/Поглед.инфо/ Лидерът на Армения Никол Пашинян спешно през нощта се обърна за помощ към руския президент Владимир Путин. Работата е там, че започнаха нови сблъсъци на арменско-азербайджанската граница, има десетки загинали. Какво точно се е случило според версиите и на двете страни и защо случващото се е критично важно за Ереван?

Армения и Азербайджан успяха да се договорят за прекратяване на огъня от 9:00 часа московско време (8:00 часа местно време, 9:00 българско). Престрелките продължиха още 15 минути, но след това ситуацията в югоизточния участък на границата между двете страни се стабилизира.

Арменският премиер Никол Пашинян се обади през нощта на руския президент Владимир Путин и поиска помощ. Също така министърът на отбраната на Армения Сурен Папикян се обади на Сергей Шойгу в Москва през нощта. В същото време азербайджанският му колега се е обадил в Анкара. Армения се обърна и към ОДКС, Съвета за сигурност на ООН, а Пашинян е успял да събуди френския президент Еманюел Макрон през нощта.

В 10:00 часа московско време Никол Пашинян говори в парламента и каза, че 49 арменски военни са били убити през нощта на сблъсъците на границата. Тази цифра не е окончателна, тъй като ранените продължават да се транспортират в Капан и Горис, а някои се изпращат в Ереван. Няма източници, които съобщават за загубите на азербайджанската страна.

Според арменската страна около полунощ Баку е започнал да обстрелва граничните райони на Армения в Зангезур, включително гражданска инфраструктура. Участвали са тежка артилерия и безпилотни самолети. Първо, селището Сотк, а след това доста големите по местните стандарти градове Горис и курортът Джермук са били подложени на обстрел. На обстрел са подложени и по-малки населени места, както и местата, където са били разположени арменските въоръжени сили.

Баку на свой ред твърди, че е имало „мащабна провокация от арменската страна“, а азербайджанските войски са отвърнали на огъня. Друг е въпросът, че около един през нощта престрелките с тежка артилерия са достигнали много опасни мащаби.

Най-вероятно става дума за класически случай на самозадълбочаващ сблъсък. След като азербайджанските войски окупираха Лачин и доминиращите височини по Лачинския коридор преди малко повече от месец, арменската страна наистина няколко пъти се опита да осигури по някакъв начин сигурността на своите флангове в този участък от границата. Това стана чрез поставяне на минни полета.

Една от тези арменски групи диверсанти и сапьори премина на територията на Азербайджан и очевидно е била открита. И това, което започва със стрелба от близко разстояние, буквално час по-късно се превръща в обстрел на големи гранични градове с гаубици.

Освен това азербайджанската страна, възползвайки се от физическото предимство в числеността и оръжията, няколко пъти „променя позицията“, тоест, с други думи, атакува или симулира атака. И двете страни „повикват по-големите братя“ и до сутринта престрелката утихва с махване на магическа пръчка.

В началото на август азербайджанските войски окупираха Лачин и околностите му с аргумента, че Баку е изпълнил своята част от споразуменията за Лачинския коридор. Смисълът на споразумението беше следният. Азербайджан настоява, че Лачин е негова историческа територия, поради което в резултат на войната трябва безусловно да се върне в състава на Азербайджан. От негова гледна точка това е важна и неразделна част от „възстановяването на териториалната цялост“. И за това все пак се води войната.

Но тъй като това е „пътят на живота“ за Карабах, трябва по някакъв начин да се компенсира. Затова Москва се съгласи да построи нов път от Армения до Карабах, заобикаляйки град Лачин, преминаването през който ще се регулира от руски миротворци.

Това не е компромис, а по-скоро проарменско решение, тъй като Баку изобщо не би могъл да се съгласи с това по правото на победителя. Въпросът тук е, че арменците няма да влизат в азербайджанския Лачин (за Баку това не е военен въпрос, а по-скоро въпрос на национална гордост и амбиция), а новият път ще има някакъв неофициален международен статут. За Азербайджан в това дори има пропагандна изгода: да не ги приемат за някакви зверове, които не позволяват на мирните арменци да пътуват според нуждите си. Да минават, но не през "нашия Лачин" и под закрилата на руснаците.

И до края на лятото Азербайджан построи предсрочно своя участък от новия път (около 30 километра), който минава успоредно на стария коридор малко на юг. Сега арменската страна трябва да построи още девет километра вече на своя територия, за да свърже азербайджанския участък със съществуващия път в Гориската котловина. Ереван все още не е направил това.

Като аргумент арменската страна изтъква, че не е достатъчно само да се положи асфалт. Всички комуникационни линии минават през Лачинския коридор към Карабах: електричество през електропроводи, газопровод до Степанакерт и дори интернет кабел.

В Ереван казват, че азербайджанците трябва да преместят цялата инфраструктура по новия път, в противен случай Карабах просто ще бъде отрязан от почти всичко. И следователно, от арменска гледна точка, самият факт, че Баку положи магистралата в рекордно кратко време, не означава, че московските споразумения за Лачинския коридор са изпълнени. Следователно азербайджанските войски нямаха право да окупират Лачин в началото на август.

Тези подробности не са посочени дословно в текста на московските декларации и споразумения. И всички тези локални характеристики, които не са изписани на хартия, не за първи път водят до нова ескалация. Достатъчно е да си припомним историята със златната мина, чиято държавна принадлежност не е изяснена дори след опита за демаркация на границата с помощта на руски специалисти. А и самата демаркация се саботира и от двете страни, тъй като всяка има свое виждане за границата. Дори картите са различни.

Междувременно при всички тези подробности (както много други) не са изяснени на хартия и с помощта на Русия като явен посредник и арбитър, събития като тази нощ ще се повтарят редовно. А това стресира и разсейва всички. Например, всяка от страните се опитва да заложи определени участъци от държавната граница за себе си. Кой с миниране, а кой със "смяна на позиция", тоест всъщност с настъплението на пехотата, подкрепена от артилерия. Руските миротворци не участват и не могат да участват в това по никакъв начин, тъй като държавната граница между двете страни не влиза в тяхната зона на отговорност.

Изходът от тази опасна и неприятна ситуация може да бъде свикването на нова дипломатическа конференция в Москва,където и двете страни в конфликта трябва да дойдат с пълен списък на претенциите си в ръцете си, до полагане на интернет кабели и копаене на кладенци. Нека тези преговори да продължат не един ден, а месец или дори два, но засега това е единственият начин поне малко да се намали напрежението.

В същото време във всеки случай ще има опасност например Баку, използвайки военното си предимство, да се опита да подобри изходните си позиции преди конференцията, а Ереван, използвайки много по-малко ресурси, да се опита да запази това, от което се е оттеглил. Така че перспективата за деескалация е доста неясна, въпреки че местните сблъсъци могат да бъдат спрени за известно време.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели