/Поглед.инфо/ „Време е да сложим край на вечната война.“
Така заяви президентът на Съединените щати Джо Байдън в своето съобщение, че от 11 септември, по време на 20-тата годишнина от нападенията срещу Световния търговски център и Пентагона, всички американски войски ще са изчезнали от Афганистан.
Най-дългата война в нашата история, която струва 2400 мъртви, 20 000 ранени и 2 трилиона долара, приключва - но само за американците, а не за афганистанците.
Държавният секретар Антъни Блинкен увери нашите съюзници от НАТО в Брюксел, че всички ние си тръгваме с изпълнената мисия:
„Заедно влязохме в Афганистан, за да се справим с онези, които ни нападнаха, и да се уверим, че Афганистан отново няма да се превърне в убежище за терористи, които могат да нападнат някой от нас.
„Постигнахме целите, които си поставихме за цел“, каза секретарят.
„Сега е време да приберем силите си у дома", добави още той.
Но докато американската армия не загуби голяма битка, ние, американците, не спечелихме тази война. Нашите врагове са по-силни и те контролират повече територия днес, отколкото след свалянето им през 2001 г.
Те са се възстановили под огъня, контролират половината от страната и могат да отрежат пътищата до столицата Кабул.
И в нашата мисия за изграждане на демократичен Афганистан, който би могъл да се поддържа като такъв дълго след нашето заминаване, се провалихме.
Нямаме и гаранция, че Ал Кайда няма да се възроди в Афганистан. За най-вероятните наследници на режима, който изоставяме, са същите талибани, които изгонихме от властта през 2001 г.
И макар че талибаните не ни победиха, те обезкървиха афганистанската армия, на която помогнахме да създадем и обучим, и надминаха Съединените американски щати и алианса на НАТО, който иначе уж излезе победител от 40-годишната студена война със Съветската империя.
Докато напускаме Афганистан преди края на лятото, 7500 военнослужещи от НАТО ще си тръгват с нас.
Че това се разглежда като никаква стратегическа победа, може да се види от реакцията на онези, които най-последователно подкрепяха войната, консервативните републикански сенатори.
Ето какво каза лидерът на предишното мнозинство в Сената, Мич Макконъл за съобщението на Байдън:
„Ускореното изтегляне на американските сили от Афганистан е сериозна грешка."
"Чуждестранните терористи няма да оставят Съединените щати на мира, просто защото нашите политици се умориха да поемат борбата с тях", добави той.
Ето какво каза сенатор Линдзи Греъм:
„Безумно е да се оттегляме по това време, предвид условията, които съществуват на земята в Афганистан.
"Пълното оттегляне от Афганистан е по-глупо от мръсотия и дяволски опасно. Президентът Байдън по същество ще отмени застрахователна полица срещу друг 11 септември", каза Греъм.
Ето какво изрече ключовият републиканец по въпросите на въоръжените сили Джим Инхофе:
„Никой не иска вечна война, но ... всяко оттегляне трябва да се основава на условия. Произволните срокове вероятно биха поставили нашите войски в опасност, биха застрашили целия напредък, който сме постигнали ... ще доведе до гражданска война в Афганистан - и ще създаде благоприятна среда за международни терористи. "
Но ако се провалихме в Афганистан, защо това все пак се случи?
Нашите врагове, талибаните, мотивирани от религиозна вяра, която мнозина биха нарекли фанатизъм, бяха по-склонни да се жертват, да страдат, да се бият, да кървят и да умират по-дълго, отколкото ние или нашите афганистански съюзници.
Талибаните са „Истински вярващи“ на Ерик Хофер.
Освен това, Афганистан е тяхната държава, в крайна сметка, а не нашата. За тях е всичко, не толкова за нас.
Те са потопени в традиционната афганистанска враждебност към чужденците и омразата към онези, които идват в тяхната земя, за да им кажат как трябва да живеят и да управляват себе си.
Талибаните подеха знамената на антиколониализма, национализма и ислямския фундаментализъм.
Говори се, че ако талибаните свалят правителството, изместят режима и се впуснат в репресии и жестокости, американските войски може да се появят отново.
Моето усещане е не. Ако влезем отново, си отиваме завинаги. Подобно на британците през 19 век и руснаците през 20, когато отидем, няма да се върнем.
И все пак Афганистан е само една от „вечните войни“, в които ни потопиха нашите интервенционисти, които се оказаха толкова разрушителни за републиката.
Най-големият гаф дойде през 2003 г., когато Джордж Буш беше убеден от неоконсерваторите да нахлуе в Ирак и да се опита да вкара тази страна в модела на американската демокрация за Близкия изток.
Нашата 18-годишна борба в Ирак след инвазията през 2003 г. се оказа дори най-скъпа в живота и съкровището, отколкото войната в Афганистан.
След Ирак дойде намесата в гражданската война в Сирия, за да подкрепим бунтовниците, които се стремят да свалят президента Башар Асад.
След това дойде намесата на Съединените щати и НАТО в гражданската война в Либия и намесата на Америка на страната на Саудитска Арабия в гражданската война в Йемен.
Вече цяло поколение стъпваме боси по мравуняците и хвърляме камъни в гнездата на пчелите в Близкия и Близкия изток.
И с каква полза?
Днес строителите на нацията, демократите, либералните интервенционисти, тълпата на Новия световен ред са отхвърлени от решението на президента Байдън да отпишат 20-годишния си проект в Хиндукуш.
Човек се чуди: скоро ли ще започнат да наричат Байдън изолационист?
Превод: СМ