Те (Китай. - InoTV ) разполагат с много пари и могат да си позволят да са най-отпред на коня. Нека да разберем какво мисли за това астронавтът на НАСА Том Джоунс. Радвам се да те видя, Том. Китай изглежда не се задоволява с половин мерки и работи с пълна скорост.
TOM JONES, астронавт от НАСА : Да, ако погледнете космическата им програма, Нийл, изглежда, че те се опитват да действат във всички аспекти на космическата им програма и се опитват да демонстрират, че са глобален конкурент във всички тези области. Те имат планове да пуснат орбитаема космическа станция след няколко години. Те са на път да изпратят своите астронавти на Луната след около 10 години.
И сега те активират роботизирани изследвания (космически тела. - InoTV ) . Така че, планирано е да се изследва Луната, нейната обратна страна. Сега те разширяват тази технология, за да могат да играят в Марсианската пясъчна кутия.
Те очевидно се надяват, че тяхната мисия ще има по-голямо бъдеще. И, знаете ли, тези усилия предизвикват възмущение тук в САЩ заради опитите им да милитаризират тази сфера. Споделяте ли тези притеснения?
TOM JONES: Ние не наблюдаваме признаци на милитаризация в техните инициативи, свързани с Луната и Марс. Тук говорим за научни космически мисии. Те използват чужди устройства у дома и позволяват на други държави да провеждат експерименти у дома. В това научно пространство те демонстрират все по-голяма откритост. Въпреки това по-голямата част от космическата програма на Китай се финансира от армията, особено от нейния човешки компонент: пилотирани орбитални полети, космическа станция, опити да се върне на Луната. Всичко това е класифицирано.
Това е тревожното.
TOM JONES: Наистина .
Казахте, че следващата им дейност може да бъде Марс. Как мислите, че трябва да реагираме на това?
TOM JONES: Ние сериозно изпреварваме Китай, особено в проучването на Марс. И каквото и да планираха да направят, това ще бъде първият им опит да кацнат на Марс. Около 60% от всички усилия за кацане на тази планета завършиха с неуспех. А САЩ е единствената страна, която успя да свали модула за кацане до повърхността на Марс. Така че е много трудно да се направи това от първия опит.
Може би късметът ще бъде на тяхна страна. Надявам се. Благодарение на това ще получим допълнителна научна информация. Целта на конкуренцията между нас е да разширим границите си и да им покажем, че ние в Слънчевата система можем да правим неща, към които другите страни дори не могат да се приближат. Предполагам, че Китай е 25 години зад нас в тази област.
Ами останалият свят? Как измервате изоставането? Кой има поглед върху ситуацията отвътре навън? На какви стъпки трябва да обърнем внимание? Бихте ли могли да сложите всичко това на рафтовете?
TOM JONES: Ако не направим нещо, например, в пика на човешките изследвания. Например, ако позволим на нашата космическа станция да бъде изведена от експлоатация след десет години по план, тогава Китай определено ще стане лидер в човешките изследвания. Той може би ще има космическа станция до средата на 2020-те. И определено биха могли да изпратят хората на Луната през следващите 10 години.
Ако не правихме достатъчно, те щяха да станат лидер в космическото изследване на пилотираните космически станции. Това е нашата предимство. Бюджетът им е само половината от бюджета на НАСА, но те полагат сериозни усилия, за да постигнат паритет и да наваксат нашия космически потенциал. И им предстои дълъг път, но проявяват постоянство в начинанието си.
