/Поглед.инфо/ Въпреки неуспехите като Голямата рецесия и пандемията COVID-19, световната икономика като цяло се разраства изключително добре след Втората световна война. Този успех беше подкрепен от създаването на следвоенната глобална икономическа система и нейните централни институции: Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка и Световната търговска организация (по-рано Общо споразумение за митата и търговията). Присъединявайки се към институциите в Бретън Уудс, държавите по света са се съгласили да подчинят своето икономическо поведение на върховенството на международното право.

Всички тези институции имат ръководни органи с представители от държавите -членки, както и висококвалифициран технически персонал за извършване на тяхната работа.

Периодичните доклади, които изготвят, са важни източници на информация и анализ. Но един от тези доклади, годишният Doing Business на Световната банка, беше източник на много противоречия.

Целта на доклада Doing Business беше да информира за регулаторната среда на всяка държава-членка, чиито елементи включват правни процедури, време за изчакване, начални разходи, съдебна ефективност и наличност и надеждност на основни комунални услуги (като електричество) .

Тези и много други фактори определят общото класиране на всяка страна. Например в доклада за 2018 г. Нова Зеландия се класира най -високо, докато Сомалия се класира най -ниско.

Въпреки че нито една методология не е перфектна, процедурата за класиране беше прозрачна, а показателите във всеки доклад бяха възможно най -обективни, дори ако те също разчитаха на анекдотични доказателства.

Докладите за правене на бизнес бяха високо уважавани и поради това широко използвани не само от националните политици като индикатор за това как правилата и индексите на тяхната страна се сравняват с другите, но и от независими изследователи, фирми и финансови институции, които обмислят да инвестират в чужбина. Често правителственият глава даваше указания на своите министри да провеждат политика, насочена към повишаване на рейтинга.

Много изследователи, включително и аз, разглеждаха докладите Doing Business като единствената значима публикация на Световната банка. Банката публикува отделните показатели заедно с общия рейтинг, така че всеки, който се съмнява в теглото, може да приложи своя собствена.

Докато някои правителства провеждаха „потьомкинови реформи“-фасадни, а не съществени, имаше много повече примери за политики, вдъхновени от правенето на бизнес, които намаляват разходите и повишават производителността. Както при всички публикации на международни икономически институции, доверието в Doing Business беше ключът към неговия успех.

Но след доклада за 2018 г. имаше оплаквания относно използваните данни, което накара Световната банка да възложи на реномираната адвокатска кантора WilmerHale да извърши разследване. Отчетът им, публикуван миналия месец, откри сериозни нередности по отношение на класирането на Китай в доклада за 2018 г.

Разследващите твърдят, че Кристалина Георгиева, втората най-важна личност, а именно изпълнителен директор на банката, която оттогава е управляващ директор на МВФ, е заповядала персонала да прегледа резултатите за Китай и след това „да проучи ... начини за промяна на методологията за повишаване на рейтинга на Китай“.

В доклада се отбелязва също, че банката е била заинтересована да успокои Китай, тъй като по това време е търсила китайската подкрепа за набиране на капитал.

Като цяло разследващите предоставиха достатъчно доказателства за участието на Георгиева, за да предизвикат сериозни съмнения относно достоверността и почтеността на Doing Business.

Настоящият президент на Световната банка Дейвид Малпас спря публикуването на доклада за 2021 г. и освен това спря бъдещите доклади. Банката несъмнено ще преразгледа и промени своите процедури, за да предотврати подобни опити за манипулиране в бъдеще.

Доверието е от решаващо значение за важната работа, която МВФ и Световната банка вършат. И двете организации наемат реномирани изследователи, икономисти и статистици от световна класа, както и специализиран персонал. Те знаят, че са държавни служители, а не политици; всички са много отдадени на работата си.

Вярно е, че в редица случаи (някои от които са ми известни) е упражняван натиск на политическо ниво с цел да се подкрепи определена програма за кредитиране или политическа позиция. Но основната част от работата на ръководството е да защитава персонала от ненужна намеса в техните доклади и анализи.

Опитът за промяна на рейтинга на една държава в междудържавен доклад е невероятен не само защото подкопава достоверността на доклада, но и защото вреди на други държави, чиито рейтинги се променят в резултат на това. Когато дадена страна попада в класацията, нейната способност да привлича чуждестранни инвеститори и бизнес може да бъде подценена.

Подобно на съпругата на Цезар, лидерите на МВФ и Световната банка трябва да бъдат под подозрение, че наблюдават работата на своите институции и гарантират целостта на данните, на които се основава тази работа.

Изнесените действия на Георгиева със сигурност пораждат сериозни съмнения относно загрижеността й за целостта на данните, включително в контекста на новата й роля.

Ако се счита, че изпълнителният директор на МВФ се поддава на натиск за промяна на данните и анализа, доверието в работата на фонда ще бъде значително намалено, ако изобщо не бъде загубено.

Едно е управителният директор да настоява борда на директорите да одобри програма със съмнително качество въз основа на доклад, който съдържа честен разказ за ситуацията. Оказването на натиск върху персонала да промени цифрите и рейтинга е съвсем различен въпрос.

Ако Георгиева остане на поста си, тя и нейният персонал несъмнено ще бъдат принудени да променят данните и рейтингите на редица държави. И дори да се съпротивляват на оставката, докладите, които са подготвили, ще предизвикат съмнения.

Цялата работа на институцията ще бъде обезценена. Само тази перспектива би трябвало да е достатъчна, за да могат политическите господари на МВФ да намерят нов изпълнителен директор, чиято почтеност не е под въпрос.

Превод: СМ