/Поглед.инфо/ Върховният съд на Узбекистан реабилитира един от лидерите на движението на басмачите Ибрахим бек Чакабаев и десетина други лица, осъдени на смъртно наказание от съветското правосъдие през 20-те и 30-те години на миналия век. Президентът Шавкат Мирзийоев, коментирайки реабилитирането, каза: „...почти сто години по-късно справедливостта победи... Необходимо е да се продължи благородната работа, насочена към възстановяване на честта и достойнството на националните патриоти“.
Движението на басмачите в Централна Азия е ислямски тероризъм от 20-те до 30-те години на миналия век. То е подхранвано от онези, които направляват и днес ислямисткото движение - англосаксонците. Днес много ислямистки структури и групи, забранени в Русия и други страни, са намерили подслон във Великобритания: “Ислямската информационна служба”, “Хизб ут Тахрир”, “Ислямският фронт на спасението “и други. Преди сто години Лондон също използва ислямистите в свои интереси.
В Централна Азия тези интереси се състоят в предотвратяване на засилването на съветското влияние в британските колонии. По-специално, Лондон не е доволен от сключването през 1921 г. на Съветско-афганистанския договор за приятелство, според който Съветска Русия гарантира безмитен транзит през територията си на стоки, закупени от Афганистан, и изпраща военни инструктори в помощ на афганистанската армия.
Англичаните планират да създадат ислямско емирство на пресечната точка на границите на Афганистан, СССР и Китай, което освен граничните афганистански региони, ще включва земите на Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Туркменистан и Казахстан. Този проект е свързан с проекта на британците за създаване на уйгурска държава в Синдзян, Китай. Ако тези проекти бяха станали успешни, съветската Централна Азия щеше да бъде притисната от двете страни от ислямистки псевдодържавни формации и според плановете на Лондон щеше да падне под техния натиск.
В Синдзян залогът е поставен върху уйгурите, в Централна Азия - върху богатите бейове, които са недоволни от идването на съветската власт. Пропагандните опити да се представят басмачките лидери като борци за „националната идея“ и „щастието на народа“ изглеждат тромаво. Богатите не се борят за бедните, а идеята за независимост не се осъществява с парите на колонизатори. В Централна Азия разбойниците се наричат басмачи. Басмачизмът е окупация, а не идеология.
Жертвите на терора в басмачите са инженери, лекари, учители, милиционери, военнослужещи и фермери. Басмачите рушат мостове, пътища, напоителни системи. Местните жители са заплашвани със смърт за изпращането на децата си в училище и лечение в съветски болници. Това е война срещу собствения народ.
Жалко е, че Върховният съд на Узбекистан не счита за необходимо да се провежда допълнително разследване на престъпленията на басмачите, за да се установят обстоятелствата на тяхното извършване и точния брой на жертвите. Също така няма да навреди да се разкрие на обществеността информация за степента на участие в унищожаването на местното население от басмачите. Същият Чакабаев е неутрализиран от отряд на ОГПУ под командването на таджика Мукум Султанов.
Геополитическите съображения, по които Лондон подхранва проекта на ислямистите басмачи, остават актуални и днес. На 14 септември 2021 г. „правителството в Източен Туркестан в изгнание“ (със седалище във Вашингтон) публикува изявление на различни езици, включително руски, по случай 17-годишнината от официалното му създаване. В изявлението се казва, че стратегическата цел и исторически дълг на "правителството" и на всички тюркски народи е постигането на независимостта на Източен Туркестан.
Източен Туркестан се отнася до китайската провинция Синдзян, идеолозите на движението го наричат общ дом за уйгурите и местните казахи, узбеки, киргизи, татари. Източният Туркестан в проекта граничи с Русия, Киргизстан, Таджикистан, Казахстан, Афганистан, Пакистан, Монголия и Индия. Във всяка от тези страни проблемът с ислямизма е актуален по свой собствен начин и превръщането на ислямистите от 1920-1930-те години от Върховния съд на Узбекистан в национални мъченици играе в полза на идеолозите от Източен Туркестан.
Членовете на „правителството на Източен Туркестан“ живеят в САЩ, Япония, Франция, Швейцария, Канада, Норвегия и Германия, което показва интереса на тези държави към изпълнението на антикитайския и антируския проект. През 2020 г. „правителството на Източен Туркестан“ изпрати апел до британския парламент да се противопостави на китайския „неоимпериалистически“ проект „Един пояс, един път“. "Източни Туркестаи" предлагат създаването на антикитайска коалиция от САЩ, Великобритания, Австралия, Япония, Канада и Индия.
В региона на Централна Азия западните стратези включват постсъветска Централна Азия, част от азиатската част на Русия, както и части от Монголия, Китай, Пакистан, Афганистан, Иран и Индия. Затвърждавайки се в това пространство, западните сили ще си осигурят възможността да окажат натиск върху Русия, Китай и Иран, повлиявайки на процесите в цяла Евразия.
В контекста на изтеглянето на американските войски от Афганистан и превземането на страната от талибаните, идеологическите експерименти с басмачизма са изпълнени със сериозни последици. Известно е, че отряди на хазарите, най-потиснатите шиити в сунитски Афганистан, са взели активно участие в борбата срещу басмачите от афганистанска страна. В същото време част от сунитските афганистанци оказват въоръжена подкрепа на басмачите.
Култът към Чакабаев в съвременния Узбекистан автоматично превръща хазарите в душмани на узбекската национална идея, а афганистанските сунити, които подкрепят Чакабаев, в съюзници на тази идея.
Пропагандната кампания на Ташкент за възхваляване на басмачизма е насочена към вътрешното потребление, но „идеологическите пръски“ от тази кампания няма ли да отлетят до съседните страни, включително до Афганистан? Методите на война от басмачите през 20-те години не се различават от методите на война на талибаните днес: същият фанатизъм, същото желание за възраждане на архаичните обичаи. Идеологически това са свързани движения.
Спомнете си: през 90-те години на миналия век Централна Азия беше разтърсена от набезите на съвременни басмачи от Афганистан - кървави битки на руски и таджикски граничари на афганистанската граница, война в Баткен на афганистанските ислямисти срещу въоръжените сили на Киргизстан и Узбекистан с използването на авиация и артилерия, битки на туркменско-афганистанската граница през 2018 година. Съвременният аналог на басмачизма е „Ислямско движение на Узбекистан“, което се е заклело във вярност на „Ислямска държава“
Рехабилитацията на басмачите от миналото е косвена подкрепа за ислямизма в настоящето.
Превод: В. Сергеев