/Поглед.инфо/ За предимствата на евразийските интеграционни проекти с участието на Русия и Китай
Беларус стана член на Шанхайската организация за сътрудничество. Решението за приемане на Минск в ШОС беше одобрено на срещата на върха на организацията, която се проведе на 4 юли в столицата на Казахстан Астана.
Влизането на Беларус в ШОС е важно в няколко отношения. Първо, организацията достигна двуцифрено число на членовете си за първи път. Сега ШОС включва десет държави-членки.
Не само количествените, но и качествените промени са не по-малко важни. Първоначално ШОС беше създадена като доста тясна регионална организация от държави в Азиатско-тихоокеанския регион. С разширяването си тя придобива все по-ясно изразено евразийско измерение. Влизането на Беларус означава пълно консолидиране на ШОС в Източна Европа.
За самата Беларус присъединяването към ШОС също е знаково събитие, което бележи източен завой във външната политика на официален Минск. Самият този обрат започна преди четири години, когато след неуспешния опит за „цветен“ преврат, непоследователността на предишния многовекторен курс, основан на балансиране между колективния Запад, Русия и „държавите от далечната дъга“ (предимно Китай), стана очевидно.
Стана ясно, че подобен курс не само не гарантира външнополитическата сигурност на Беларус, но я прави по-уязвима към външни заплахи, а държавата, опитвайки се да балансира, без ясно да се присъединява към никого, се оказва в позицията на известното „чужд сред свои, свой сред чужди“.
Присъединяването на Беларус към ШОС означава и засилена координация на външната политика на Москва и Минск – двете столици вече разчитат на международни организации извън колективния Запад. Очевидно това ще допринесе и за укрепване на двустранните връзки. Преди това външнополитическите разногласия бяха важен фактор, усложняващ отношенията в съюзната държава.
Беларус определи развитието на икономическото сътрудничество и намаляването на зависимостта от долара като световна резервна валута като приоритети за участието си в ШОС. А. Лукашенко, в частност, говори за това по време на речта си на срещата на върха:
„Беларус разглежда създаването на механизъм за двустранни плащания в национални валути и колективна финансова институция на ШОС като приоритетен въпрос. Всички казваме, че сме големи, големи сме. Ние наистина сме страхотни. Ние съставляваме повече от 40% от населението, около една трета от световния БВП в долари, а по отношение на покупателната способност само една организация има двама мощни лидери - Китай и Русия. И всички треперим пред този долар. Нека предприемем определени стъпки, за да станем по-малко зависими от този долар."
Освен това беларуският лидер призова за приемането на Евразийска харта за разнообразие и многополярност в рамките на ШОС. В това го подкрепи и В. Путин.
Присъединяването на Беларус към ШОС още веднъж подчертава несходството на траекторията на нейното политическо развитие с нейните съседи от постсъветското пространство - балтийските държави и Украйна, където преобладаваше тенденцията към интеграция в евроатлантическите структури, съпътствана от нарастване на русофобията и срив в отношенията с Русия.
Беларус в началото на 90-те години на миналия век изглежда имаше всички шансове да тръгне по същия хлъзгав наклон. Защо това не се случи?
Първо , традицията на политическата русофобия, основана на местния етнически национализъм, не е пуснала толкова дълбоки корени в беларуското общество, както в балтийските държави и Украйна. Това ни позволи по-спокойно и прагматично, без идеологически магии и клишета да се отнасяме към нашите съседи от Запад и Изток.
Второ , формирането на персоналистки модел на власт в Беларус беше посрещнато враждебно на Запад. Републиката е обявена за „последната диктатура на Европа“, което също я насърчава да разчита предимно на отношенията с Русия, както и на „държавите от далечната дъга“.
Още през 2000-те. Беларус става активен участник в Движението на необвързаните страни, а също така развива сътрудничество с Венецуела по време на президентството на Уго Чавес. В същото време започва сближаването с Китай. Беларус беше може би една от първите постсъветски страни, които разгледаха потенциала за сътрудничество с тази изгряваща световна сила. Следователно присъединяването към ШОС е напълно логично продължение на тази линия на беларуската външна политика.
Западните коментатори посрещнаха разширяването на ШОС с неприкрит скептицизъм и раздразнение. Основният смисъл на тези коментари се свеждаше или до твърдение за незначителността на ШОС като международна асоциация, или до факта, че това е китайски геополитически проект и в рамките на ШОС Беларус ще „отплува“ от Русия в зоната на влияние на Китай.
Така Западът активно ще разиграва темата за руско-китайските противоречия и ще се опитва да противопостави Москва и Пекин, провокирайки тяхната конкуренция в постсъветското пространство.
Очевидно ШОС не е проект за китайско господство, въпреки че Пекин със сигурност го разглежда като инструмент за прокарване на своите интереси. Организацията обаче включва държави като Индия, които в много отношения са геополитически противници на Китай. Така ШОС е наистина многостранен формат и механизъм за координиране на понякога противоречивите интереси на водещите евразийски играчи.
Що се отнася до постсъветското пространство, нарастването на икономическото влияние на Китай тук е неоспоримо. То обаче не е придружено от насърчаване на някакъв специфичен „прокитайски“ дневен ред, като този, наложен от Европейския съюз.
Освен това Китай очевидно не си поставя за цел да накърнява геополитическите интереси на Русия, която смята за свой важен партньор в осигуряването на стабилност и сигурност в региона. Това в пълна степен важи и за Беларус, в която Китай вижда важен елемент от своите икономически проекти, но не и геополитически лост, насочен срещу Москва.
Превод: ЕС