За съжаление тази надежда намалява, тъй като обичайните поддръжници на водените от САЩ смени на режими, станаха още по-гласовити. Императивно е американските и европейски лидери да устоят на призивите за действия в поддръжка на про-демократичните протестиращи.
Ход в тази посока не само ще обвърже Съединените щати и съюзниците им в бъкотията на политическите борби на една малка източноевропейска страна, но и може да доведе до опасна конфронтация с Русия.
Както обсъждах в предишна статия за The American Conservative, отношенията между Лукашенко и руския президент Владимир Путин са много сложни.
На лично ниво двамата едвам се гледат. Кремъл счита режимът в Минск за нефункционален и ненадежден клиент. Повечето западни експерти са съгласни, че Москва предпочита да избягва провеждането на директна военна интервенция в Беларус.
Руските представители най-вероятно не виждат предимства относно това страната им да стане отговорна за делата на политически нестабилния и икономически беден съсед.
И все пак, правителството на Путин е видимо нервно относно това какво може да запълни последващия властови вакуум, ако Лукашенко бъде свален.
Спомените от Майдановската революция от 2014 г. в Украйна, когато демонстрантите (с повече или по-малко западно насърчаване) свалиха избраното, про-руско правителство и го замениха с твърдо националистическо и про-НАТО-вско такова, все още преследват руските лидери.
Все пак има разлики между двете страни. За разлика от украинските протестиращи, малцина белоруски демонстранти носят знаци, прокламиращи ентусиазма им за НАТО или Европейския съюз. Нито пък много са тези, които с радост биха носили знамена със звезди и ленти.
Като цяло беларуското обществено мнение изглежда сравнително про-руско. Повечето про-демократични протестиращи виждат целта си основно като честни избори и край на авторитарното управление на Лукашенко.
И все пак е важно за западните лидери да не подценяват решителността на Москва да държи Беларус в руската геополитическа орбита. По-рано Путин изрично предупреди Европейския съюз да не се меси в Беларус.
Руският президент също така увери Лукашенко, че Русия е готова, при определени обстоятелства и клаузи на съществуващото взаимно отбранително споразумение, да разположи войски, за да поддържа реда, ако това се наложи. Оттогава, Путин потвърди ангажимента си.
Първоначалният отговор на западните правителства на хаоса в Беларус беше сравнително внимателен и сдържат. Когато Лукашенко обвини НАТО, чер азполага войски по западната граница на страната, лидерите на Алианса отхвърлиха твърдението и към този момент това отхвърляне изглеждаше точно.
Вече не. НАТО започна да провежда военни учения близо до границата на Литва с Беларус - не особено разумна и много провокативна стъпка. Това най-вероятно отразява все по-нарастващата кампания на Запад за демонстриране на "солидарност" с про-демократичните фракции в Беларус.
Статия от 10 септември в The New York Times, озаглавена "Подкрепа за смелите протестиращи в Беларус" е типичен пример за това лобистко усилие.
Редакционният борд на The Times подчерта, че "смазването на мирните протести срещу очевидно и грубо манипулираните избори в Беларус, е отблъскващо за всеки, които подкрепя демокрацията и елементарната честност".
Редакцията отбелязва, че протестиращите "не са се обърнали към Европейския съюз, НАТО или пък Съединените щати за помощ".
И все пак това не спира редакторите от предлагането на помощ. Те предупреждават, че Москва може "да се опита да вкара Европейския съюз в някаква форма на диалог, която ще даде блясък на легитимност на руското търсене на начин за разрешаване на кризата в руска полза".
Редакцията на вестника отхвърля всеки такъв диалог и вместо това казва следното:
"Ролята на Запада, на правителствата и организациите за защита на човешките права, на обществеността от социалните мрежи, е да демонстрира на смелите хора, които гласуваха за г-жа Тихановская, и които смело се изправиха пред побои и арести, само за да искат гласовете да бъдат преброени отново, че свободните хора навсякъде по света са на тяхна страна и подкрепят искането за нови избори, пускането на свобода на всички задържани и връщането на опозиционните лидери, които са прогонени в изгнание."
Вестникът обаче не е доволен от тази морална помощ. Вместо това той настоява, че посланието за западна подкрепа "трябва да бъде подплатено със сериозни лични санкции - замразяване на банкови сметки, забрани за пътуване и други подобни, както срещу слугите на г-н Лукашенко, така и срещу тези, които са фалшифицирали изборните резултати и после жестоко са измъчвали тези, които имат смелостта да протестират".
Този подход успява да бъде едновременно провокативен и безупречен. Той ще символизира, че намерението на Запада е още веднъж да лови риба в бурните политически води на руския периметър, дразнейки Кремъл и влошавайки и без това ледените отношения между Изтока и Запада.
Беларус вече заплаши да затвори важни транзитни коридори от Русия за Източна и Централна Европа, ако бъдат наложени санкции, което ще доведе до ескалация на напрежението.
Въпреки, че са провокативни, санкциите предложени от престижния вестник ще бъдат изключително недостатъчни за да се свали режимът на Лукашенко или дори да се застраши състоянието му.
Отбелязвайки двупартийната природа на натиска за по-активна американска подкрепа за силите срещу Лукашенко, фондация "Херитидж" призовава Вашингтон "да обмисли прилагането на законите Магнитски на релевантните белоруски власти".
Това законодателство беше прието през 2012 за да накаже Русия за предполагаеми нарушения на човешките права. The New York Times и фондация "Херитидж" си приличат почти едно към едно в препоръките си за Вашингтон.
Европейските и американски лидери трябва да устоят на подобен натиск. Такова развитие може да принуди Путин да превъзмогне нежеланието си за военна интервенция в Беларус, ако той стигне до извода, че Западът има намерение да се намеси там, както се намеси в Украйна.
Москва счита Беларус за важен териториален буфер между Руската федерация и НАТО. Ако бъде притиснат, Путин може да реши да абсорбира Беларус по стратегически отбранителни причини, както направи с Крим.
Договорът за създаване на Съюзна държава между Русия и Беларус беше подписан през 1999 година. Засега той е по-скоро символичен, но една стресната Русия може да го приложи напълно.
Подобен ход ще сложи настоящата студена война между Москва и Запада в още по-дълбоко замразяване - изход, който никой не би трябвало да иска.
Западните и особено американските лидери трябва да се въздържат от това да правят ситуацията дори по-лоша, отколкото вече е.
* Тед Гейлън Карпентър е изследовател по отбранителни изследвания в института "Кейто"
Превод: СМ
