/Поглед.инфо/ Фактът, че Иран свали най-новия американски безпилотен самолет RQ-4A BAMS-D, се превърна в нещо като сензация. Високотехнологичен продукт на стойност повече от 120 милиона долара е уязвим за враг, който Съединените щати смятат за изключително слаб.
Особено интересно на този фон е изказването на представителите на иранското командване, че апаратът е поразен от ракета „Хордад-3“ - това е иранска разработка, основана на руския комплекс „Бук“. Иранската система е сходна по вид и по някои характеристики. Но, например, шасито, на което е инсталирана ракетата, няма аналози. При това по безпилотния апарат е стрелял серийно произвеждан комплекс, стоящ на въоръжение на бойни части.
Безспорно успехът на Иран в борбата срещу най-модерните американски машини ще стимулира интереса на потенциалните купувачи към руските системи за противовъздушна отбрана. И не на последно място - на техните клонинги. По този начин аналози на „Бук” биват активно наливани на световния пазар от Китай. Те са по-евтини от руския оригинал. Изглежда, че дори и евтина вариация на руските комплекси работи достатъчно ефективно. Тогава защо да се плаща за повече. И тук възниква въпросът: чуждестранните копия представляват ли заплаха за руските системи на световния пазар?
Конкуренцията сред производителите на системи за противовъздушна отбрана е особено висока. На пазара има европейски и американски комплекси. Украйна и Беларус предлагат своите продукти. Турция и Южна Корея развиват свои собствени. Но руските системи традиционно се считат за най-доброто решение по отношение на съотношението цена-качество, а основните им конкуренти са по-евтините аналози.
Иранските комплекси, които успешно демонстрираха своите способности, не са заплаха за от пазарната позиция на Русия. За момента Техеран разработва оръжия предимно за вътрешна употреба. Според международните споразумения други държави не могат да доставят оръжие на Иран до 2020 г.
Русия има опит в сътрудничеството с Иран във военно-техническата сфера и по-точно в системите за противовъздушна отбрана. По-специално, Москва достави комплекси С-300 ПМУ-2 в тази страна. Но Иран е много труден преговарящ. И най-важното е, че той няма много пари. Така че, дори когато ограниченията върху доставките на оръжия бъдат премахнати от Иран, той най-вероятно ще продължи сам да разработва собствени образци. В крайна сметка Техеран е направил сериозна крачка напред в системите за ПВО. Сваленият американски дрон е добър показател за прогреса на иранските разработки.
Що се отнася до китайските производители, да, конкуренцията от тяхна страна напоследък е сериозна. През последните години КНР навлиза на пазари, които до голяма степен се считат за руски. Например, китайците доставят комплексите си в Алжир и Туркменистан. Вярно е, че Алжир купи едновременно и руски системи - тази страна се опитва да не държи всичките си яйца в една кошница.
Преди известно време китайците преговаряха за доставянето на своите комплекси HQ-9 в Ирак. Те дори спечелиха търг за доставката на HQ-9 в Турция. След това обаче резултатите от конкурса бяха анулирани и в резултат на това Анкара закупи руските С-400.
Разбира се, Китай днес е много сериозен играч на световния пазар на системи за противовъздушна отбрана и се опитва - където е възможно - да натиска руските позиции. Но един важен фактор все още влияе на местните предприемачи. Съдейки по откритата информация, китайските комплекси по техните характеристики са по-лоши от руските им аналози.
Ръководството на дадена страна, избиращо доставчик, отчита много фактори - това са цената и условията на доставка (кредит, срокове и проценти) и много други фактори. Много страни не купуват оръжия, за да воюват: те искат да осигурят военно-политическа подкрепа и съюзнически отношения.
Като цяло нищо не застрашава руските позиции на световния пазар. Но това не е причина за самодоволство: трябва да разберем, че конкурентите не стоят на едно място и непрекъснато развиват своите технологии. И за да може Русия да запази лидерските си позиции, е необходимо да се инвестира в нещо ново.
Превод: В.Сергеев