента на 1919 г., в Далечния Изток избухват партизански акции срещу американските окупатори, които се присъединяват към чуждестранната интервенция в Съветска Русия през 1918 година. Тогава покрайнините на страната, измъчвана от гражданската война, са подобни на Ирак през 2004 г., окупиран от силите на международната коалиция.
Военните контингенти от 14 държави нахлуват едновременно, а най-многобройните от тях (американци, японци, британци, канадци, китайци) дебаркират в Далечния изток. Броят на чуждестранните военни в Далечния Изток достига 100 хиляди души. Общо над 1 милион чуждестранни интервенти дебаркират на територията на бившата Руска империя през 1917-1919 г.
Причините за десанта на американски войски са изложени в секретно писмо, което на ЖП гарата в Канзас Сити е предадено на командващия американския експедиционен корпус „Сибир“ ген. Уилям Грейвс от военния министър на администрацията на президента Удроу Уилсън Нютон Бейкър: Да се създаде в Далечния изток възможност за избиране на ново правителство, да се защитят американските инвестиции в Русия, в това число сигурността на арсенала за 1 милиард долара, доставен от САЩ на Царска Русия и блокирано в складовете по Транссибирската железница от Владивосток до Пенза, да се помогне на 40-хилядния Чехословашки легион да излезе от Русия за прехвърляне на Източния фронт, да се обърне настъплението на германците от запад на Изток.
Американците имат намерение да държат чехите и словаците в Русия дотолкова, колкото е нужно за завземането на градовете по Транссибирската железница, където се е установила съветска власт. Чехословашкият легион се отличава в Русия с кланета на мирни жители и грабежи. Завзети са Пенза, Челябинск, Курган, Омск, Новониколаевск, Барнаул, Томск, Мариинск, Канск, Владивосток. Генерал-лейтенантът от армията на Колчак Александър Будберг докладва, че легионерите са взели със себе си 600 вагона награбено имущество.
През декември 1918 година държавният департамент на САЩ одобрява програма за икономическото усвояване на руските територии. Планира се в течение на 3-4 месеца в САЩ да бъдат изведени 200 хил. тона стоки и суровини. На сайта на Националния архив на САЩ е посочено, че президентът Уилсън се стреми към прокарване на демокрация, към „самоопределение” на Далечния изток и към защита на американския капитал.
Същите мотиви карат американците в днешно време да нахлуват в Югославия, Ирак и Сирия…
На 15 август 1918 година американските патрули завземат под контрол участъци от Транссибирската железница. След това за осигуряване на движението на стоки от изток на Запад две роти от 27-и пехотен полк на армията на САЩ и части на военната полиция заемат Верхнеудинск и Бурятин. Скоро числеността на американския контингент в Русия достига 8000 души. Генерал Грейвс се обръща към населението на тези райони: „… призоваваме ви към сътрудничество и предупреждаваме, че няма да търпим никаква намеса в работата на железницата”.
Още преди свалянето на Временното правителство, американците създават със съгласието на Керенски Службата на руските железници, която трябва да получи достъп до Транссибирската магистрала. Формиран е Железопътен корпус, съставен от американски кадри. В Русия този корпус влиза през март 1918 година от територията на Северен Китай, опасявайки се от национализацията на Транссибирската железница от болшевиките.
Американските и японските интервенти са съюзници, но между тях се води негласно съперничество за усвояването на Далечния изток. Японските войници тук са повече от американските – 70 хил. Държавният секретар на САЩ Франк Полк, протестирайки против разширяващото се влияние на японците в региона заявява, че подкрепата на Вашингтон на едни или други антисъветски сили има за цел „да позволи на лоялните на САЩ руснаци сами да решат своите дела”.
Междувременно на Далечния изток се води партизанска война срещу интервентите. Партизанското движение в приморието се централизира и получава общо командване. На 25 юни 1919 година се случва събитие, известно в Америка като сражението при село Романовка – червените партизани атакуват американския гарнизон при Владивосток. В първите минути на боя са избити 19 американци, след това още петима. Това са най-големите едновременни загуби на американската армия за цялото време на интервенцията. В този ден партизаните атакуват частите на 27-ми пехотен полк. “Земята беше осеяна с кървавите тела на американските войници”, описва полесражението лейтенант Кендъл, пристигнал със санитарен влак.
По това време англо-американците са победени от червените войски в другия край на страната в битките за Шенкурск (Архангелска област) и за Мурманска железница. Народният комисариат на външните работи на РСФСР протестира във връзка с действията на британските, американските и френските войски, но Лондон, Вашингтон и Париж игнорираха протеста.
На остров Мудюг в Бяло море интервенционистите откриват концентрационен лагер за руснаци. Мудюг получава прякор Островът на смъртта. Всички заподозрени за отхвърляне на интервенцията са хвърлени в затвора там. През 1958 г. на Мудюг е издигната 24-метрова стена в памет на 1242 затворници, държани в нечовешки условия. 23 от тях са застреляни, 310 са загинали от болест и тормоз, 150 са останали инвалиди. Общо 25 хиляди граждани на младата съветска република преминават през подземията на интервенционистите в руския Север, 4000 загиват..
По време на интервенцията американската армия губи близо 400 души, убити и умрели от рани и болести, около 200 от тях в Сибир и Далечния Изток. Тези загуби предизвикват протести в САЩ от обществени организации и част от конгресмените и през април 1920 г. американските войници напускат Русия.
В град Троя, Мичиган, на гробището на американски войници от загиналите в Русия отряди "Полярни мечки" е издигнат паметник - полярна мечка, шлем и кръст под него. До 1983 г. тук се провеждат срещи на бивши интервенционисти.
Превод: В.Сергеев