/Поглед.инфо/ Украинското ръководство си е поставило за цел изцяло да локализира производството на турските ударни дронове “Байрактар” на територията на страната. Това означава ли, че оръжия ще се стоварят върху Луганск и Донецк, където милициите нямат адекватна защита срещу тях?

Украинският посланик в Турция Василий Боднар каза:

“Информацията, която притежавам, говори за пълномащабно производство на безпилотни летателни апарати от нулата, които могат да се използват както за нуждите на въоръжените сили на Украйна, така и за доставки на пазарите на трети страни”

Защо производството на оръжие да бъде локализирано като цяло? Първо, с цел намаляване на крайната му цена, но това не е основното. Второ, да се повиши увереността на страната-купувачка, че в решаващия момент няма да остане без жизненоважни продукти.

Ясно е, че това е нерентабилно за оригиналния производител. Следователно подобни сделки винаги са компромисни. Продавачът всъщност се отказва от част от пазара и дори прехвърля технологията на купувача (поне някои от тях). В замяна купувачът прави особено примамлива оферта, като в същото време поема някои допълнителни задължения, например да не продава лицензираните машини на други държави.

Ако Киев успее да локализира производството на турски дронове на своя територия и още повече да стартира значително масово производство, това ще бъде голям успех за администрацията на Зеленски. Но вероятността за това „ако“ е много, много малка.

Технологии, които не съществуват

Първият момент, който ни позволява да се съмняваме в постигането на целта, обявена от украинците, е, че дори турците, които им продават “Байрактар”, не притежават всички технологии, необходими за тяхното създаване.

През 2020 г. арменските военни детайлно разгледаха останките от турски дронове, които бяха свалени или загубени по технически причини от азербайджанска страна. В резултат се оказа, че всички ключови елементи на “Байрактар” са внесени от турците от САЩ, Канада и Западна Европа.

Огненото сърце на дрона - бензиновият двигател “Ротакс-912” със 100 конски сили - е закупен от турците от австрийската компания “Ротакс”, дъщерно дружество на канадския производител “Бомбардир”. Това е висококачественият двигател, който позволява на дрона да се издига на осем километра и да извършва 24-часови полети.

Жиростабилизираната оптична система за откриване на цели също е канадска: CMX-15D от “Уескам”, на стойност милион долара за комплект. Тя позволява на “Байрактар” да изследва цели на разстояние десетки километри и да измерва разстоянието до тях с лазер на разстояние до 20 км. В момента самата Турция не може да произведе нищо подобно, въпреки че нейната отбранителна корпорация “Аселсан” не пести усилия да запълни тази технологична пропаст. Междувременно оптиката е ключов елемент на дрона, без който както височината на полета, така и продължителността на патрулирането губят значението си: в края на краищата операторът просто няма да види цели от голяма височина или ще бъде принуден да изложи апарата на противниковата противовъздушна отбрана, намалявайки височината на полета. Няма добър дрон без добра оптика.

Друг критичен елемент на “Байрактар” е сателитната комуникационна система. Тя, отново, не се произвежда от турците, а от американската компания “Виасат”. Но след като САЩ и Канада наложиха ембарго върху доставките на военни продукти за Турция за провеждане на военни операции срещу кюрдите, “Аселсан” изглежда е успял да създаде свой собствен аналог на тази система. Тоест хипотетично Анкара може да прехвърли тази технология на украинците.

Но като цяло американските компоненти съставляват значителна част от пълнежа на турския дрон: жироскопът, който стабилизира апарата във въздуха - LN-200 от корпорацията “Нортроп Груман”, навигационният приемник - GARMIN GNC 255A. Сред не толкова критичните компоненти има още доста американско-европейско желязо: горивната помпа е на британската компания “Андер Прецижър Еъркрафт Компонентс”, спирачният диск е на британско-американската “Берингер Аеро”.

