/Поглед.инфо/ Зад превратностите на смяната на властта в Съединените щати и другите събития ситуацията в Беларус някак си отстъпи на заден план. На пръв поглед всичко там е измамно утихнало, но оттам според плановете на „световните лидери“ трябва да започне нова буря, предназначена да помете противниците им на Изток. В момента основната заплаха за Русия се крие не там, където би могло да се очаква, а по най-кратката и пряка линия до Москва - и тя ще дойде от белоруско направление.

Ролята на тази посока в „свръхнапрежението“ или „изтощаването“ на Русия беше определена в специална стратегия, разработена от Корпорация РАНД по заповед на Пентагона през 2019 г.

След това, за да променят политиката на Беларус в своя полза, американските стратези формулират два алтернативни подхода.

План А: Постоянно подкрепяйте белоруската опозиция, като се цели да се премахне дългогодишният „диктатор” на Беларус и да се ускори либерализацията до точката на промяна на съществуващата система в страната.

Беше подчертано, че „лишаването на Русия от единствения ѝ истински съюзник несъмнено би било очевидна геополитическа и идеологическа победа на Запада“. Дори ако усилията на САЩ да подкрепят белоруската опозиция не донесоха желания резултат, самото провеждане на такава кампания би навредило на лидерите на Русия, би поставило допълнителна тежест върху нея и ще допринесе за укрепването на опозицията вътре.

План Б: В същото време САЩ можеха да поемат по друг път, „умиротворявайки опозицията“ и предоставяйки икономическа помощ на „режима на Лукашенко“ в замяна на „по-тесните му връзки“ със САЩ. С други думи, ако той се съгласи да последва ръководството на Вашингтон, то майната ѝ на белоруската опозиция. „Може би, това би било още по-рационално”, пише в прогнозата.

Признава се за твърде рисковано да се постави ударението върху директната смяна на режима в Минск и промяна в неговата геополитическа ориентация с оглед на неизбежния „мощен отпор“ от Русия и слабостта на белоруската опозиция. Приета е линия за въвличане на Лукашенко в наложената му игра, като едновременно с това се търси негов наследник сред собствените му сътрудници.

През периода на 2019 г. и значителна част от 2020 г. в Беларус беше изпълняван „план Б“ на РАНД. В основните центрове за изпълнение на този план - американските фондации CEPA и “Джеймстаун” - изпълнителите цинично нарекоха всичко това „Игра с Лука“.

Интересно е, че днес тези две организации изведнъж загубиха предишния си интерес към Беларус. Почти няма статии по него, спират се контакти с местните колеги, дори експертите и бивши политици като генерал Бен Ходжис, които наскоро се редяха в Минск, срещаха се с Лукашенко и го уверяваха в приятелство и уважение, изчезнаха от персонала на тези фондове .

Обяснението е просто. Под влияние на бурните събития в страната и в света стратегията се промени. “План Б” е зарязан, изпълнява се “План А”. Ресурсите на мозъчните тръстове бяха достатъчни само за интриги, но не и за смяна на режима. За да се организират по-мащабни действия, беше необходима по-голяма и по-влиятелна организация. Очевидно това беше Атлантическият съвет, в който от 2021 г. бяха концентрирани големи експертни сили, ангажирани на концептуално ниво в разработването на планове за дестабилизиране на Беларус. Новосъздадената група включва по-специално специалисти с опит в извършването на "цветни революции" в Грузия и Украйна.

Атлантическият съвет официално се счита за организация с нестопанска цел, но всъщност е полуофициален посредник между държавата и експертната общност на САЩ, член на Асоциацията на НАТО, финансиран от много западни страни. Освен в Америка той управлява десет регионални центъра в Европа.

