/Поглед.инфо/ Гърция стана първата православна страна, която легализира еднополовите бракове. Скандалното решение разцепи общество и власт. За неизбежните последствия - в материала.
Подарък от Свети Валентин
Калейдоскоп от цветове, знамена, плакати и тълпи от хора по улицата. Това може да се види в Бразилия по време на Световното първенство по футбол, във Ватикана при избора на нов папа и в Гърция, когато страната обсъжда какъв курс да поеме по-нататък. В родното място на европейската демокрация „да скандираш за своите“ в парламента изглежда е станало част от националния манталитет.
Така на 15 февруари събралите се на бул. “Василисис Софиас” в Атина не се разотидоха до късно вечерта. Още по мръкнало на голям проектор на сградата на гръцкия парламент се появи председателят.
"254 депутати участваха в гласуването. 175 депутати гласуваха "за", 76 "против", двама депутати се въздържаха. Законът беше приет", сухо заяви той.
Радостта на събралите се на улицата нямаше граници. Хората подскачаха, викаха весело, прегръщаха се. Някои дори се разплакаха. „Отне много време. Но поне се случи и това е най-важното. Вече не сме невидими“, каза един от присъстващите.
На Свети Валентин депутатите обсъдиха законопроект за легализиране на еднополовите бракове. И след много дебати Гърция стана 16-ата страна от ЕС, която предоставя на ЛГБТ хората това право.
Документът беше внесен в парламента на 1 февруари. Той беше популяризиран лично от премиера Кириакос Мицотакис. Промяната ще позволи на еднополовите двойки да сключват брак и да осиновяват деца. Въпреки това, те все още ще бъдат ограничени в използването на асистирани репродуктивни технологии (като сурогатно майчинство).
Много защитници на правата на ЛГБТ вече посочиха този очевиден недостатък в новия закон. След гласуването политикът побърза да увери, че това е само началото на пътя. Но самият факт на приемане е „важен крайъгълен камък в областта на правата на човека, отразяващ днешна Гърция, която е страстно отдадена на европейските ценности“.
"Патогените на Запада"
От осемте опозиционни фракции в парламента, половината - СИРИЗА, “Прогресивен алианс”, ПАСОК, “Нова левица” и “Курсът на свободата” - подкрепиха Мицотакис. Комунисти, десни и ултрадесни се противопоставиха. И колкото и да е странно, някои съпартийци от “Нова демокрация” демонстративно не участваха в гласуването.
Сред опонентите беше бившият премиер Антонис Самарас. Той каза, че бракът за еднополовите двойки не е основно човешко право и разрушава традиционното семейство. „Правителството не се чувства застрашено от опозицията, но това не е непременно нещо добро и не означава, че те винаги са прави“, каза той.
По отношение на съответствието на Гърция с либералните ценности Самарас отбеляза, че не трябва да се "бърка Запада с неговите патогени": "Да си западняк не означава, че трябва да подражаваш на всяка мода."
Гръцката църква, която има статут на държавна, също остро разкритикува новия закон. Според различни оценки около 90% от гражданите на страната изповядват православието. Близо две трети от тях казват, че религията играе важна роля в живота им. Само 16% обаче посещават службите. Но това е най-високата цифра в Европа.
Няколко дни след като законопроектът беше внесен за разглеждане в парламента, окръжното писмо на Светия синод беше прочетено пред всички църкви. В документа по-специално се отбелязва, че форматът на еднополовите съюзи подкопава самото съществуване на традиционното християнско семейство.
„Християнският брак не е обикновен договор за съжителство, а свещено тайнство, чрез което мъжът и жената получават Божията благодат“, гласи текстът на циркуляра.
Според архиереите инициаторите на документа и съгласните с него се застъпват за превръщането на бащинството и майчинството „в неутрално родителство“. Това от своя страна ще доведе до хомосексуални възрастни, които налагат своя избор на децата.
Правителството побърза да успокои поповете в отговор. Той увери, че легализирането на еднополовите бракове няма да бъде нещо революционно: текстът на закона няма да съдържа думите „родител 1“, „родител 2“. И властите нямат за цел да „превърнат жените в машини за производство на деца“.
Това не го предпази от народния гняв. В периода от обсъждането до приемането на скандалния документ в страната се проведоха няколко протеста. Най-големите бяха в Атина и Солун. Организаторите на митинга в столицата скандираха: „Долу ръцете от децата ни!”, „Вие отворихте портите на ада!”, „Дедите ни ще станат от гробовете си!”.
Да ги подкрепят дойдоха и някои политици. Така лидерът на крайнодясната и религиозно ориентирана партия “Нике” Димитрис Нациос каза пред журналисти: "Гърция е православна страна и нашата традиция не позволява това. И нашата конституция също не предвижда такова нещо.”
Платено за членство в клуба
Всъщност депутатът бърка: основният закон на Гърция изобщо не дефинира брака, а само че той трябва да бъде под закрилата на държавата. Поради това например кметството на Тилос регистрира два еднополови съюза през 2008 г., но по-късно те бяха анулирани от Върховния съд.
Първият опит за разрешаване на правната двусмислица беше през 2015 г., когато парламентът обсъди изменения, приравняващи връзките между ЛГБТ към доброволно съжителство. И отново се вдигнаха на оръжие срещу инициативата: на булеварда – комунистите, в обществото – Гръцката църква.
А самото приемане тогава беше, както се казва, показателно: 50 депутати отказаха да участват в гласуването.
Като цяло, както показват проучванията, мненията на гърците относно легализирането на еднополовите бракове са почти еднакво разделени. В същото време огромното мнозинство от гражданите не смятат този въпрос за по-належащ от проблемите с инфлацията, безопасността и нивото на медицината.
В по-глобален смисъл, смята теологът Роман Лункин, Гърция е изпълнила едно от условията за членство в „общоевропейския клуб“. "Неолибералните идеи, включително еднополовите бракове, се представят като част от идентичността. Тези, които не ги приемат, автоматично се маргинализират. По отношение на такива държави бързо се задействат различни видове санкции - икономически, политически", обяснява експертът.
В това отношение, продължава той, може да се окаже, че опитът ще бъде заразителен: други държави ще последват примера на Гърция. В този смисъл е интересно какви процеси ще започнат в Гръцката църква, която играе толкова важна роля в живота на обществото. Теологът предполага, че е възможна известна либерализация на богословието – по цариградския маниер, както и известна дискредитация на клира в очите на консерваторите. Рано е да се говори за сериозно разцепление сред духовенството.
Превод: В. Сергеев