Украински "таван"

Като се вземе предвид горното, става ясно, че когато Боднар или която и да е друга "говореща глава" на Киев обявява, че Украйна локализира производството на Байрактар, става дума дори не за достигане на технологичното ниво на Турция, а за опит да бъдат в крак с водещите американски, от британски и канадски компании. Тоест за нещо напълно скандално за бедната и на три четвърти разрушената украинска индустрия. Която според президента Зеленски ускорено върви към въглеродната неутралност. Тоест до пълното отсъствие на емисии поради пълната липса на производство.

Въпреки това, търговският произход на повечето от ключовите компоненти на „Байрактар“ открива определени възможности за Киев. Компонентите могат просто да бъдат закупени на пазара, точно както самата Турция прави преди. Възможно е украинците, които не са обект на антитурското ембарго, да възнамеряват да препродадат така получените системи изпод тезгяха на турците. Този "обрат" може да се свърже с думите на Боднар за износа на турски дронове за трети страни. Самата Турция седи под строго ембарго от няколко години за малтретирането на кюрдите, но на Запада му е неудобно да поставя Украйна под санкции.

И така, Киев има две основни възможности: да купува висококачествени компоненти от същите доставчици, от които “Байкар” - производителят на оригиналния “Байрактар”, е закупувал по-рано стоки, или да тръгне по пътя на авантюрата и да се включи в „заместване на вноса“. В първия случай Киев ще трябва да плати доста скъпо за оригинални компоненти и следователно няма да има много дронове. Във втория украинските дронове ще бъдат сглобени от много странни компоненти. И между тези две възможности си стои известната украинска "дъскорезница", чиято работа ще се състои в пропиване на парите от бюджета, отпуснати за закупуване на апаратите от “Уескам” и “Бомбардир”. Реално ще се сглобява с части, поръчани от известния “Али Експрес”.

Украинската отбранителна индустрия вече има подобен опит: през 2016 г. компанията “Авикос”, която по това време беше в списъка на „квалифицираните доставчици“ на групата компании “Укроборонпром”, за милион и половина гривни постави на експерименталния танк “Азовец”... видеокамери от китайски домофони.

В интерес на истината отбелязваме, че някои елементи от украинската индустрия, със силно желание, могат да произвеждат. Например предприятието "Мотор Сич" е в състояние да произвежда двигатели, които да стават за замяна на австрийските, а Изюмският приборостроителен завод наскоро обяви създаването на оптична наблюдателна станция ОПС-3, което позволява да се насочва ракети към целта от разстояние до 15 км. Но никой не може да каже как тези продукти на украинската отбранителна индустрия ще работят на практика. След цялата поредица от скандали през последните години - най-вероятно не.

Чакат обещаното от преди три години

През седемте години на войната срещу ЛНР и ДНР украинската отбранителна индустрия предлагаше всичко. Сред украинското “оръжие-чудо” бяха както дистанционно-управляваният мини бронетранспортьор “Фантом”, така и бойните модули “Вий” и “Тайпан” (според старата украинска традиция, въоръжени със самолетни оръдия ГШ-23, които по принцип не работят на сухопътни превозни средства), и компютърна система за управление на огъня “Кестен” и много други неща. Нищо от това обаче не достигна серийно производство и не оказа никакво влияние върху войната срещу непризнатите републики.

Струва си да се тревожим, ако Украйна беше декларирала намерението си да продължи да купува турски “Байрактар”. Желанието на украинското ръководство да поеме производството на каквото и да било в свои ръце почти гарантирано означава, че предприятието ще се превърне в поредната хранилка и няма да има реален коефициент на полезно действие.

Така че може само да се одобри желанието на обкръжението на Зеленски да затопли ръцете си с “Байрактарите” от “Али Експрес” и да им пожелае да не спират дотук, а плавно да преминат към производството на украински “Джавелин”, снайперистки пушки и максимален брой други оръжия.

За Донбас ще бъде по-лесно

Превод: В. Сергеев