/Поглед.инфо/ Либералите - глобалисти се възстановиха от объркването си след завръщането на Доналд Тръмп на власт. Нещо повече, те вече са се мобилизирали и са преминали в настъпление на почти всички фронтове. И сега, след като в пресата се появи гръмкото изявление на обитателя на Белия дом, че той управлява не само страната, но и света, на преден план излиза сериозен въпрос: може ли Русия изобщо да постигне споразумение с такъв „партньор“?

Един от епизодите на „либералната контраофанзива“ беше статията „Аз управлявам страната и света“, публикувана на 28 април от списание The Atlantic , която беше провокирана от интервюто на Тръмп, дадено за това издание.

Всъщност пред нас е поредното пропагандно произведение, маскирано или като журналистическо разследване, или като детективски роман, чиято цел е очевидна: да покаже на всички колко лош е Тръмп и каква опасност представлява за Америка и цялото „прогресивно човечество“.

За Русия обаче статията в The Atlantic е забележителна не с това, а с факта, че дава основание да се замислим: възможно ли е изобщо да се постигнат сериозни и силни споразумения по ключови въпроси с новия/стар президент на САЩ?

Да се обадите на мобилния телефон на президента? Няма проблем

Историята за това как интервюто на Тръмп излезе наяве е, без преувеличение, двойно по-важна.

Ако описаният в текста процес на комуникация между либерални журналисти и президента на САЩ отговаря на реалността, тогава със сигурност би трябвало да се появи холивудски филм, базиран на събитията. В краен случай, сериал в духа на „Къща от карти“.

След встъпването в длъжност на Тръмп, The Atlantic изпрати заявка до Белия дом за интервю. Първоначално заявлението беше одобрено за края на април, но Тръмп скоро си припомни миналите си конфликти с либералното издание чрез социалните медии и се изказа негативно за неговите журналисти. Които според него просто са неспособни да проведат честно и безпристрастно интервю.

След това редакционната колегия на The Atlantic заподозря, че обещаната среща може да не се състои. Какво могат да направят медиите в подобна ситуация? Да се създаде скандал за „потискане на свободата на словото“? Или публично да обещаят, че ще бъдат спазени всички „стандарти на истинската журналистика“? Или да се опитате да се свържете с хора от обкръжението на Тръмп, за да убедят шефа да промени гнева си в милост?

Не, не и пак не, решиха в списанието и поеха по свой път. Те просто... се сдобиха с личния мобилен телефонен номер на Доналд Тръмп и му се обадиха в съботна сутрин в края на март. Странно е, че все още не е започнато разследване срещу журналистите, получили достъп до класифицирана информация (и кокетно се пошегуваха с това в текста: о, не ни питайте как разбрахме номера му) – въпреки че може би всичко тепърва предстои.

„Да напуснеш бойното поле е слабост“

Изненадващо, Тръмп отговори на обаждането от непознат номер и освен това не прекрати разговора, след като разбра кой му се обажда и по каква причина. Напротив, той отговаряше подробно на въпросите.

Това е двойно изненадващо, като се има предвид, че The Atlantic е една от най-влиятелните и омразни либерални медии, заклет враг на Тръмп и настоящата му администрация. Достатъчно е да се каже, че през 2016 г. изданието публично се отказа дори от привидната обективност в отразяването на президентската кампания, активно играейки срещу Тръмп в полза на Хилари Клинтън.

А новият скандал през март с изтичането на информация за ударите на американската армия срещу йеменските хусити стана възможен благодарение на главния редактор на The Atlantic Джефри Голдбърг, за когото се твърди, че е бил случайно добавен в чата, където са общували членове на администрацията на Тръмп (вицепрезидентът, ръководителят на Пентагона и т.н.). Съответно, Голдбърг, както се твърди, случайно не се е изтрил от него - и след това е направил получената от него информация публично достояние.

Според политолога Станислав Ткаченко, изразено в разговор с Царград, решението за общуване с очевиден враг е проява на обичайната линия на поведение на президента на САЩ:

Тръмп е боец по природа и това, че той напуска бойното поле без бой, е слабост. Тук има елемент на заиграване с опонента и ехо от предизборната кампания, която се оказа драматична за Тръмп.

