/Поглед.инфо/ На 11 септември Галъп пусна изследване, озаглавено "Пристрастността в новините на другите е по-голямо отколкото това за пристрантността на собстевните новини". От агенцията стигат до извода, на базата на въпроси към 20,046 пълнолетни американци, че:
"69 % от американците казват, че се притесняват повече за пристрастия в новините, които други хора консумират, отколкото за наличие на такова в техните собствени новини (29 %)''.
С други думи, 69 на 29 или 2,38 пъти повече американци са тясно скроени и с предразсъдъци относно информационните източници, които не пасват на идеологията им.
Като цяло в Америка източници свързани с Демократическата партия се приемат за достоверни от демократите, а такива свързани с Републиканската от републиканската.
Всяка страна не вярва на информационните източници на другата.
От Галъп отбелязват важния факт, че "това засилва политическата поляризация в американския национален дискурс". Колкото по-пристрастно е населението, толкова по-поляризирано става то.
Разбира се, човек би очаквал това да е случаят, но Галъп открива изненадващо ново емпирическо доказателство за това, че обществените предразсъдъци засилват поляризацията в Америка.
Всяка страна иска пропаганда, а не истина, но гласоподавателите от всяка страна искат само този тип пропаганда, който е финансиран от милиардерите, които също така подкрепят техните политици и контролират медиите им.
В резултат на това, американската политика се контролира от конфликт емжду либералните милиардери срещу консервативните милиардери, т.е. тотален контрол от най-богатите, вместо от обществото.
Има либерално стадо, има и консервативно стадо, но и двете са стада, а не общественост в една истинска демокрация.
И всяко едно от тези две стада се контролира от овчарите, които са милиардерите му. Богаташите контролират всяка от двете партии и следователно правителството. Ето защо правителството игнорира предпочитанията на американското общество. Както ще покажем тук, откритията на Галъп ще ни помогнат да обясним как и защо идват тези резултати.
Нито демократите нито републиканците могат да бъдат изложени на аргументите и доказателствата на другата страна, освен ако не ги разглеждат сами по себе си и срещу тезата на другата страна (срещу самата теза, в която човек вярва).
Да не виждаш гледната точка на другата страна значи да бъдеш сляп за нея и съответно да се затвориш в това, което вярваш.
Тези 69 на 29 процента са като жури, което произнася присъдата си, а три четвърти от заседателите не са го слушали и съответно не са обмисляли представянето на другата страна.
Това е плашеща ситуация за всеки съд или закон и е еднакво плашеща за съществуването на нацията.
В резултат на това американците имат силна тенденция да бъдат тясно скроени, а американските политики са до голяма степен движени от предразсъдъци, вместо от реалностите, пред които обществото всъщност се изправя.
Индивидите търсят източници, които най-вероятно ще потвърдят това, в което те вече вярват, както и гледат да избягват източници, които най-вероятно ще отхвърлят техните възгледи.
Това съответно е население, което е много уязвимо за манипулации чрез игрането по свирката на дадена партийна пропаганда, към която индивидът вече е свикнал.
Милиардерите от Републиканската партия (чрез употребата на консервативните си медии и тинк-танкове, които държат) лесно могат да манипулират републиканските избиратели. Демократичните милиардери по същия начин могат лесно да манипулират избирателите на Демократическата партия с техните си либерални медии, тинк-танкове и тнт.
Това ще рече, че милиардерите от всяка от двете страни, насочват гласоподавателите на двете партии и съответно нацията е аристокрация - държава, която се контролира от малцината най-богати, вместо автентична демокрация, която се води не от броя на доларите, а от броя на жителите, всеки от които независимо и свободно търси достоверни факти.
Аристокрацията владее всяка такава земя. Обществото не е владетел на такава нация. Това не е демокрация, а колективна диктатура от милиардерите, сиреч аристокрацията.
Гласоподавателите и на двете партии гласуват в съзвучие с плановете на милиардерите си, но особено според това дали тези политики се споделят, както от либералните, така и от консервативните богаташи. Има милиардери, които финансират и двете партии и съответно ги контролират и двете.
Милиардерите във всяка една партия имат своят златен и много тежък палец, който натиска здраво по "демокрацията" до такава степен, че независимо коя група милиардери спечели изборите, обществото неминуемо ще загуби, защото това реално е състезание между свръхбогатите, които менажират политическите дела на цялата нация.
Това е като двама боксьори, които се бият на ринга, когато процесът по избор е бил корумпиран и така, дори ако победителят не е чак толкова корумпиран, крайните резултати все пак са си нагласени по време на първичния избор.
Когато конкуриращите се са избрани с корумпиран процес, крайният резултат не може да бъде демокрацията.