В края на януари - началото на февруари Атлантическият съвет проведе „научна и практическа“ конференция за Беларус, в която се поставят нови концептуални основи и практически стъпки на Запада към тази страна в близко бъдеще. Изглежда това е смяна на всички предишните разработки на РАНД, CEPA и Фондация “Джеймстаун”. Дискусията се основава на доклада „Нови възможности за Джо Байдън в Беларус“ от Андерс Аслунд, Мелинда Харинг, Джон Хербст (бивш посланик на САЩ в Украйна) и Александър Вершбоу (бивш посланик на САЩ в Русия и заместник генерален секретар на НАТО). Според авторите „докладът се изучава внимателно в най-висшите кръгове“. Авторите очакват и всестранна подкрепа, по-специално, от „хранителката на Майдана” Виктория Нюланд, която се завърна в Държавния департамент. Известният куратор на много "цветни революции" в Евразия, помощник-държавният секретар Джордж Кент също взе пряко участие в обсъждането на проекта.

Основното послание на този доклад е цинично опростено и ясно: "Западът трябва да заложи на това да направи Беларус своя за в бъдеще." Няма да има повече „флирт с режима“, планира се смяната му. Авторите вече са изпратили за одобрение на Байдън санкционен списък със „стотици белоруски чиновници“ и компании, обслужващи „личните финанси на Лукашенко“. Предполага се, че САЩ трябва да се отнасят с Лукашенко „като с бивш президент на Беларус“. Предлага се напълно екзотична схема, безпрецедентна в дипломатическата история, за поддържане на официални връзки с тази република. Джули Фишър, американският посланик в страната, трябва да заеме поста си в Минск, но не и да предава акредитация на Александър Лукашенко. „В зависимост от ситуацията тя би трябвало да посети Вилнюс“ (очевидно, за да представи акредитивните си документи на Тихановская или на някой друг, който се счита за достоен).

Подчертава се, че за да постигнат успех в Беларус за лоялните им сили и да изтеглят страната „от орбитата на Русия“, САЩ трябва да действат „фино и ясно“. Според авторите Байдън "има историческа възможност" да изпълни тези задачи. През последните години „нямаше по-добър шанс от кризата в Беларус“ да се осигури лидерството на САЩ в Европа. Поради възможностите, които се отварят там, Беларус трябва да стане основен приоритет на новата администрация в целия бивш Съветски съюз. Обаче осигуряването на демократични промени в Беларус "не е лесна задача, предвид вътрешната съпротива и решителната позиция на Москва". Русия, признава докладът, продължава да бъде ключов геополитически играч в Беларус. Вероятно тя е готова да обмисли военния вариант, за какъвто в момента „поради поредица тъжни причини САЩ не е в състояние“.

В същото време, се казва в доклада, колкото по-дълго продължава конфронтацията в Беларус, толкова по-поляризирано ще стане обществото му. Това може да доведе до там Москва и Лукашенко да нямат избор различен от „жестоки репресии“. Предвижда се, че за местните евентуалното навлизане руски военни, ако белоруските служби проявят нерешителност, ще има „отчуждаващ ефект от Русия“. На свой ред това може да предизвика недоволство и в Руската федерация.

Забележителното: независимо за каква посока на работа върху Беларус мислят експертите от Атлантическия съвет, те почти винаги проектират този опит върху Русия. Минск се разглежда от тях главно като удобен „трамплин“ към Русия, като лост за нейното разлюляване. Предлага се например да се наложат санкции на руските медии и журналисти, „участващи в пропагандни кампании срещу белоруското протестно движение“.

Предлагат се йезуитски мерки „за контролиране на руската реакция на събитията в Беларус“.

1. Администрацията на Байдън трябва „да предупреди частно опозицията и да ги посъветва засега да избягват всякакви сигнали, показващи желание за присъединяване към Европейския съюз или НАТО“.

2. Заедно с Европейския съюз администрацията на Байдън трябва да поддържа редовен дипломатически диалог с Москва и да подчертава, че „настоящото протестно движение е свързано само с вътрешната политика в Беларус, а не с геополитиката“.

3. Администрацията на Байдън трябва ясно да заяви на Москва, че „ще бъде изправена пред допълнителни санкции, ако изпрати своите сили за сигурност (явно или скрито, включително изпращане на военна техника) в Беларус, за да подкрепи Лукашенко или да потуши протестите в Беларус“.

Кое е по-поразителното в тази стратегия, насочена към Русия чрез „Белоруския фронт“? Дали несравнимата наглост, дали липсата дори на опити за прикриване, дали това че разработчиците на този план предлагат „ Москва да се заглавичка“, вярвайки, че е не е трудно?

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели