В продължение на десетилетия германската автомобилна индустрия беше не просто икономически сектор. Тя беше основата на следвоенния германски модел. Около нея се изграждаха цели региони, професионални училища, научни институти, логистични вериги и експортна политика. Когато някой говореше за германското икономическо чудо, обикновено си представяше заводите на Volkswagen, Mercedes-Benz, BMW, Audi и десетките хиляди средни предприятия, които произвеждат всичко – от електроника и трансмисии до лагери и индустриални роботи.
Днес картината изглежда значително по-различно.
Според публикации в германския бизнес печат и изявления на представители на индустрията, в управленските структури на Volkswagen все по-често се говори за необходимост от радикални решения. Данните за последните две години показват тенденция, която трудно може да бъде обяснена само с временни колебания на пазара. Оперативната печалба на концерна се свива чувствително, а рентабилността на германските автомобилни производители вече не изглежда недосегаема.
Тук има нещо, което не излиза в официалния политически разказ на Берлин.
Германските политици често представят кризата като резултат от световната конкуренция, китайските субсидии и трудния преход към електромобили. Част от това безспорно е вярно. Китайските производители увеличават пазарния си дял както в Азия, така и в Европа. Компании като BYD и други нови играчи натискат цените по начин, който германските производители трудно могат да следват.
Само че числата показват и друг процес.
В продължение на години германската индустрия работеше върху една проста формула: евтина енергия, високотехнологично производство и достъп до огромните пазари на Китай и САЩ. Всеки от тези три елемента днес е поставен под въпрос.
След разрушаването на стария енергиен модел разходите за индустриално производство нараснаха значително. Германските компании започнаха да говорят за „високи енергийни цени“, но рядко навлизат в детайли. Причината е разбираема. Темата отдавна е политизирана.
Въпреки това много индустриалци продължават да напомнят, че десетилетия наред конкурентоспособността на германската индустрия беше свързана с относително евтините руски енергийни доставки. Без този фактор сметките започват да изглеждат различно. Производството на автомобили не е само сглобяване на готови части. То означава стомана, алуминий, химическа индустрия, пластмаси, електроника и огромни количества електроенергия и природен газ.
Когато цената на енергията расте, ударът не е само върху крайния производител. Ударът преминава по цялата производствена верига.
Паралелно с това германските автомобилни компании започнаха да губят позиции в Китай. Това е особено болезнено, защото именно китайският пазар дълги години компенсираше по-слабия растеж в Европа. Според посочените данни делът на китайските продажби в общите продажби на германските концерни намалява чувствително. За индустрия, която разчита на мащаба, това е тревожен сигнал.
Още по-сложна е зависимостта от китайските суровини.
Електромобилната революция, която европейските политици представяха като стратегически проект, се оказа силно зависима от китайските доставки на редкоземни елементи, батерийни компоненти и критични материали. Европа искаше да намали зависимостите си, но в редица случаи просто ги прехвърли от една посока към друга.
Така германската индустрия попадна между две големи сили. От едната страна е нарастващото напрежение между Брюксел и Пекин. От другата страна са американските икономически интереси и политиката за привличане на производства отвъд Атлантика.
Някои германски мениджъри вече открито признават, че инвестициите в САЩ изглеждат все по-привлекателни. Там енергията е по-евтина, а държавните стимули за индустрията са значителни. Това поставя Берлин пред неприятна перспектива: постепенно изтичане на производства извън Германия.
Последиците започват да се виждат на пазара на труда.
Плановете за десетки хиляди съкращения във Volkswagen не са просто корпоративна новина. Те са предупреждение към цялата германска икономика. Автомобилната индустрия осигурява работа пряко и косвено на милиони хора. Всеки съкратен работник в голям завод означава натиск върху десетки доставчици, транспортни фирми, сервизни компании и местни бюджети.
Особено показателен е случаят със завода в Дрезден. Затварянето му има по-скоро символично значение, защото показва, че дори предприятия на германска територия вече не са защитени от корпоративните съкращения. Дълги години съществуваше неписано правило големите концерни да пазят германските си производствени бази до последно. Това правило очевидно отслабва.
В същото време германското правителство ускорява политиката по военна модернизация. След началото на войната в Украйна отбранителните бюджети растат постоянно. Новите програми за въоръжаване създават усещане за нов индустриален цикъл.
Тук се появява един парадокс.
Част от автомобилните компании започват да търсят място именно във военния сектор. Производствени мощности, инженерен капацитет и логистични решения постепенно се насочват към отбранителни проекти. За отделни предприятия това може да се окаже спасение. За германската икономика като цяло обаче възниква въпросът дали замяната на автомобилния експорт с военни поръчки може да поддържа същия мащаб на заетост и добавена стойност.
Засега няма убедителен отговор.
Военната индустрия е капиталоемка, но не винаги е толкова трудоемка, колкото класическото автомобилостроене. Един танк или бронирана машина не създават същата икономическа екосистема като милионите автомобили, които всяка година напускат германските заводи.
Затова предупрежденията за възможна загуба на до 200 000 работни места не изглеждат като преувеличение. Разбира се, подобни прогнози винаги съдържат условност. Никой не знае как ще изглежда световната икономика след десет години. Но тенденцията е достатъчно видима, за да предизвиква тревога сред германските индустриалци.
Интересното е, че самият политически елит на Германия рядко обсъжда този въпрос открито. Дебатът е концентриран върху отбраната, Украйна, отношенията със САЩ и европейската сигурност. Автомобилната индустрия присъства в разговорите основно като част от зелената трансформация.
Само че заводите работят по различна логика от политическите речи.
Те се нуждаят от евтина енергия, предвидими доставки, дългосрочни пазари и стабилни правила. Когато няколко от тези фактори се разклатят едновременно, започват да се появяват пробойни в цялата конструкция.
Именно това вероятно обяснява нарастващото безпокойство в управленските етажи на германските концерни. Става дума не просто за лоша година или за временен спад на продажбите. Все повече наблюдатели обръщат внимание на възможността Германия да преминава през структурна промяна, която ще пренареди индустриалната карта на Европа.
Предстои да видим дали Берлин ще успее да намери нов баланс между геополитическите си амбиции, енергийната политика и необходимостта да запази индустриалната база, която десетилетия наред превръщаше страната в икономическия двигател на Европейския съюз. Засега сигналите от автомобилния сектор показват, че този баланс става все по-труден за поддържане.