Това се случва не само що се отнася до избори, но и по други въпроси. Например през 2002 и 2003 г. се случи за "смяната на режима в Ирак" и "оръжията за масомо унищожение на Саддам", които бяха точно толкова искани от медиите и тинк-танковете на либералните милиардери, колкото и от консервативните.
И така, една тясно скроена общественост беше всъщност пленена в лъжите, които бяха изработени и съгласувани и от двете страни на вътрешноамериканската политическа система - и двете страни, които се контролират и финансират от либералните и консервативните милиардери.
Цената на инвазията и военната окупация на тази страна, която беше почти два трилиона долара, както и последвалото разрушение бяха направени в името на американските милиардери и не доведоха до нищо за американския народ, освен огромен обществен дълг, рани и смърт за американските войници и иракчаните.
И това е типично в днешно време и в тази аристокрация - аристократите иат враст, а нацията им прислужва.
Между другото, на 4 август Галъп показа изследване, че удовлетворението от политиците в Америка е на най-ниската си точка, само на 13 %. То е било едва седем процента през 2008 в най-ниската си точка и достига само до 45 в началото на 2020, когато е в най-високата си точка.
Това, което всички милиардери искат е това, което американското общество получава от правителството си. Това е двупартийността на милиардерите. И именно тя ражда правителствените политики.
Това нещо определя и правителството, което американците обикновено получават. Но това, което прави системата диктатура от аристократичен тип, каквато е Америка, е, че населението е много пристрастно, тясно скроено, вместо всеки индивид да търси солидни доказателства за да промени мнението си относно това как обществото функционира и реалното състояние на нацията.
Вместо това митовете, в които хората вярват непрекъснато се подхранват. Подобно общество като това не е съставено от индивиди в демокрация, а от много лесно манипулируеми тълпи.
Често двупартийните възгледи в Америка се базират на лъжите, в които всички милиардери искат обществото да вярва. В подобни случаи, а те са чести, истината просто се игнорира или откровено отрича и от двете страни, както и от медиите им.
Индивидуалните предразсъдъци съответно се увеличават, вместо да намаляват от това, което обществото чува "по новините".
Всеки има предразсъдъци и истината може да доминира само ако хората са скептични към източниците, на които разчитат, опитвайки се непрекъснато да стигнат до корена на истината и да подменят лъжливите разбирания, които хранят.
Това е същината на научния метод. Демокрацията зависи от нея. Аристократичното управление иска обратното. Америка е точно обратното на научния метод.
Да променим настоящата ситуация към демокрация ще бъде трудно. И от двете политически страни в Америка трябва да има по-малко от естаблишмънта, включително с всичките му медии, политици и тинк-танкове. За да имаме истинска демокрация, която да съществува реално. Защото в момента такава няма.
Но това, което е по-депресиращо е, че образователната система на Америка, особено колежите и университетите насърчават, вместо да пречат на тази ситуация и този начин на мислене.
Колкото по-образован е един американец, толкова по-малко толерантен става, както показва същото проучване на Галъп от 11 септември:
"Докато 52 % от американците с диплома за средно образование или по-малко са притеснени за пристрастията в другите новини, вместо в техните (и 45 % от тази минимално образована група смята, че това, което четат може да е пристрастно(, цифрата е 64 % за тези, които имат някакво колежанско образование и дори по-висока сред завършилите колеж (73 %), както и тези с магистърска степен нагоре(77 %). Само 22 % от най-образованите смятат, че новините, които четат може би са пристрастни."
Най-образованите американци са най-манипулируемите и мислят в най-тесни рамки.
Никое откритие на Галъп не е по-крайно от това, че колкото по-образован е американецът, толкова по-малко вероятно е да смени възгледите си за ситуацията.
С други думи, колкото по-образован е един американец, толкова по-тясно скроен става той. Висшето образование в Америка увеличава, вместо да намалява тесните хоризонти на човек.
Но има и други крайни изводи:
"Тези, които се идентифицират като либерали на 80 % смятат в по-голяма степен, че чуждите медии имат пристрастие, за разлика от консерваторите, при които процентът е 68 и умерените, при които е 65".
С други думи, либералите са 1,23 пъти по-тесногръди, отколкото умерените центристи и 1,18 пъти повече от консерваторите.
"Докато 58 % от чернокожите възрастни се притесняват за пристрастията в медиите на другите, а не в своите, 73 % от азиато-американците и 72 % от белите казват същото".
Следователно афро-американците са на 80 % толкова тесногръди, колкото и евро-американците, както и азиато-американците
Това е възможно най-лошата комбинация - тесногръдо население, което е особено тесногръдо в най-образования си сегмент. Водещият сегмент е и най-тесногръдият.
Това са ключови проводници и агенти на милиардерите и ще са важни за индоктринирането на следващото поколение американци с ценностите на аристокрацията.
