Пикът на американската хегемония продължи по-малко от 20 години, от падането на Берлинската стена през 1989 г. до финансовата криза през 2007-2009 г. По това време страната доминира в много сфери на мощта - военна, икономическа, политическа и културна. Кулминацията на американската арогантност беше нахлуването в Ирак през 2003 г., когато се надяваха да преформатира не само Афганистан (в който нахлуха две години по -рано) и Ирак, но и целия Близкия изток.
Америка надценява значението на военната мощ за фундаменталните политически промени и, напротив, подценява влиянието на собствения си икономически модел и свободния пазар върху световните финанси. Десетилетието завърши с американски войски, затънали в две войни срещу партизани и в международна финансова криза, която само изостри гигантското неравенство, причинено от ръководената от Америка глобализация.
Степента на еднополюсност по това време беше безпрецедентна в историята и сега светът се връща към обичайното си състояние на многополюсност: Китай, Русия, Индия, Европа и други центрове набират сила в сравнение с Америка. В резултат на това влиянието на Афганистан върху геополитиката вероятно ще бъде малко. Америка вече е претърпявала много по-унизително поражение с изтеглянето си от Виетнам през 1975 г., но бързо възвърна своето господство за по-малко от десетилетие - и сега си партнира с Виетнам, за да ограничи китайския експанзионизъм. Америка все още има много икономически и културни предимства, с които малцина могат да се сравнят.
Далеч по -сериозен проблем за глобалната позиция на Америка е вътрешен: американското общество е дълбоко разделено и не може да намери общ език по нито един въпрос. Този разрив започна по традиционните политически теми като данъците и абортите, но оттогава метастазира и избухна в жестока културна война между две идентичности. Изискванията на маргинализирани групи, които вярват, че елитите ги потискат, ги бях нарекъл ахилесовата пета на съвременната демокрация преди 30 години. Обикновено една голяма външна заплаха - като глобална пандемия - е причина гражданите да се обединят около общото решение. Епидемията от коронавирус, напротив, изостри разделенията в Америка: карантините, маските и сега задължителната ваксинация вече не са само епидемиологични мерки, а политически белези.
Тези конфликти са засегнали всички аспекти на живота, от спортните до потребителските марки, които „червените“ и „сините“ купуват по партийна принадлежност. Гражданската идентичност, с която Америка се хвали като многонационална демокрация в ерата след гражданските права, е заменена от противоречиви идеологизирани дискусии за 1619 срещу 1776 - тоест дали страната се основава на робство или борба за свобода. Този конфликт доведе до там, че страните живеят в собствената си реалност. Така изборите през 2020 г. станаха за някои най-честните в историята на САЩ, а за други - най-голямата измама, която разчисти пътя за незаконно президентство.
По време на Студената война и до началото на 2000 -те години сред американския елит имаше силен консенсус относно запазването на водещата позиция в световната политика. Изморителните и безкрайни войни в Афганистан и Ирак обезкуражиха много американци не само от проблемни места като Близкия изток, но и от международната намеса като цяло.
Разделянето имаше пряко въздействие и върху външната политика. През годините на Обама републиканците заеха войнствена позиция и критикуваха демократите за руското „нулиране“ и наивното отношение към президента Путин. Бившият президент Тръмп обърна нещата, като открито се обърна към Путин, а днес почти половината от републиканците виждат в демократите като по-голяма заплаха за американския начин на живот от Русия. Консервативният телевизионен водещ Тъкър Карлсън пристигна в Будапеща и похвали авторитарния унгарски премиер Виктор Орбан. Да „го ду*ат либералите“, по думите на самите десни, е по-важно за тях, отколкото отстояването на демократичните ценности.
Все пак има повече консенсус относно Китай: и републиканците, и демократите са съгласни, че това е заплаха за демократичните ценности. Но това не е достатъчно. Тайван, в случай на китайска атака, ще бъде по-сериозно изпитание за американската външна политика от Афганистан. Готови ли са САЩ да жертват своите синове и дъщери за независимостта на този остров? Нима САЩ ще се осмелят да влязат във военен конфликт с Русия, ако нахлуят в Украйна? Това са сериозни въпроси без лесни отговори, но аргументираният дебат за американските национални интереси вероятно ще бъде направен през призмата на партийните борби.
Глобалното влияние на Америка вече е пострадало от разцеплението, дори ако бъдещите изпитания не бъдат взети предвид. По думите на специалиста по външна политика Джоузеф Най, влиянието на САЩ зависи от „меката сила“, тоест от привлекателността на американските институции и общество за хората по целия свят. Тази привлекателност е намалял значително: едва ли някой би казал, че американските демократични институции работят безпроблемно през последните години или че американската партизанска политика заслужават подражание. Отличителната черта на зрялата демокрация е мирното прехвърляне на властта след избори. И на 6 януари страната се провали в това отношение.
Основният политически провал на администрацията на Джо Байдън през седемте месеца на власт беше невъзможността да се предвиди бързото разпадане на Афганистан. Въпреки цялата грозота на случващото се, решението за изтегляне на войските в дългосрочен план може да се окаже правилното. Байдън реши, че оттеглянето ще позволи в бъдеще да измести вниманието към решаването на по-сериозните проблеми от страна на Русия и Китай. Надявам се да вземе това сериозно. Барак Обама така и не успя да се върне към Азия, защото Америка се съсредоточи върху борбата с бунтовниците в Близкия изток. Настоящата администрация ще трябва да преразпределя ресурси и политическо внимание, за да ограничи геополитическите съперници и да взаимодейства със съюзниците.
Малко вероятно е САЩ да си върнат предишния статут на хегемони- и не бива да се стремят към него. Това, на което те могат да се надяват, е да поддържат заедно със страните със същите идеи световен ред, благоприятен за демократичните ценности. Дали ще успеят в това, ще зависи не от краткосрочните действия в Кабул, а от възстановяването на националната идентичност и целенасоченост у дома.
Превод: В. Сергеев
