/Поглед.инфо/ Във вече класическия брой на хрониката на „Йералаш“ една още по-класическа домакиня на бала с перука, бяла коса и кринолин се качва в стаята на своите баба и дядо, които неочаквано са в стил „от пънк до хард рок“. „Колко безнадеждно остарял е вашият хеви метъл в нашия 21-ви век“, казва ефирното създание, сякаш пристигнало от галантната епоха, когато революцията още не се е случила дори във Франция.

Повече от тридесет години след излизането на този сериал животът показа, че това не е просто шега. Това беше пророчество.

В Русия обаче това все още не ни засяга - или не е доказано, че е така, но на Запад социолозите регистрират нещо, което изглежда невероятно: възгледите на младите хора на възраст 18-24 години са значително по-консервативни от тези на по-големите им братя и бащи. Те са сравними с възгледите на 65-годишните.

Конфликтът между бащи и деца е неизбежен като смяната на сезоните, но обикновено протича по различен начин: всяко следващо поколение е по-либерално от предишното. Освен в екстремни ситуации като войни, трудно е да си спомним кога западната цивилизация е била различна. В началото на Средновековието – и сега. Тогава – заради мор и глад, сега – по неизяснена и досега причина.

В САЩ повратната точка е отразена в изследванията на изследователския център Blue Rose, който е враждебна за консерваторите организация. Тя стигна до изводите за „дясното движение“ на младите хора въз основа на анализа на резултатите от президентските избори. Вместо кикотещото се момиче с кецове с надпис "по-голяма сестра", „зумърите“ по някаква причина предпочетоха да гласуват за строгия старец с червена вратовръзка.

За да бъда честен, този кикотеща се госпожа е бивш прокурор, който има очевидни проблеми с ясното формулиране на мислите си. Само по себе си, нежеланието да се гласува за Камала Харис, не е много стабилна основа за консерватизма. Хората изтръпнаха - и тук няма нужда да се усложняват нещата.

Подобни тенденции обаче се регистрират от социолозите в много западни страни, от Австралия до Германия, където електоратът на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) е както много стар, така и доста млад. Младите хора се движат вдясно в стройни редици, придружени от силните си дядовци, докато междинните поколения се разкъсват между отмяната на Коледа, защото не е достатъчно политически коректна, и забраната на автомобилите, защото не са достатъчно въглеродно неутрални.

Навсякъде, разбира се, има своите особености, свои уникални фактори. В същата Германия бившият кандидат за канцлер от „крайно дясната“ партия AfD Алис Вайдел прилича много по-малко на нацист по външен вид, маниери и тон на изказванията си, отколкото бившият кандидат за канцлер от „ляво-либералната“ партия на Зелените Аналена Бербок. Младите хора отхвърлят екстремизма, нека аплодираме немската младеж.

И все пак може би е възможно да се идентифицира някаква обща причина, поради която младежите от доста различни страни изведнъж започнаха да подкрепят десни консервативни политици, въпреки че от тях се очакваше обратното - отвореност към новите тенденции и извеждането им до следващия етап на ляво-либералната лудост.

Може би това е отговорът: новото поколение просто не може да бъде по-либерално, защото няма накъде да бъде по-либерално; човекът буквално се е ударил в стената на еволюцията. В края на краищата дори такива непоклатими преди неща неща като пола на детето при раждането вече са оспорвани.

Какво креватче да купя - розово или синьо? Купете и двете: като порасне, само ще си реши.

Да търсим „преломната точка“, след която нашият биологичен вид започва естествено да развива антитела срещу либералния вирус в областта на 38 джендъра, е по-переспективно, отколкото в Черната малка русалка, въпреки че за един политолог това са явления от същия порядък, наречен „воукизъм“, когато правата на малцинствата се провъзгласяват за първостепенна ценност.

Но биологията най-вероятно няма нищо общо с това. Според изследванията консервативният завой е засегнал в много по-голяма степен момчетата, отколкото момичетата. Това предполага, че трябва да търсим отговорите в училищата.

Точно в тези училища, в които западният свят се опитва повече от десет години да направи пространствата възможно най-безопасни за малцинствата. Емоционалният комфорт на т. нар. „цисджендър мнозинство” не беше отчетен от системата като остатък от проклетата патриархална тирания.

Ти си обикновен бял човек, който все още не е успял да направи нищо и дори не е преодолял страха си от акне, но вече си длъжен на всички и си виновен за всичко: няколко геноцида, международната търговия с роби, червени рани по черни тела насред белите памукови полета, систематичното потисничество на жените, глобалното затопляне и дори за факта, че всеки иска да яде.

Във време, когато дори средната класа на Запад пропадаше в стандарта на живот, привилегированото бяло мнозинство бяха синове на онези, които бяха загубили работата си поради деиндустриализацията и бяха пристрастени към опиатите. Говорим за милиони граждани на САЩ. Но тези нефункциониращи семейства продължиха да имат деца, докато членовете на проспериращия и либерален елит често бяха бездетни, като Камала Харис.

В европейските училища всичко това се допълваше от факта, че децата на мигранти от страни с по-архаичен морал не знаеха, че управляващата класа вече е фемобком със синьо-зелени коси. Те обичайно, по чисто момчешки начин, се налагаха за сметка на местните връстници от своя пол, тоест споделяха власт и влияние с тези, които нямаха власт и влияние. Имаше само натиск от всички страни и чувство на несигурност относно своето бъдеще.

Ако всичко това е било част от конспирация, чудя се какъв ефект е очаквал организаторът? Вярно ли е наистина, че „бялото цисджендър мнозинство“ под формата на тийнейджъри ще се примири с това състояние на нещата и постепенно ще умре от срам за престъпленията си срещу глобалната мултикултурна цивилизация? По това време това беше наистина много наивен таен заговор.

Случи се това, което винаги се е случвало на човечеството: бунт на новото поколение срещу старото, съпротива срещу натиска на системата, търсене на собствената индивидуалност и борба за място в този свят. При предходните поколения това водеше до либерализация на морала, но сега няма къде да се падне по-ниско - младите трябваше да се оттласнат от дъното.

Казано по-просто, западните майки и бащи, предъвквайки комплексите си, са стигнали дотам, че собствените им деца да им казват: „Вие съвсем ли сте кукувици?“ Точно като в "Йералаш".

Но сега знаем как да бъдем едновременно честни и учтиви с тези западни възрастни, ако внезапно се наложи да бъдем учтиви с тях:

- Имате прекрасни деца!

Превод: ЕС