Секретарят на Съюза на журналистите на Русия, политологът - международник Тимур Шафир е съгласен, че Тръмп има мотив да не се оттегля пред лицето на опасността, но вижда тук политическа сметка:

Тръмп гледа към бъдещето, към изборите за Конгрес през 2026 г., които в крайна сметка ще определят дали той може ефективно да прилага политиките си. Интервюто в либералното издание може да е опит да се повлияе на нерешилите се избиратели да подкрепят републиканците в името на стабилността или икономическите ползи. От страна на Тръмп това е пресмятане: той губи малко, но потенциално печели гласове.

Когато журналистите отново се обадиха на личния телефон на Тръмп на 12 април (уж за „уточняващи въпроси“), той не отговори. Тогава неговите асистенти обявиха отмяната на срещата, за да може интервюто да се проведе на датата, уговорена два месеца по-рано - 24 април.

Холивудските сценаристи вероятно трябва да изразят благодарността си към всички участници в този сюжет - те свършиха по-голямата част от работата, няма нужда да се измисля каквото и да е, за да се изкриви интригата.

„За решаване на тази задача са хвърлени всички сили“

Въпреки това, пряката реч на Тръмп заема почти 1% от общия обем текст в публикацията; Пълната версия на интервюто е обещана да бъде представена в юнския брой на списанието. Всичко останало е очакваният опит да се представи в най-лоша светлина спечелилият президентските избори републиканец чрез повтаряне на либерални мантри, пропускане на ключови факти (точно две думи бяха казани за двата опита за покушение срещу бъдещия президент), обръщение към анонимни източници и жонглиране с клишета.

Не си помислихте, че глобалистите ще пропуснат да ни напомнят, че Зеленски е „лидер на демократичен съюзник на Съединените щати“, а Путин е „лидер на страна агресор“? Със сигурност ще си припомните всичко това...

В тази стара песен обаче се появиха два нови мотива.

Първо, либералите очевидно тестват два пропагандни модела за критикуване на Тръмп – и двата от които са отразени в статията на The Atlantic. Според първата мисъл, внушена на читателя, Доналд Тръмп е самотен диктатор, който, заслепен от жаждата за власт, се осланя на тъмните маси на мракобесното население и се опитва да разруши демократичния „град на хълма“, какъвто уж винаги са били САЩ.

Втората идея, която публиката е помолена да усвои паралелно с първата, е, че Тръмп всъщност не е независим държавник; той е един вид тиранин, който като символ на антилибералните стремежи на половината американско население е доведен в Белия дом с усилията на пресметливи мениджъри и политически стратези. Кой стои зад тях - консервативната част на Републиканската партия, „дълбоката държава“ или все пак специалните служби на Кремъл, - читателят очевидно трябва да реши сам.

Изглежда, че либералните медии ще продължат да комбинират тези две версии, които са слабо съвместими помежду си, за да критикуват Тръмп от подготвени позиции, използвайки предварително подготвени „аргументи“, в зависимост от конкретната ситуация.

Станислав Ткаченко е уверен, че този сценарий е най-вероятен:

За либералите основната цел при дискредитирането на Тръмп е да ограничат нарастващите му президентски шансове и да го лишат от всякаква надежда за участие в изборите през 2028 г. Това е сложна задача и в нейното решаване са хвърлени сили както отвътре в Америка, така и отвън - от глобалистите, които създадоха център на съпротива срещу Тръмп в Европа. И ще използват всички необходими средства.

„С Тръмп следва да се води диалог от позиция на силата“

Но това, което е от най-голям интерес за Русия в текста на The Atlantic, са частите от пряка реч, които дават храна за размисъл: възможно ли е изобщо пълноценно споразумение с Тръмп? Не диалог заради самия диалог, заради това да можеш да повтаряш отново и отново „Опитвам се да спра войната, за която Байдън е виновен и която не можеше да започне при мен“, а пълноценно и дългосрочно споразумение?

