/Поглед.инфо/ Различните "нива на сложност" на организацията на живите същества имат свои собствени лабораторни представители за нуждите на академичната наука, а за някои от тях дори има благодарствени паметници.
Едноклетъчната бактерия Escherihia coli, мухата дрозофила, бялата мишка и белият плъх - всички те са обединени от бързата възпроизводимост на биоматериала и оптималното генетично (геномно) устройство за експерименти. Ретровирусите (РНК вируси) принадлежат към същата група, избрана от науката.
Следователно, не би ли било очевидно и грубо, ако глобална една пандемия се е развила чрез инфекция от дрозофила? Белите мишки и плъховете (които не се срещат в природата)? Разбира се, в такъв случай фактът за участието на научна лаборатория би бил твърде очевиден.
COVID-19 е абсолютно същия вид „био-обект“ за различни генетични експерименти като лабораторната мишка. Освен това вирусите от този род отдавна са известни и изследвани и тяхната патогенна мутация за хората днес изисква специално прецедентно проучване.
Ако некритично възприемаме интерпретациите и наративите на глобалния хегемон, в резултат на това се оказваме в реалност, когато някога нетоксичните и култивирани от човека видове, по напълно случаен начин, могат внезапно да станат източници на глобална заплаха: мутирали слънчогледи, риби, пилета и др.
Второ: за да се разбере всичко, което трябва да знаем за вируса, неговата последователност, жизнен цикъл, протеин (съдържание), ще по-малко от един работен ден на академичен вирусолог, работещ с ръцете си. Дешифрирането на генома, анализа му чрез молекулни бази в големите данни днес изисква минимални ресурси навсякъде по света.
Експертите, които бяха директно допуснати до информацията за изследване и тези, които не бяха допуснати, но които проследяваха динамиката на разпространение и симптомите, използвайки отворени източници, знаеха почти всичко (и го разбираха) още през февруари 2020 г.
Днес вирусолозите мълчат и / или са блокирани от всякакви медии; дискурсът е собственост на чиновници от медицинската сфера, фармакологията и публични медии от всички цветове.
Трето: процентите на фиксирани (възпроизвеждащи се) мутации на вируса през тази години и половина са нереалистични и не се срещат в природата, както и в мащаба на предишните епидемии на човечеството.
Това директно свидетелства за вълната на перманентно подбиване на света с нови идео-варианти на вирусния щам, постепенно и селективно насочвайки човечеството (използвайки броячния анализ, получен чрез попълване на големи данни) към цифрово заключване и / или в не-цифрова чума.
Четвърто: каква е опасността от ваксината? Инжектираното лекарство (направено в изблик на праведна епидемиологична "сотирология" за рекордно време, неприемливо за терапия) стимулира (призвано е да направи това) в организма реакция към специфични протеини от обвивката на вируса (вижте снимките на електронен микроскоп, красиво декориран в медиите).
Тези протеини на вируса (това е неговата изкуственост и патогенност като оръжие) могат частично и / или напълно да съвпадат с необходимите протеини, участващи в най-важната биохимия на самия човек.
По този начин възниква ужасен автоимунен отговор и в крайна сметка - автоанафилактичен шок. Протеините на COVID идеовариациите могат да имат подобна (конструирана in vitro) структура с протеините на нервната, репродуктивната и други системи на нашето тяло.
Симптоматологията, която вече е описана последователно от самите пациенти, предизвиква голямо безпокойство: хората говорят за депресия, хиперумора, депресия, униние, до краен предел - до пълна импотентност и суицидни настроения.
Съвременната наука директно свързва подобни психични промени с нарушаването на биохимичните цикли в тялото ни. По този начин, здрав и ваксиниран човек участва в същите автопатологични промени като директно заразен с вируса.
За да се премахнат толкова драматични последици в световен мащаб, учените и лекарите се нуждаят от изследвания и клинични изпитвания, които отнемат много пъти повече време, отколкото е било необходимо за създаването на някоя от съществуващите към момента ваксини.
Като се има предвид всичко това, е необходимо да се настоява за духовните, основни причини за епидемията, както убедително се аргументира в Директивата. Глобализмът с неговата мегакорекция на човечеството, с проектирания и неотменим контрол над нашето съзнание и настроението, което той съставя, изисква от нас волеви и целенасочен скок в интелектуална и революционна духовна съпротива.
Превод: СМ