/Поглед.инфо/ Противоречията между Запада и Изтока допринасят за разпадането на страната
Посоченият в заглавието въпрос съвсем не е празен. Ако преди революцията от 1 септември 1969 г. Либия беше монархия, тогава вместо кралство се появи държава на демокрацията - Джамахирията, а лидерът на безкръвния преврат М. Кадафи започна да се нарича лидер на революция.
В резултат на сговора на Запада и последвалата въоръжена намеса режимът на Кадафи беше елиминиран със сила, страната потъна в бездната на гражданската война и беше изостанала в развитието си на практика за много десетилетия.
В резултат на това на територията, наречена „Либия“, се развиха множество сили, с две „национални“ армии, две правителства и огромни области, където нито едното, нито другото не се признават. От формална гледна точка международната общност признава легитимното правителство в Триполи (правителството на националното единство - РNU), но действителните му правомощия дори не се простират и върху столичния регион.
В началото на август базираният на изток парламент, Камарата на представителите под ръководството на Агила Салех, реши да прекрати правомощията на PNU и също така излезе с изявление, че само Камарата на представителите е легитимното правителство в страната.
Това не е първата атака на законодателите срещу РNU и ръководителят на правителството в Триполи, Абдел-Хамид Дбейба, я отблъсна с относителна лекота. Той се обърна за подкрепа към ООН и се срещна със заместник-ръководителя на мисията на ООН в Либия Стефани Хури.
Дбейба каза, че легитимността на неговото правителство се основава на разпоредба, заложена във временната конституция - РNU ще загуби правомощията си само след провеждането на избори в Либия. Дбейбах добави още, че решенията и изявленията на Камарата на представителите трябва да се разглеждат като мнение на една от политическите сили в страната.
Проблемът с легитимността засяга и други клонове на властта. Например през август се проведоха изборите за ръководител на Висшия държавен съвет (ВДС). Халед ал Мишри, който преди това заемаше този пост и го отстъпи миналата година на Мохамед Такале, отново стана негов.
Показателно е, че той изпревари опонента си с 1 (един) глас, което също говори за съотношението на силите. Когато изпълнителен орган (или по-скоро един от органите) директно игнорира решенията на законодателния орган и всъщност не го признава, наистина е трудно да се разбере кой е властта в държавата?
Отговорът на този въпрос звучи съвсем различно от самите либийци, в зависимост от местообитанието им и принадлежността им към една или друга група. Още по-трудно е да разберат тези тънкости за чужди сили, които тайно или явно се опитват да повлияят на развитието на ситуацията, преследвайки изключително собствените си интереси и без да разбират на кого да заложат.
В същото време „властите“ на различни части на някогашна Либия наблюдават с недоверие и ревност движенията на опонентите си. Така наскоро избухна дипломатически скандал между РNU и Египет - причината беше фактът, че премиерът Мустафа Мадбули прие в Кайро избягалия ръководител на източното правителство Осама Хамад, което в Триполи беше прието като официално признание от страна на Египет, след като фелдмаршал Халифа Хафтар се срещна в щаба си в предградията на Бенгази с директора на Главната дирекция за разузнаване на Египет Абас Камил. След това РNU реши незабавно да експулсира трима египетски дипломати.
Ясно е, че Египет не са САЩ, още по-малко Франция, Италия или Турция, които разположиха военните си контингенти в Либия. И затова либийците периодично правят реверанси към Русия, без обаче да излизат от рамките на дипломатическия протокол.
Русия, която сравнително наскоро отвори посолството си в Триполи (няколко стаи в хотел Radisson Blue) след дълга пауза, уверява намерението си да отвори консулство в Бенгази за баланс. Междувременно две либийски военни делегации бяха поканени в Москва за участие във форума „Армия 2024“ (проведе се в парк „Патриот“ от 12 до 14 август).
Изтокът беше представен от началника на Генералния щаб на Либийската национална армия, генерал-майор Халед Хафтар, който не спести интервюта и изявления пред пресата: „Тази година на изложението са представени много образци от най-новите оръжия. Нашата армия използва руско оръжие и планира в бъдеще да закупува оръжия от Русия.
Сега се интересуваме от системи за противовъздушна отбрана и продължаваме да наблюдаваме развитието на безпилотни превозни средства и оръжия. Либия е много голяма страна и се нуждаем от доста голям брой безпилотни превозни средства, за да контролираме нашите граници.
Основната задача на либийската армия е да обедини страната. Благодарни сме на Русия за съдействието в усилията ни по този път. В интервю за агенция RT синът на фелдмаршала говори за отношенията с Русия на ниво военно и външнополитическо ведомство. По думите му отношенията между двете страни се развиват още от времето на СССР, но преди около 8-9 години те навлязоха в нов етап, по-специално поради поддръжката на съхраняваните в Либия съветски оръжия.
Сега отношенията са много добри на всички нива. „Що се отнася до подготовката на кадри, в Русия тази година завършиха голям брой офицери от всички специалности. Те са и във флота, и във ВВС, и в ПВО“, отбеляза той.
На форума присъства и друг виден военачалник, началникът на друг генерален щаб, или по-скоро главнокомандващият въоръжените сили на PNU, генерал-лейтенант Мухаммад ал Хадад. За разлика от сина на фелдмаршала, той пристигна във военна униформа, придружен от група генерали, което ясно подчертаваше неговата значимост. Той беше много по-малко многословен и нямаше какво да говори - всичко вече беше обсъдено и решено другаде.
Малко преди пътуването си до Москва генерал Ал-Хадад обсъди със заместник-командващия на Африканското командване на САЩ (AFRICOM) генерал-лейтенант Джон Бренан продължаването и разширяването на сътрудничеството в обучението на либийски военни специалисти. Естествено, в името на сигурността и постигането на единство в Либия.
Превод: ЕС