/Поглед.инфо/ Над актовата зала на главната ковачница за офицери от американската армия - Академията в Уест Пойнт, е издълбана поговорката на известния китайски мислител на всички времена, Сун Дзъ: "Истински командир е този, който печели без бой!" Много поколения бъдещи американски генерали са виждали тази поговорка, но е малко вероятно да са се замисляли за нейното значение, тъй като тя е чужда на англосаксонската традиция с нейния навик за военна намеса.

Настъплението на всички фронтове от Вашингтон до Пекин, предизвикано от вирусно-икономическата криза, прилича на стратегия за балансиране на ръба на войната. САЩ посегнаха на основите на социалната система на Китай - силата на комунистическата партия, която Белият дом нарича незаконна и престъпна, така че няма причина да очакваме възобновяване на конструктивното взаимодействие. Влязохме в ерата на конфронтация между двете основни сили на нашето време и рано или късно всеки ще трябва да вземе решение за мястото си в нея.

Смяната на републиканци и демократи в американската администрация не променя нищо в това отношение. Републиканците (Р. Никсън, Г. Кисинджър) допринасят за откриването на Китай към съвременния свят. Днес и демократите, и Тръмп, обвиняват Пекин за разпространението на коронавируса, като изискват той да плати „обезщетение“ и да „остави на мира“ Хонконг и Тайван. Ако демократите спечелят изборите, съперничеството на САЩ с втората суперсила ще продължи, то се основава на неизбежни противоречия.

За Китай, който не е свикнал да показва своите намерения или да сочи от каква стратегема се ръководи, постулатите на Сун Дзъ са естествени. Оказал се под удари от различни страни, Пекин остава спокоен и разработва асинхронна програма за отговор.

Наскоро “Ройтерс” съобщи, че има "някои източници" (вероятно от Хонконг) видели затворен доклад на Министерството на държавната сигурност на Китай за международната ситуация. В Пекин присъствието на този доклад не е потвърдено, но не е и опровергано, което показва най-малкото съгласие с тезите му.

В доклада се посочва, че антикитайските настроения на Запад, предимно в САЩ, са на най-високо ниво след разгръщането на протестите на площад “Тянанмън” през 1989 година. Пекин трябва да бъде подготвен за най-лошия сценарий, до въоръжена конфронтация между двете световни сили.

Докладът заключава, че Вашингтон разглежда възхода на Китай като заплаха за своята сигурност и предизвикателство за западните демокрации; че САЩ се стремят да подкопаят управляващата комунистическа партия, предизвиквайки обществено недоверие към нея. Документът предупреждава, че това може да повлияе на изпълнението на проекта „Един пояс, един път“, че Вашингтон може да разшири финансовата и военна подкрепа на съюзниците, като направи ситуацията със сигурността в Азия още по-нестабилна.

Сравнявайки този доклад с документите от Студената война между САЩ и СССР, анализаторите на “Ройтерс” смятат, че Китай е избрал за себе си по аналогия с тези доктрини стратегия за „дългосрочно възпиране“. А това означава, че Пекин ще се опитва да не се поддава на провокации за военна конфронтация, постигайки целите си в други области и по друг начин.

За Китай има червени линии. Основната е въпросът за отделянето на Тайван от КНР. Ако САЩ признаят независимостта на Тайван, ще бъде невъзможно да се избегне голям военен сблъсък. Генерал Ли Зочен, началник на Съвместния щаб на Централния военен съвет на КНР, заяви, че „ако всички изгледи за мирно обединение на родината са изчерпани, китайската армия ще използва всички средства, за да осигури целостта на своята територия“.

Китай възнамерява да даде в икономическата сфера основния отговор на предизвикателството, с което се сблъсква.

Агенцията “Блумбърг” наскоро съобщи за поредното китайско чудо, потъпкващо догмите на западната икономическа наука. В Китай не само няма масови фалити поради глобалната криза, натиска на САЩ и тежестта на дълга, а напротив, броят на фалитите рязко е намалял. Лъвският дял на китайския пазар на дългове в размер на 15 трилиона долара, не само вътрешен, но и външен, принадлежи на "китайците от континента". И те, противно на законите на капитализма, не бързат да съсипят родината си. Според “Блумбърг” чуждестранните холдинги притежават едва 0,47% от корпоративния дълг на Китай. Анализатори от “Блумбърг”, които нямат симпатия към китайския модел, предпазливо отбелязват, че Китай „изобщо не е типичен развиващ се пазар“. Ако китайските кредитни пазари останат стабилни пред китайско-американската конфронтация, “Блумбърг” ще препоръча на инвеститорите да продължат да инвестират в Китай.

Китайският национален капитал проявява солидарност, което гарантира, че няма да има експлозия на китайския "финансов балон", който дори някои руски учени прогнозират. Търсенето на петрол вече се върна до нивото от преди кризата от 13 милиона барела на ден, а общият ръст на потреблението на тази суровина в Китай ще се увеличи с 3% на година, природният газ с 2% и това ще се превърне в основния фактор за повишаване на цените на въглеводородите на световния пазар. Вероятно в Китай, за разлика от останалия свят, през 2020 г. дори ще има леко увеличение на БВП (например в САЩ се очаква да спадне до 15%), което накрая ще консолидира Китай като световен икономически лидер, показвайки как „ да се печели война без бой. "

В ръцете на Китай остава и оръжието на валутните резерви в долари и ценни книжа от Хазната на САЩ в размер на повече от три трилиона. Демонстрирайки способността да свали американската икономика, като хвърли тези документи на пазара, Пекин също разглежда възможността Вашингтон да анулира тези дългови задължения. При обикновени условия това е малко вероятно, тъй като подкопава позицията на долара като световна валута, но с ескалация на конфронтацията такова действие на Вашингтон не може да бъде изключено. Освен това в САЩ вече се чуват гласове за „репарации“ от Китай за разпространение на коронавирусна инфекция в размер на 3 трилиона долара. Следователно, очевидно, Китай ще продължи да набляга на присъствието на валутните си оръжия, но няма да го премахне напълно от ножницата си.

Пекин не е сериозно притеснен от заплахите на Тръмп да върне американските предприятия от Китай. Връщането на продукцията от КНР в Америка е същата химера като американската идея за биполярната "Кимерика" (Китай-Америка), ръководена от Вашингтон: в случай на завръщане в САЩ, американските корпорации значително ще увеличат разходите и ще намалят конкурентоспособността.

Освен това оборудването за клоновете на американските корпорации в Китай отдавна се произвежда главно от китайците. Китай е абсолютният световен лидер в производството на металообработващи машини (около 25% от световното производство и до 50% в някои позиции, докато Съединените щати - 6,6%). Именно в Китай се случва христоматийното “производство на средства за производство”. Ще бъде трудно да се установят дейностите на „върнатите предприятия“ в Съединените щати без помощта на Китай, но защо Китай да допринася за това?

И накрая, през 2019 г. двустранната търговия между САЩ и Китай падна със 7,2% в сравнение с 2017 г., а търговският излишък на Китай се увеличи с 20 милиарда долара.

В конкуренцията между Доналд Тръмп и Сун Дзъ, победата, очевидно, все пак ще отиде при мислителя на древен Китай.

Превод: В. Сергеев