/Поглед.инфо/ От 27 септември Азербайджан започна агресивна война срещу арменския народ в Нагорно-Карабах, който също е известен като Република Арцах, намираща се в южен Кавказ.

С директната помощ, която получава от Турция, Азербайджан бомбардира жилищни зони без да подбира из целия регион. Чрез тези удари, Азербайджан и Турция още веднъж застрашават съществуването на Република Арцах и оцеляването на Армения.

На 2-ри октомври арменският министър-председател Никол Пашинян заяви, че около 150 високопоставени турски военни представители са разположени в Азербайджан в командни центрове.

Арменската Служба за национална сигурност също публикува разузнавателна информация, която показва, че Турските военновъздушни сили са директно намесени в азербайджанските атаки срещу Арцах.

Президентът на Арцах, Арайк Харутиунян обяви на 2-ри октомври, че ще се присъедини към фронтовите линии, за да защитава родината си от азербайджанските атаки.

Междувременно, децата и жените в Нагорно-Карабах се крият в мазетата, за да избягат от насилието, съобщават местните арменски медии.

Медиите съобщиха и за тежки загуби в столицата на региона, Степанакерт, която остана без елекричество, според информационна агенция Арменпрес.

Азербайджанските въоръжени сили също нападнаха и Армения. Според Министерството на външните работи на Армения, Азербайджан е удрял целенасочено по цивилно-военната инфраструктура в региона Варденис, убивайки поне един цивилен.

Не само Азербайджан, но и Турция напада арменците.

Около 1000 сирийски джихадисти са разположени от Турция за да се бият срещу арменците, според показания на някои сирийски наемници.

Франция и Русия също обвиниха Турция, че изпраща джихадисти в Република Арцах, където да се сражават срещу арменците.

На 1 октомври, азербайджанските бомбардировки раниха четирима журналисти, отразяващи войната.

Според Репортери без граници:

"Репортер на френския ежедневник Ле Монд и френският фотограф, който го е придружавал трябваше да бъдат хоспитализирани за спешно третиране заради раните им.

Операторът от телевизионния канал Армения, Арам Григорян и репортер от арменската новинарска агенция 24нюз.ам, Севак Вардумиян също са сред ранените при азерската атака.

Още няколко други журналисти, включително екип на агенция Франс прес и заместник-главен редактор изпратен от независимия руския телевизионен канал Дожд, едвам са се спасили по време на бомбардировките и баража.

Всички журналисти са били ясно идентифицирани и както те, така и превозните им средства са били обозначени с думата "Преса".

На 3-ти октомври арменският министър-председател Никол Пашинян обяви:К

"Изправяме се пред съдбовна глава в нашата история. Целта на азербайджанско-турските бандити, която те гонят не е да се реши една военна или военно-политическа задача.

Те не са тук за да се занимават с Карабах или Карабахския въпрос. Не са дошли с целта да превземат територии, села и градове.

Основната им цел е арменската нация. Целта им е да продължат с политиката си на геноцид. И те са си поставили много ясно целта най-накрая да довършат Арменския геноцид!"

Пашинян направи референция към геноцида на християните през 1913-1923 година, които е извършен от Османска Турция срещу арменците, асирийците и гърците.

Преди около един век, османските турци използват мечове и глад като инструменти зад а изличат от лицето на Земята арменците и другите християни в страната.

Днес нападенията им се подкрепя от ракети, артилерия и въздушни бомбардировки.

Междувременно, броят на жертвите продължава да нараства. Според арменски източници, общият брой на загинали в армията на Република Арцах е достигнал 198 души.

Азербайджанските власти не дават сведения за своите военни загуби.

"Цивилните понасят тежестта на избухването на насилие", докладваха от Международния комитет на Червения кръст на 2-ри октомври. Те добавиха следното:

"Цивилните смъртни случаи и ранените включват деца и се съобщават и от двете страни на контактната линия, както и в Армения."

Турското правителство и турските медии обаче, изобразяват Армения като агресора. Турският президент Реджеп Таийп Ердоган заяви:

"Още веднъж осъждам Армения, която атакува азербайджанските територии онзи ден. Армения трябва да се оттегли от местата, които тя окупира. Кризата, която започна с окупацията на Нагорно-Карабах в региона, трябва да бъде прекратена."

"Турция ще продължи да подкрепя Азербайджан", добави Ердоган.

"Развитието на ситуацията предостави възможност за всички страни с влияние в региона да приложат на практика реалистичните си и честни методи за решаване на проблема. С незабавното изтегляне и оставяне на окупираните азербайджански територии от Армения, регионът ще си върне мира и спокойствието още веднъж", каза турският президент.