Това означава, че самите лидери се държат в идеен кувиоз. Те имат минимален контакт с най-уязвимите членове на обществото, които са по-малко образовани.
Това засилва неравенството на възможностите в цялото общество. Тъй като образованите американци са най-тесногръдата група към различните мнения, лесно е да се види как не толкова образованите, които имат различни възгледи се разглеждат като "излишни".
Различията им след това стават презрение. "Фактите" за политиката, за тези добре образовани хора произтичат повече от ценностите им, отколкото ценностите и приоритетите от политическите факти.
Научната епистемология е обърната надолу що се отнася до политическите въпроси в тази страна.
Това е някакъв вид вяра, а не наука, която определя какво вярват хората в страната за политиката. Във всяка аристокрация това е начинът, по който както консерваторите, така и либералите разглеждат всеки човек от обществото, който не споделя мнението им - като "банда излишни".
Това е самата есенция на елитизма и от двете страни. Пример е как и Хилари Клинтън и Доналд Тръмп показаха презрение за гласоподавателите на другия.
Минималният контакт на лидерите с обществото прави изключително невероятна възможността, те да проявяват състрадание или притеснение за страданията, които самите те причиняват на хората надолу.
Всъщност, въпреки, че всяка аристокрация твърди, че подобрява условията за обществото, реалността е, че всеки път когато това ще доведе до загубата на власт, твърдението се оказва чисто двуличие и лицемерие - една лъжа и самозаблуда.
Самозаблуждаването относно собственото благородство и добрина е лесно, защото тези хора имат минимален контакт с най-уязвимите хора от обществото - същите тези, за които по-високопоставените твърдят, че се интересуват най-много.
Фалшът е вграден във всяка една аристократична система. Силната тенденция сред американците да бъдат тесногръди води до това, че аристократичният фарс се разглежда като истината.
Отново, "оръжията за масово унищожение" в Ирак могат да се разглеждат като добър пример за това как медиите на аристокрацията блокират реалността.
Научните изследвания дори са показали, че колкото по-богат е човек, толкова по-малко състрадателен става към тези, които страдат.
Още повече, че по-малко образованите, които се опитват да се образоват, без да го знаят, се стремят към това да са по-малко отворени към алтернативните мнения, вместо обратното.
Едно лошо последствие от това е, че задушава креативността, отвореността и идеите в полза на прогнилото, манипулираното и бюрократичното.
Друго лошо последствие е, че авторитетните фигури в подобно общество са в редица важни аспекти на по-ниско ниво от останалата част от населението. Още повече, че колежите на Америка и университетите й не отварят широката скроеност на учениците си, а точно обратното - ограничават я.
Дори ако професорите преподават някои истини, те обучават студентите си да бъдат авторитарни, вместо да бъдат по-отворени, истинни, всеобхватни и дълбоко разбиращи, което включва тези истини, но и много други, които мнозинството преподаватели или игнорират или отричат, защото дълбокото осъзнаване пречи на съществуващото Писание или стандартната гледна точка, наложена от милиардерите и от двете страни.
Поне в Съединените щати това е нормалната ситуация. Анкетата на Галъп го показва.
Това е перверзна ситуация, която не вещае добро за бъдещето на нацията. Всяка страна, която е така не само, че е аристокрация, а не демокрация, но е и в голям минус и ще се движи назад.
Това ще бъде минус както в изкуствата, така и в науките. Бъдещето на такава нация ще бъде в застой, вместо динамично. Аристокрациите имат навика да са по този начин.
Също така, защото обществото е високо поляризирано, вътрешните идеологически разделения ще похабят голяма част от усилията на нацията. Прогресът на нацията ще бъде стопиран от разделение и недоверие между двете враждуващи страни на аристокрацията.
Това описва една умираща култура - нация в упадък.
Ето какво ни казва анкетата-доклад на Галъп толкова ясно, колкото и всички други подобни проучвания.
Нация в упадък.
По време на първичните избори в Демократическата партия, основна точка на различие между двамата основни кандидати - Джо Байдън срещу Бърни Сандърс беше дали милиардерите са лоши за страната.
Байдън каза не, а Сандърс каза да. Което е и истинската причина милиардерите да се погрижат Сандърс да загуби.
Във всяка страна, където неравенството е толкова екстремно, не може да има автентична демокрация. Екстремното неравенство в доходите прави демокрацията невъзможна в тази страна.
Другите проблеми на Америка идват в резултат от тези неща.
Реално това е еднопартийна държава и партията се контролира не от вота на гласоподавателите, а от вота на доларите. Това е аристокрация, при това в упадък.
Каквато и демокрация да е била Америка някога, вече такова нещо не съществува. Сега е подмена от една страна на масовите заблуди, които се продават и купуват.
Превод: СМ