/Поглед.инфо/ Идването на власт в САЩ на новата администрация означава преразглеждане на редица ключови приоритети на външната политика на Вашингтон. Докато някои положителни тенденции могат да бъдат предвидени в някои области - по-специално в сферата на контрола върху оръжията и отношенията между САЩ и Китай - в редица области има основание да се говори за увеличаване на опасната несигурност. Тези области включват ситуацията на Балканите и преди всичко около Косово.
След сключването в началото на септември 2020 г. във Вашингтон на набор от споразумения за нормализиране на търговско-икономическите отношения между Белград и Прищина, проблемът с Косово очевидно отново стигна до задънена улица. Това до голяма степен се дължи на факта, че хора от екипа на бившия президент на Демократическата партия Барак Обама, който по всякакъв начин подкрепяше радикалните албански националисти, се завръщат на власт в САЩ. Това обстоятелство, от една страна, може да подтикне албанските лидери на Косово да предприемат нови стъпки, насочени към разбиване на крехкото статукво, съществуващо в региона, а от друга страна, подкопава усилията на сръбското ръководство да намери взаимно разбирателство с Косовско-албанска страна, поне в тези мащаби и формати, както беше при Доналд Тръмп.
Вече прозвучаха първите сигнали за предстоящи усложнения. Наскоро най-популярният албански политик в Косово, бившия ръководител на регионалното правителство и лидер на радикалното движение "Самоопределение" Албин Курти призова за референдум за обединението на Косово и Албания. „Искаме да получим право на референдум, но не вярваме, че насилието е пътят към обединението. Резултатът от референдума трябва да бъде уважен ”, каза той. В същото време Албин Курти подчерта, че Косово „трябва да получи правото да се обедини с Албания по мирен начин - чрез референдум“. По-рано друг бивш ръководител на косовското правителство, лидерът на Алианса за бъдещето на Косово, Рамуш Харадинай, също изрази намерението си да проведе подобен референдум за обединение. И албанският премиер Еди Рама се придържа към подобна позиция.
В светлината на предсрочните избори за Косовското събрание, насрочени за 14 февруари тази година, подобни призиви придобиват допълнителна острота, тъй като могат да повлияят на формирането на нови органи на косовската власт, с които Белград, Брюксел и Вашингтон ще трябва да се справят . И ако позицията на ръководството на Европейския съюз по отношение на Косово като цяло е разбираема и не е особено активна, подходите на администрацията на новия президент на САЩ Джо Байдън очевидно са далеч от предвидими. Неслучайно специалният пратеник на президента Тръмп на Балканите Ричард Гренел, който напусна поста си, е много скептичен по отношение на перспективите за напредък в решаването на косовския въпрос чрез посредничеството на администрацията на Байдън. Според него причината се крие в неспособността на американските демократи да предложат нови начини за решаване на проблема: „Демократите обичат всеки да играе по тяхната свирка. Затова Доналд Тръмп беше като кост в гърлото за тях. Перфектен пример за тяхната „ефективност“ е проблемът с Косово и Сърбия. Когато бях назначен за специален пратеник на САЩ по косовския въпрос, бях помолен да сформирам екип от експерти, които работят по темата от 20 години. Заявих, че това е лоша идея, тъй като за 20 години не е постигнато нищо в тази посока. Мислех, че имаме нужда от свежи идеи, които да ни помогнат да намерим решение. " Според Ричард Гренел новата администрация на САЩ няма да търси нови възможности за постигане на компромис между Белград и Прищина.
Вътрешнополитическите противоречия в самите САЩ могат до известна степен да отслабят външнополитическата дейност на Вашингтон, но при всички случаи Балканите и Европа като цяло ще се върнат в сферата на приоритетните американски интереси през следващите години. Както правилно припомня експертът на фондация „Джеймстаун” във Вашингтон Януш Бугайски, „Тръмп се фокусира върху изтеглянето на американските войски от Европа и избягваше да се намесва в нови конфликти.“ Що се отнася до администрацията на Байдън, то тя явно не се стреми към изолационизъм и е способна отново да превърне Балканите в полигон за сценарии за глобално преустройство. Следователно фигурите на Курти и другите привърженици на създаването на „Велика Албания“ (които бяха неудобни за „големите сделки“ на Доналд Тръмп) може отново да станата необходими.
Както показва практиката, игрите на американските демократи с балканските радикали често водят до изостряне на етническите конфликти и техните протежета бързо излизат от международния контрол и се превръщат в реална заплаха за регионалната и европейска стабилност.
Превод: В. Сергеев