Неговият колега, азербайджанският президент Илхам Алиев заяви на 3-ти октомври, че Армения и въоръжените й сили "трябва да напуснат нашата територия и тогава, войната ще спре, и само тогава конфликтът ще бъде прекратен".

"Азербайджанските войници ги преследват като кучета. Азербайджанският войник седи на постовете си. Взели сме оръжията им и изпълняваме мисия за освобождение", обяви Илхам Алиев.

С тези си думи, президентите Ердоган и Алиев показаха крайната цел и експертиза на режимите си - исторически ревизионизъм.

Противно на твърденията им, Република Арцах или Нагорно-Карабах е част от арменската културна и историческа идентичност в продължение на много хилядолетия.

Турците не са коренно население на Турция, нито пък на южен Кавказ, а това включва и тюркоговорящите мюсюлмани азербайджанци.

Арцах, който Алиев твърди, че е техен, се обитава от арменците в продължение на хиляди години преди нашествието на тюркското племе от изтока. Както Институтът Зориян, правозащитна изследователска организация отбелязва правилно:

"През седми и осми век голяма част от територията е завладяна от араби, които конвертират голяма част от населението в исляма. В Карабагх много малко малцинство е помохамеданчено.

Ситуацията в Карабагх се променя радикално през 11 век, когато етническите тюркски инвазии започват. Турците се появяват от Централна Азия, след като превземат Иран и основават селджукската турска династия, а след това първо нападат, а после и нахлуват в Армения."

Европейската арменска федерация за справедливост и демокрация пише следното:
"Планинският Карабах, планинските зони на историческата арменска провинция Арцах са били част от Армения през историята. Арменските корени на региона се простират обратно до първото хилядолетие преди Христа. Арменските княжески династии успешно владеят Арцах/Карабах, гарантирайки неговия суверенитет чрез договорни споразумения със съседните сили".

Въпреки чуждестранните инвазии и владичества през вековете, Арцах запазва преди всичко един полу-независим статут акто арменско формирование и остава преимуществено етнически арменски.

И все пак този значителен факт се игнорира или отрича от Азербайджан и Турция.

Историческите корени

Нагорно-Карабах става част от царистка Русия през 1813 година. Спорът за региона между Нагорно (планинските или горните)-Карабахските арменци и Азербайджан датира към 1917 година, когато се случва Руската революция и се разпада Руската империя.

През май 1918 година, както Азербайджан, така и Армения обявяват независимостта си. Това е първият път в историята, когато държава с името Азербайджан е основана.

Два месеца по-късно, карабахските арменци също се опитват да упражнят конституционното си право на самоуправление. Едита Гзоян, заместник-научен директор във Фондацията Музей-институт на Арменския геноцид, пише:

"Първата световна война и Болшевиката революция създават нова политико-историческа ситуация в Транскавказието. На 15 ноември 1917 година, болшевишкото правителство приема Декларация за правата на народите на Русия, която между всичките си други точки и постановления, обявява правото на отделяне и формиране на независими държави в рамките на териториите на Руската империя.

Възползвайки се от това нещо, в синхрон с установяването на транскавказките републики, на 22 юли 1918 година Първият конгрес на арменците от Нагорно-Карабах обявява региона за независима административна единица".

В отговор, Азербайджан прибягва до насилие. От 1918 година до 1920 година, Азербайджан извършва кланета и зверства срещу арменското население в региона.

Според Европейската арменска федерация за справедливост и демокрация:

"В резултат на тюрко-азербайджанската агресия през 1918-1920 година, която има за цел да прочисти планинския Карабах от арменците, приблизително около 20 процента от всички арменци са убити."

Днес Азербайджан предявява претенции към Нагорно-Карабах, само защото съветският лидер Йосиф Сталин, който игнорира демографията и историята на региона, го поставя под администрацията на Съветски Азербайджан, като автономен регион през 1921 година.

Институтът Зориян пише:

"Настоящите проблеми, които разяждат региона могат да се проследят до прехвърлянето на планински Карабагх към Азербайджан във време на сътрудничество между Съветска Русия и националистическото турско ръководство.

За Азербайджан фактът, че мнозинството от населението на Планински Карабагх е арменско е инцидентет и вторичен спрямо други факти - Карабагх е техен сега и е част от развитието на азербайджанското национално самосъзнание, което е преди всичко постсъветски феномен.

Азербайджанските националисти считат Карабагх за част от своята родина, от която идват много от интелектуалците на страната, както и нейните политически лидери.

Най-сетне, всяка промяна в статута на територията ще се смята за неприемлив удар по азербайджанската национална гордост".

