/Поглед.инфо/ Дълги години цветните революции - управлявани от Запада преврати в постсъветското пространство, чиято цел бе да се премахне влиянието на Москва и да се превърне страната в звено от системата за сдържане на Русия, бяха един от главните инструменти на политиката на САЩ и Европа против РФ.
Част от западните елити толкова ненавижда и се бои (а тези чувства често са свързани, тъй като страхът винаги поражда агресия) от Русия, че Вашингтон и Брюксел не намираха за достатъчно да изгонят Москва от Източна Европа и да циментират влиянието си чрез прибързано приемане на тези страни в ЕС. Задачата им бе да сведат руската сфера на влияние до самите граници на Русия, а после да направям цветна революция и в Москва.
И през всички тези години, Западът печелеше играта. Първо, защото той успя да извърши редица революции в страни, където вътрешните условия бяха подходящи. В Грузия, Украйна, Молдова, Армения и Киргизстан. Да, не успяха да поведат последните две държави към геополитически обрат, а в Молдова населението лека-полека се разочарова от западния избор, но независимо от това, резултатът е очевиден.
В добавка към това, Западът спечели защото след всяка цветна революция Москва упорито отказваше да работи върху грешките си и да циментира влиянието си в постсъветското пространство чрез инструментите на "меката сила". Все още си спомням един разговор в Руския съвет по външна политика с високопоставен представител на МВнР. Той получи предложение да подкрепи аспирациите на една руска фондация да се канят млади експерти от Грузия в Русия, за да могат да видят истинската Русия и да се работи с тях.
"Да, ние не сме против, но защо каните тези, които са настроени срещу Русия? Поканете тези, които ни подкрепят", каза дипломатът най-чистосърдечно.
В резултат на това се приоритизира на връзките с постсъветските елити, докато работата с гражданското общество остана задачата на индивидуални организации или просто начин за прахосване на бюджета на Россотрудничество и други структури.
На пръв поглед, в Беларус победната серия на евроатлантическия отбор бе продължена. Да, Батька не успя да бъде свален от власт, но изгуби легитимност, а властта му, която изглеждаше непоклатима, бе подкопана. И обръщането на Беларус към Запада не само ще затвори анти-руската верига страни от Балтика до Черно и дори Каспийско море, но и ще бъде "последната тренировка на котки" преди руския Майдан - политическа промяна в Русия в навечерието на 2024-та.
Страх и умора
В действителност Белраус беше началото на края за цветните революции. И не защото превратът не доведе до свалянето на Лукашенко, а заради начина, по който се случи.
Преди всичко, нямаше ентусиазъм или единство от западна страна по беларуския въпрос. Не само, че Тихановская не бе призната за избран президент, но ЕС дори не наложи сериозни санкции срещу Лукашенко. А САЩ като цяло се оттеглиха от процеса и хората в американското посолство не раздаваха бисквити на протестиращите. Някой разбира се може да каже, че в САЩ има избори, а в Европа са внимателни от страх да не тикнат Минск в ръцете на Москва. Опитвах се да съхраня вярата на Батька в многовекторната политика, за да може да играе на нея. Това е частично вярно (полският премиер го каза на Съвета на Европа), но в допълнение към трезвите калкулации, европейските страни бяха водени от още две чувства - страх и умора.
Уморени от цветните революции, които се оказаха твърде скъпи за Европа. И не толкова от гледна точка на инвестицията, колкото на последващата подкрепа. ЕС успя да организира преврати, но не построи примерни общества в постсъветските държави. Нито една такава държава, преживяла цветен преврат, не се превърна във фар на демокрацията и икономическия просперитет в постсъветското пространство и в някои случаи, обратното, ги доведе до разруха.
Освен това, про-европейските власти в тези страни са до известна степен деца на ЕС и дискредитираха Европа доста банално. Молдавците защото откраднаха един милиард евро от банковата система на страната, украинците защото непрекъснато слагаха пръчка в колелото на руско-европейските отношения и не спряха да искат пари от Европа за поддръжката си
Тези действия не само, че не допринесоха за засилване на "цветните" сантименти в постсъветското пространство, но и убедиха други страни да не правят подобни неща. Без съмнение, примерът на украинския Майдан беше най-важното възпиране за беларуските протести - да избират да живеят с Лукашенко или да превърнат страната си във втора Украйна. Белорусите избраха първото, по-малко зло.
Що се касае до страха, това е страх от Русия. Кремъл научи важни уроци от Украйна и даде ясно да се разбере, че е готов да защитава белорусите от западна интервенция. Предвид близките връзки между Беларус и Русия, близостта, включително културна между хората и съществуващите договори между двете държави, руската помощ може да вземе различни форми - от подкрепа за беларуската икономика до разполагането на войски. В ЕС прецениха, че Западът нито има волята, нито ресурсите, нито желанието да победи Русия в тази конфронтация, съответно Европа отстъпи настрана. Демонстрирайки на другите "демократи" в постсъветското пространство - либерална общност от страни, които още не са афектирани от майдани, както и на про-европейските елити в страните където е имало победни революции, че нежелае да се бие за техните интереси с Русия. И следователно ги въздържа от това да играят ролята на анти-руски пешки.
Превод: СМ