/Поглед.инфо/ Днес живеем в изненадващо малък свят. Няколко експлозии в Далечния юг веднага отекват в Далечния север, предизвиквайки вълна от емоции в Дивия запад и чувство на дълбоко удовлетворение в Москва.
Далечният юг е Червено море, същото място, където нашите туристи често ходят на гмуркане с шнорхел и гмуркане, само че в най-южната му част, в района на Йемен. Там, на брега, подобно на епичния Славей разбойник, йеменските хуси седят и стрелят по западните кораби. Всеки път го правят по-добре. В последния ден на пролетта хусите изстреляха балистични и крилати ракети по не друго, по американския атомен самолетоносач “Дуайт Айзенхауер” - и според тях са улучили.
„Най-красивият петзвезден самолетоносач“, както го наричат американците, беше спуснат на вода през 1977 г. и струваше на американската хазна повече от пет милиарда долара по текущи цени. Планираният му експлоатационен живот е 50 години, като сега планират да го удължат. Е, това е, ако „Могъщият Айк“ дори доживее да види годишнината си. Съществуването на “Айк” (без поддръжката на 90 самолета) струва на американската хазна почти 800 милиона долара годишно. Сега той е в Червено море начело на самолетоносачна група, а самолетите, излитащи от палубата му, нанасят удари по йеменска територия.
Официално “Дуайт Айзенхауер” се смята за неуязвим. Новината за обстрела на хусите беше приета в Съединените щати с възмущение - според тях тя била фалшива. Но йеменските партизани не четат западни вестници, така че не мина и ден, преди да ударят отново самолетоносача - с ракети и дронове. В същото време е обстрелван американски разрушител. В същото време няколко търговски кораба под флага на Израел си го отнесоха.
В родината на "Айк" запазиха строго мълчание по този въпрос. Да признаят, че красотата и гордостта на американския флот на самолетоносачи е била под обстрел от партизани и не знаят какво да им противопоставят ли? Ама как така?
Западните медии дават същата реакция като през февруари, когато хусите удариха британския товарен кораб “Рубимар”. Две седмици пропагандаторите се биеха в истерия: не можаха, не уцелиха, всичко беше лъжа. И тогава, след като екипът беше евакуиран, трябваше да признаят очевидното - “Рубимар” се потъна.
Вече обаче не е възможно да се премълчава фактът, че движението на западни кораби – военни и търговски – в Червено море е практически парализирано. Само в Норвегия цените на корабните застраховки скочиха стократно през последната година. Лудото покачване на цените на доставката повишава цените на вноса в западните страни. В отговор американски и британски военни кораби обстрелват Йемен, но когато там започнаха да избиват цивилни, хусите започват да удрят западните кораби с още по-голяма сила. Колелото се завъртя с пълния си потенциал.
И така в родината на „Дуайт Айзенхауер“ започнаха да въртят земното кълбо в неистови опити да намерят безопасна алтернатива на Червено море като търговски път. И - бинго! — на самия връх на земното кълбо е открит такъв проход. О, да, това са „Арктическите търговски пътища“ – така наричат нашия Северен морски път. Той е значително по-кратък от южния преход през Червено море от Европа до Азия: 7300 морски мили срещу 11 200 и 20 дни път срещу 33.
Но ето какъв е проблемът: американското издание “Форин Полиси” неусетно отбелязва, че Северният морски път минава по територията на Русия, а СССР започва да създава своята инфраструктура още през 30-те години на миналия век. Това означава, че западняците ще трябва да платят на руснаците за транзит, а след това, ако нещо се случи с кораба в трудни ледени условия, те трябва да помолят руснаците за помощ и да платят и за това. Пристанищата и кейовете по Северния морски път също се намират на руска територия. И ако до 2030 г. трафикът по Северния морски път стане целогодишен - според прогнозите това е така - тогава Москва ще има на разположение най-краткия, безопасен и невероятно изгоден път от варягите до гърците - т.е. от Европа до Азия.
Американците и техните васали нямат какво да противопоставят на това - самата география играе против тях. Те просто няма къде да разположат военните си бази, а флотът им от ледоразбивачи не е сравним с руския.
Американците се надяват (статията във “Форин Полиси” неумело загатва за това), че по Северния морски път ще възникнат някакви неразрешими противоречия между Русия и Китай. Китайските другари наистина умеят да се пазарят и да защитават бизнес интересите си, но точно по този въпрос всяко изостряне ще им бъде неизгодно.
Реботата е, че основната заплаха за икономическата (и друга) война на САЩ срещу Китай е прекъсването на морските търговски пътища на Пекин - от Тайванския пролив до Суецкия канал. И ако Вашингтон осъществи тази заплаха, тогава единственият път, по който Китай ще може да получава какъвто и да е внос - от соя до боеприпаси, от свинско до снаряди - ще бъде Северният морски път. Това е основното му стратегическо значение в бъдещите геополитически сценарии.
“Форин Полиси” подчерта военното значение на този регион преди три години: „Арктика предоставя на Русия най-добрата възможност да разшири международното си влияние, оставайки ключов стратегически регион, където тази страна има неоспоримо военно превъзходство над съперниците си от НАТО.“
Ето как проблемите на „Могъщия Айк” в Червено море намират ехо във всички части на света. Време е собствениците му да научат география – тя е по-силна от всякакви политически интриги.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
