Президентската администрация на САЩ на Доналд Тръмп в своята стратегия за национална сигурност през 2017 г. посочи необходимостта да се съсредоточи върху „конкуренцията на великите държави“ като ключов фактор в отбраната на САЩ, пише на страниците на Defense News, сътрудничката на американската НПО Defense Priorities и наблюдател на The Week Бони Кристиян. Едновременно с това, подчертава журналистката, обръщането на внимание на този конфликт не е същото като „активно да се подтиква към него“, а Вашингтон, очевидно, се занимава с последното. Във всеки случай именно в тази светлина се появява желанието на администрацията на Тръмп едностранно да се оттегли от Договора за отворено небе (ДОН), според който 34 страни-участнички, включително Русия, имат право да извършват разузнавателни полети над териториите си на една друга, отбелязва тя.
Според Кристиян, оттеглянето от ДОН може да бъде още един удар върху „инфраструктурата за деескалация, предназначена да предотврати криза между ядрените държави“ - въпреки факта, че администрацията на Тръмп вече се е оттеглила от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег и не проявява желание за удължаване на Договора за СТАРТ-III. Сега, след като руските и американските войски се озоваха на противоположните страни на барикадите в Сирия и Източна Европа, дипломатическите инициативи не трябва да бъдат ограничавани, а напротив, да се развиват, убедена е авторът.
Въпреки факта, че и Русия, и САЩ наложиха взаимно ограничения върху предвидените от ДОН полети и, разбира се, си размениха обвинения за това, Вашингтон използва споразумението много по-активно от Русия: американските самолети извършиха три пъти повече полети над руска територия, отколкото руските – над американска, напомня Кристиян. По тази причина през 2018 г. тогавашният министър на отбраната на САЩ Джеймс Матис заяви на изслушване в Конгреса на САЩ, че спазването на споразумението е в интерес на Америка, като нарече ДОН източник на „прозрачност и стабилност“, както и ценен „механизъм на взаимодействие“ на страните-участнички, пише журналистката.
Матис беше прав - ДОН е наистина важен за стабилизиране на отношенията между САЩ, европейските съюзници на Вашингтон, Украйна и Русия, се казва в статията. Според Кристиян американските медии вече писаха, че ако споразумението бъде прекратено, ще бъде по-трудно всички страни да наблюдават какво правят другите и това ще доведе до неизбежно увеличаване на напрежението. Можем да стигнем до същото заключение, ако си припомним кризите в отношенията между САЩ и СССР по време на Студената война, които почти се превърнаха в размяна на ядрени удари - в края на краищата много от тези ситуации биха могли да бъдат разрешени много по-лесно, ако споразумение от типа на ДОН действаше в онези дни, сигурна е авторът.
Според Кристиян намерението на Вашингтон да се оттегли от договора най-вероятно не е свързано с нарушения от страна на никоя държава, а с дейностите на бившия съветник по националната сигурност на Тръмп Джон Болтън - според някои данни, преди оставката си, той категорично е препоръчал на Тръмп да се откаже от ДОН. Болтън като цяло е много скептичен към договорите за контрол над въоръженията и в същото време в състава на Съвета за национална сигурност на САЩ има не малко негови идеологически съратници, които, очевидно, влияят на президента, предполага журналистката.
За щастие, администрацията на Тръмп все още не е стартирала официалния процес на изтегляне от САЩ от ДОН, което означава, че това „грешно пресмятане“ все още може да бъде избегнато, подчертава авторката в заключение. Тръмп ще трябва само да откаже да уведоми участващите страни шест месеца преди напускането. Точно това трябва да направи президентът - така той не само може да запази важен инструмент за предотвратяване на изостряния, но и да използва нарушенията на условията му като повод за дипломатически инициативи в името на намаляване на напрежението, смята тя. Изходът от това „полезно споразумение, което все още може да бъде спасено“ ще бъде „безразсъдна и ненужна стъпка към война между великите държави“, обобщава Кристиян.
Превод: М.Желязкова
