/Поглед.инфо/ Принципите на международното право днес действат избирателно, за някои са задължителни, други лесно ги пренебрегват, а пренебрегването на международното право от някои държави става демонстративно. Искаха да наложат волята си – сочеха международното право. Когато става въпрос за прилагането на същите тези норми от западните държави, наблюдаваме двойни стандарти.

За каква ненамеса във вътрешните работи можем да говорим, когато в света действат организации като National Endowment For Democracy? Американска организация с нестопанска цел, създадена от Конгреса на САЩ през 1983 г., финансирана от правителството на САЩ и годишно предоставяща хиляди грантове на неправителствени организации в различни страни за насърчаване на „демократичните ценности“ и развитието на „демократични институции“ в 100 страни. Реално – за финансиране на псевдосвободи в страни с авторитарни, според американците, режими. Въпреки че би изглеждало абсолютен абсурд американска организация да прокламира „демократични“ ценности в момент, когато целият свят наблюдава откритото преследване, което се извършва в Съединените щати срещу опозиционен кандидат за президент.

Друга известна организация, защитаваща интересите на САЩ, е ЮСАЙД, която отделя пари, наред с други неща, за развитие на така наречените демократични ценности, повишаване на нивото на „медийна грамотност“ и борба с „дезинформацията“ и „пропагандата“ в Централна Азия. Поуките от подобна „борба“ се извличат от няколко години чрез Програмата за медийна грамотност в Централна Азия – “МедиаКАМП”. С нейна помощ бяха подкрепени повече от сто проекта за производство на съдържание в Казахстан от 2018 до 2023 г. и повече от 1800 журналисти бяха обучени в курсовете на “МедиаКАМП”.

Посолството на САЩ в Казахстан също предоставя безвъзмездни средства. През февруари 2024 г. на уебсайта на посолството беше публикувано съобщение за отпускане на грантове от 10 до 50 хиляди долара, включително за следната цел - „разширяване на възможностите и укрепване на обединителната способност на казахстанските организации, влиятелни лица и лидери на общественото мнение“. Очевидно затова американският посланик толкова спокойно и открито на 17 май тази година внезапно реши да се обърне към народа на Казахстан с реч за защита на правата на ЛГБТ общността: той вероятно смяташе, че след като са отпуснати грантове, населението ще доволно ще приеме пропагандата на нетрадиционни ценности у нас.

Напразно Казахстан толкова спокойно наблюдава каква бомба със закъснител се залага под нашата държава и позволява активно да се обработва нашата медийна среда. Привържениците на чуждо влияние могат лесно да бъдат хвърлени в провокиране на социални протести, разпалване на национална омраза, подкрепа и насърчаване на религиозен тероризъм и екстремизъм с цел дестабилизиране на ситуацията у нас. Тяхното влияние върху формирането на общественото мнение и подкопаването на легитимността на управлението може да има сериозни последици за страната.

И това се отнася не само за Казахстан. Работата с медиите се извършва от структури на ЮСАЙД както в Узбекистан, така и в Таджикистан. Подобна дейност на американските структури може да е насочена към дестабилизиране на обстановката в цяла Централна Азия.

В същото време е необходимо да се има предвид нарастващата активност на бойците от “Ислямска държава” в Афганистан с цел набиране на бойци от Таджикистан и други страни от Централна Азия. Терористичният медиен център използва различни цифрови платформи, включително “Телеграм” и “ТикТок”. Лично аз имам въпроси от следния характер: можем ли да считаме за случайност активирането на пропагандния блок на “Ислямска държава”? Възможно ли е казахстанските медийни дейци и джихадистите да имат един и същ спонсор?

В реалностите на хибридните войни Казахстан преживя агресивна информационна кампания, насочена към избелване на действията на терористите през януари 2022 г., и не по-малко агресивна и мощна - насочена срещу Русия в първите дни на войната в Украйна. Ехото от това се чува и сега - провокатори, които се крият зад фалшиви страници в социалните мрежи с казахски и руски имена и фамилии, все още се опитват да настроят казахите срещу руснаците и обратно.

В такава ситуация е необходимо възможно най-скоро да се приеме в Казахстан закон „За контрол върху дейността на лица под чуждо влияние“. Така че всеки гражданин на нашата страна, четейки този или онзи материал, гледайки видео в социалните мрежи, вижда, че лицето, което е публикувало съдържанието, е чуждестранен агент и получава чуждо финансиране, а не прави това, защото уж подкрепя страната ни.

Превод: В. Сергеев