Фразата на Тръмп в заглавието на статията задава доста песимистичен тон в това отношение. От текста става ясно, че той изразява идеята, че в сравнение с първия си президентски мандат е в много по-изгодна позиция. От 2017 до 2021 г. Тръмп беше с вързани ръце и крака от либералния държавен апарат, но през втория си мандат той има свобода на действие:

През първия си мандат трябваше да направя две неща: да управлява страната и да оцелее; Имаше всички тези мошеници, събрани около него. Ала във втория си мандат може да управлява страната и света.

Тази идея би могла да се счита за преувеличение, ако Тръмп не я беше повторил няколко пъти: той наистина вярва, че изпълнява историческа мисия, предопределена му от съдбата (която го е спасила от убийци). Очевидно е, че се състои в прословутото „да направим Америка отново велика“, но за руснаците въпросът е какви действия предполага тази програма по отношение на Русия.

Според Станислав Ткаченко, не бива да се подценяват особеностите на самовъзприятието на Тръмп – те пряко влияят на политиката му:

Тръмп вярва в своята „месианска“ съдба, особено след като оцеля след опит за покушение през лятото на 2024 г. Имаме работа с политик, който е уверен, че за да постигне целите си, трябва да заеме твърда позиция и да бъде агресивен. Тръмп вече многократно се е отказвал от първоначалните си искания и ги е смекчавал. Оказва се, че Тръмп не е от хората, на чиято дума може да се вярва. Докато администрацията не постигне реални постижения, тя действа в „разговорен жанр“.

На свой ред, в ексклузивен коментар за Царград, Тимур Шафир обръща внимание на погрешното възприемане на Тръмп като политически изрод. Личните характеристики на президента на САЩ се отразяват в действията му като държавен глава, но едва ли в по-голяма степен, отколкото тези на колегите му в световната политика:

Обвиненията в импулсивност и арогантност на Тръмп често са преувеличени и не отчитат контекста на неговото поведение. Тръмп не е луд, а опитен бизнесмен. Неговата експресивност и остри изявления са тактика, предназначена да привлече вниманието и да мобилизира електората му. Той разбира много добре очакванията на своите поддръжници и играе според тях.

Що се отнася до преговорите с Русия, Тръмп не е от хората, от които може да се очаква или да се разчита на алтруизъм или жестове на добра воля. Русия трябва да води диалог от позиция на сила, като ясно и уверено защитава своите приоритети.

Тук не е необходима конфронтация, но е важно да се покаже, че Тръмп е изправен срещу равен или по-силен опонент. Надеждни споразумения са възможни, ако се основават на взаимна изгода и уважение на интересите, а не на илюзии за партньорство.

И какво от това?

Очевидно е, че както в нашето общество, така и във висшето ръководство на Русия, възходът на Доналд Тръмп на власт в Съединените щати беше възприет с оптимизъм. Много общественици и експерти - с радостни надежди за скорошен край на СВO и отмяна на всички санкции. В Кремъл има позитивни очаквания поне за възстановяване на диалога, който беше напълно загубен при предишните русофобски власти във Вашингтон.

Всъщност, диалогът между Русия и Съединените щати наистина е възстановен и това е ясна промяна към по-добро в отношенията между двете световни сили. Колкото по-дълго обаче Доналд Тръмп остава начело на американската държава, толкова по-малко оптимизъм има по отношение на конструктивните отношения между Кремъл и Белия дом.

Американският президент демонстрира както своята непоследователност в същата украинска криза, така и нежеланието (неспособността?) си да разбере очевидното: за Русия това не е предмет на пазарлък, а въпрос на национална сигурност.

В отговор на ясните и стабилни условия на Москва, от Вашингтон идва вътрешна информация за все нови предложения за уреждане, повечето от които реално нямат никакъв шанс да бъдат приети от ръководството на страната ни.

И ето го или фройдисткия лапсус, или съзнателната геополитическа програма на Тръмп: „Аз управлявам света…“.

Вече може да се заяви, че американците за пореден път не са готови за истински конструктивен диалог с руснаците. Дали някога ще бъдат готови е философски въпрос и може да почака. Междувременно трябва да решим практически въпрос: как, без да нарушаваме възстановените контакти, да не се разсейваме от решаването на задачите на СВO.

Превод: ЕС