Според същия доклад, след като "регионът е анексиран от Азербайджан между 1920 и 1923 година, азербайджанското правителство обявява политика на икономическа и социална дискриминация, както и политическа репресия, правейки живота нетърпим за гражданите си по много и най-разнообразни начини."

В лицето на жестоките преследвания от страна на азербайджанските сили, арменците започват да вземат стъпки за освобождаването си от азербайджански контрол през 1987 година.

Карабахските арменци изпращат десетки хиляди подписи в Москва в петиция за съюз с Армения.

Регионалният парламент на Нагорно-Карабах също така официално иска рецесия от Съветски Азербайджан, в съгласие със съветската конституция, тоест със закона за сецесията.

В отговор на това, Съветски Азербайджан започва да напада беззащитното арменско цивилно население в погроми и кланета в няколко азербайджански града. Анти-арменски погром избухва в град Сумгайт през 1988 година, което е последвано от други погроми в Кировабад 1988 г., Баку 1990 година и други азербайджански градове.

Междувременно, Съветски Азербайджан преследва политика за смяна на демографията на региона.

"От януари до май 1991 година, населението на 24 арменски села в планински Карабах е принудително прогонено от домовете си. Съветски Азербайджан поставя повече от половината Планински Карабах и територията му под военна окупация", се казва в доклада на Европейската арменска федерация за справедливост и демокрация.

На 2-ри септември 1991 година, хората на Нагорно-Карабах обявяват независимостта си от Съветския съюз. Както обикновено, Азербайджан отговаря с насилие и започва пълномащабна война срещу Нагорно-Карабах, нападайки цивилните.

По време на войната от 1991-1994 година, Азербайджан извършва неподбиращи масови бомбардировки на Нагорно-Карабах, които водят до цялото или частично разрушаване на селата и градовете.

Войната унищожава около 80 процента от икономиката на региона.

От 1992 година, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и нейната Минската група, председателствана от Франция, Съединените щати и Руската федерация се опитват да посредничат в конфликта, но без каквито и да било видими резултати.

Европейската арменска федерация за справедливост и демокрация обобщава историята на азербайджанската агресия срещу арменците:

"От началото на карабахското движение през 1988 година, Азербайджан е прибягвал до атаки срещу арменските граждани, обявявал е война и е налагал пълна блокада срещу Планински Карабах.

Баку се е опитвало да изолира арменското население от Карабах от международната общност и да създаде непоносими условия за живот. Тези действия са осъдени от световните правителства. Конкретно, през 1992 година, Законът за подкрепа на свободата на американския Конгрес налага рестрикции на всяка директна помощ за Азербайджан заради блокада".

Азербайджан продължава с блокадата си на Република Арцах и Армения. От 1993 година Турция също налага блокада на Армения.

Днес и Армения и Република Арцах са страни без морски излаз и затворени, оцелили от геноцидите и блокирани от Турция и Азербайджан, опитващи се да се съпротивляват на военната агресия и на двата режима.

Това, което Турция и Азербайджан се опитват е да унищожат арменците в региона, не само арменския народ, но и арменското културно наследство в южен Кавказ.

Ето какво пише Гардиън през 2019 година:

"Най-голямата кампания за културно прочистване в 21-ви век, към днешна дата не се е случила в Сирия, както може би си мислите, но в една по-скоро игнорирана част от Транскавказкото плато.

Според подробен доклад, който наскоро беше публикуван в журнала за изкуство Хайпъралърджик през февруари, азербайджанското правителство за последните 30 години е активно заето да унищожава историческото арменско наследство на страната.

Това официално, макар и прикрито унищожение на културни и религиозни артефакти, надхвърля рекламираното от Ислямска държава взривяване на Палмира, според авторите на доклада, Симон Магакиян и Сара Пикман.

Магакян, който е базиран в Денвър анализатор, активист и водещ лекции по политически науки го нарича "най-големият културен геноцид на 21-вия век".

Турция и Азербайджан, чието комбинирано население надхвърля 100 милиона души още веднъж нападат арменската родина, която се състои от около три милиона жители.

Те използват модерни оръжия за да изпълнят вековната си цел да прочистят етнически арменците от региона.

Фактът, че Република Арцах остава международно непризната я прави дори по-уязвима пред лицето на военната агресия от Азербайджан и Турция.

След конституционния референдум в Нагорно-Карабах през 2017 година, страната беше преименувана на Република Арцах.

Време е Западът официално да признае правото на самоопределение на Република Арцах, за да й помогне да спре турската и азербайджанска военна агресия.

Превод: СМ


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели