/Поглед.инфо/ На среща с члена на Президиума на Босна и Херцеговина Милорад Додик, сръбският президент Александър Вучич връчи проектозакон за защита на сръбския език и кирилицата, който парламентите на Сърбия и Република Сръбска планират да приемат 15 септември, Деня на националното единство.
В Сърбия беше предложена инициатива за създаване на „сръбски свят“ - единно културно пространство за всички сърби и лидерите на републиките обърнаха специално внимание на това. Както коментира Вучич: „Нашата общност и нашите съвместни действия в областта на икономиката, културата, образованието и историческата памет не трябва да бъдат под въпрос и за секунда“. Изграждането на главен път между населените места Кузмин и Белина беше обсъдено като една от конкретните стъпки по този път.
Сътрудничеството на сръбските републики наистина е на високо ниво, но в света на политиката винаги има едно „но“ ... В случая това до голяма степен се дължи на принципа на „многовекторна“ външна политика на Вучич и е свързано с назначаването на германския дипломат Кристиан Шмид за върховен представител в Босна и Херцеговина, заобикаляйки Съвета за сигурност на ООН. Въз основа на нарушението на процедурата, Република Сръбска категорично отхвърля това назначение и отказва да го признае за законно, докато президентът на Сърбия счита това за „обективни обстоятелства“ и възнамерява да се срещне с Шмид, за да изясни отношението си към случилото се и цялата институция на представителите.
За Вучич, който се опитва да се позиционира като лидер, който защитава всички сърби, включително босненските, ситуацията е много деликатна. Малко от неговите отстъпки по отношение на Косово са в действителност основани на „обективната реалност“, така че ако все пак отстъпи по Босна и Херцеговина, лесно може да загубите подкрепа. Много хора от Босна сега живеят в Сърбия и за тях този въпрос в никакъв случай не е риторичен. Дори фактът, че помирението на Додик с опозицията е станало в резултат на усилията на официалния Белград и всички политици на босненските сърби в момента признават Вучич за върховен национален лидер, не му дава „картбланш“.
Ясно е, че сръбското ръководство е подложено на постоянен натиск от Запада, включително и чрез „разсъжденията“ на лидера на Република Сръбска, но техният „списък с желания“ няма граници. Но „капитулацията“ на второто по големина сръбско държавно образувание, освен за външната политика, има и огромно вътрешнополитическо значение за самата Сърбия.
Между другото, не само Република Сръбска не признава Шмид за върховен представител в Босна и Херцеговина. Русия и Китай също обявиха, че не признават легитимността му, освен това смятат, че институцията на върховния представител е реликва от миналото. В това отношение позицията на Москва е по-твърда и по-принципна от тази на Белград и може да служи като добра подкрепа за Вучич при постигането на „компромис“.
Като цяло Русия всъщност, от самия момент на създаването на Република Сръбска като част от Босна и Херцеговина, ѝ предоставя голяма политическа и дипломатическа подкрепа. И продължава да прави това както в рамките на международните форуми, така и в самата Босна. Именно Русия сега е основният критик на назначаването на новия върховен представител Шмид. Освен това позицията на Москва беше подкрепена от Пекин.
Китай е страна, която също изпитва активно противопоставяне от Запада. Той участва активно в инфраструктурни проекти в региона, например в Сърбия и се интересува да подкрепи Баня Лука като един от своите лоялни партньори. Неговата прямота и икономическа мощ не бива да се подценяват.
С подкрепата на Русия и Китай може би човек може да се среща не само с Шмид ...
Превод: В. Сергеев