/Поглед.инфо/ Проблемът около присъствието на биологичните лаборатории на Пентагона в Централна Азия обикновено се свързва с Казахстан, но обхватът на това явление е по-широк.
Разпространението на коронавирусната инфекция отново насочи вниманието към старата тема. През май казахските власти решиха да създадат Съвет за биологична сигурност, с появата на който, надяваха се експертите, щеше да стане по-ясно какво правят американците в Алма-Ата и Отар.

„Биологичният обръч“, който преминава от Централна Азия през Украйна Молдова и Закавказието, обхваща и Туркменистан, въпреки че затвореният характер на тази страна усложнява плановете на Вашингтон. DTRA (Агенция за намаляване на военните заплахи към Министерството на отбраната на САЩ) е почти невъзможно да влезе в Туркменистан, но проектите и представителството на USAID (Агенцията на САЩ за международно сътрудничество) вече съществуват в Ашхабад.

Американският посланик в Туркменистан Алан Филип Мастард  открива лаборатория в Ашхабад. Снимка tdh.gov.tm

На 14 март 2019 г. Съюзът на индустриалците и предприемачите на Туркменистан (СИПТ) и корпорацията “Хил Стандарт” откриха със съдействието на USAID първата частна микробиологична лаборатория в страната. Официално тя се нарича лаборатория за хранителна безопасност. Броят на лабораторния персонал и степента на контрол на американците не са известни.

Един от блоковете на лабораторията в Ашхабад. Снимка tdh.gov.tm

Таджикистан също представлява интерес за биолозите от Пентагона. Част от проектите се осъществяват чрез USAID: откриването през 2019 г. на лаборатория в Републиканския център за контрол на туберкулозата, финансовата помощ за лабораторията на болницата за туберкулоза “Шифо” във Вахдат, създаването на лабораторен център в Исфара.

При откриването на референтна лаборатория в Душанбе

Това, което американците не успяват, е завършвано от европейците. Най-новата бактериологична референтна лаборатория в Гастроентерологичния институт в Душанбе е създадена с парите на фондацията “Мерио”, известна не само с благотворителност, но и с изграждането на биологични лаборатории в Китай, Мианмар, Бангладеш и Африка. Характерно е, че на територията на бившия СССР Фондация “Мерио” действа единствено в Таджикистан. В тази република няма обективни оценки на работата на бактериологичната лаборатория.

Интересни са на „биолабораторните“ интереси на Пентагона и Узбекистан. Спецификата на политическия режим при Ислям Каримов не пречи, дори допринесе за работата на структурите на Министерството на отбраната на САЩ. Достатъчно е да се назове бившият биохимичен опитен обект на казахско-узбекския остров Возрождение в Аралско море, депата в Каракалпакстан. Смята се, че ЦРЛ (Централна референтна лаборатория) е открита в Ташкент благодарение на тогавашния американски посланик Джон Пърнел и Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) през 2007 г., но подготвителната работа се провежда от 1997 г., когато регионалният офис на УНТЦ - Украински научно-технически център се появи в Узбекистан.

Узбекистан в системата STCU

Известно е също, че специалисти от Ташкент с „някои чужденци“ са отишли в затворената лаборатория в казахстанския Отар, близо до границата с Узбекистан. един от кураторите на проекти в Узбекистан чрез УНТЦ е известната Джейн Таненбаум.

На 21 април 2011 г. щатският временно поверен в делата на Узбекистан Дуейн Бъчър откри лаборатории в Андижан и Фергана, изградени с финансова подкрепа от DTRA от специалисти на “Бехтел”- голяма инженерно-строителна компания със седалище в Сан Франциско. Проектът струваше около 1,3 милиона долара. Официалната цел на лабораторията е „помощ при идентифициране на особено опасни патогенни микроорганизми и предотвратяване на епидемии“. Дуейн Бъчър отбеляза, че това е „само един от многото проекти, над които в момента работят Съединените щати и Узбекистан“. Става дума за реконструкция на 10 регионални диагностични лаборатории и 17 единици за епидемиологично осигуряване.

Тогава с помощта на американците се появиха станции в Бухара, Карши, Самарканд, Нукус. Част от персонала включва граждани на САЩ.

През лятото на 2015 г. DTRA и Американският център за контрол и превенция на заболяванията проведоха семинар в Ташкент за лекари, епидемиолози и лабораторни специалисти на Министерството на здравеопазването на Узбекистан относно обмяна на опит в дешифрирането на лабораторни анализи на особено опасни патогени. Планирана е мащабна модернизация на 157 санитарно-хигиенни лаборатории в цялата страна с обща стойност 17,4 милиона долара.

Най-голямата лаборатория от тези, изградени в Узбекистан от DTRA и “Бехтел”, е тази в Ургенч (Регионална диагностична лаборатория Хорезм), открита на 18 октомври 2016 г., веднага след смъртта на Каримов. При откриването на лабораторията посланикът на САЩ Памела Спратлен обяви пълно разбирателство между DTRA и узбекското правителство.

Посланикът на САЩ Памела Спратлен на церемонията по откриването на центъра в Ургенч

Според думите на американския посланик, лабораторията в Ургенч „ще позволи за първи път да получат експериментални данни за разпространението на антимикробна резистентност“, а това „ще подобри качеството на живот и здраве на гражданите на Узбекистан и други страни от региона“.

"Подобряване на качеството на живот и здраве" обаче не се случи. В Узбекистан са регистрирани необясними огнища на морбили (петстотин души в района на Самарканд) и варицела (тази болест беше прикрита с диагноза алергичен дерматит). В Ташкент има версия, че острият натиск срещу Гулнара Каримова, дъщеря на бившия президент на Узбекистан, се дължи на факта, че тя обърна твърде много внимание на произхода на неясните болести.

Сега американците продължават да оперират в Узбекистан. През април 2017 г. в Научноизследователския институт по епидемиология, микробиология и инфекциозни болести на Узбекистан беше открит Центърът за борба с антимикробната резистентност. Новото ръководство на Узбекистан, което поддържа отношения с Вашингтон, мълчи за лабораториите. Само веднъж, през октомври 2018 г., мълчанието беше нарушено: след изявлението на началника на радиационните, химическите и биологичните сили за отбрана на Въоръжените сили на Руската федерация Игор Кирилов за създаването на „лабораторен пояс“ около Русия, Министерството на отбраната на Узбекистан заяви, че „не са чували“ за реконструкция на контролираните от Пентагона лаборатории в републиката.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели