/Поглед.инфо/ Победата през май 1945 г. забива кол от трепетлика в нацисткия блок. И ако по отношение на победена Германия съюзниците в антихитлеристката коалиция вземат решение за нейното колективно управление с цел денацификация и демилитаризация, то с бившите европейски съюзници на Берлин - Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия, които запазват държавния си суверенитет, е решено на Потсдамската мирна конференция да се сключат мирни договори.

Лидерите на Голямата тройка възлагат на Съвета на външните министри (СВМ), представляващ СССР, САЩ, Великобритания и Франция, да разработи директно текстовете на договорите (участието на Китай е осигурено изключително при разглеждането на въпросите за мирно споразумение с Япония, този въпрос също е решен от Съвета, но неговото отразяване е извън обхвата на тази статия).

Според решението, взето в Потсдам, при разработването на мирните договори Съветът трябва да се състои от „членове, представляващи онези държави, подписали условията за капитулация“. Това означава, че условията на мирния договор с Финландия трябва да бъдат разработени от Съветския съюз и Великобритания като сили, които са воювали с тази страна и подписали условията за капитулация, а мирните договори с Румъния, Унгария и България - от Съветския съюз, Великобритания и САЩ. При разглеждането на въпроса за мирното уреждане с Италия Франция е приравнена с тези, подписали условията за капитулация. Членовете на Съвета, които не участват в подготовката на един или друг мирен договор, могат да бъдат поканени на срещата.

Съветската делегация на всички етапи на мирното уреждане с бившите съюзници на Германия в Европа се оглавява от министъра на външните работи на СССР Вячеслав Молотов, САЩ от държавния секретар Джордж Бърнс, Британия британския външен министър Бевин. Последните двама, отразяващи все по-ясния курс на западните съюзници към конфронтация със Съветския съюз, следват договорена линия.

Това се проявява още на първата сесия на Съвета на министрите (те са шест през 1945-1946 г.) в Лондон през септември-октомври 1945 г. Тук съветската делегация среща опити на съюзниците да ревизират решенията на Потсдам. Още на първата среща Джордж Бърнс изразява готовността на делегацията си да преразгледа незабавно Потсдамските укази относно процедурата за разработване на мирни договори, като по този начин да се създаде прецедент за преразглеждане на другите съвместно приети решения. И за да укрепят позициите си, Бевин и Бърнс канят делегацията на Франция и на Гоминданов Китай да присъстват на преговорите.

Съветската делегация категорично заявява, че не е упълномощена да преразглежда решенията, приети от правителствените ръководители, и предлага да се пристъпи към разглеждане на съществените въпроси, а на някое от следващите заседания на Съвета да се върнат към американско-британското предложение.

Разговорът по същество също протича с голяма трудност. Западните дипломати са загрижени не толкова за същността на мирните договори, колкото за желанието да се предотврати засилването на влиянието на СССР на Балканите и в дунавските държави. Американският дипломат Кембъл говори много ясно по този въпрос: „Съединените щати и Великобритания са изправени пред проблем: ще успеят ли да постигнат в процеса на мирни преговори онова, което толкова неуспешно са искали през периода на примирието, а именно да сложат крак във вратата, водеща към Източна Европа ".

По този начин американската делегация заявява в ултиматум, че САЩ няма да водят преговори за договори с Румъния и България, докато там не бъдат създадени правителства, които отговарят на стандартите на западната демокрация и са признати от САЩ. Британската делегация се присъединява към това американско искане.

В отговор Молотов е категоричен: „Румънският народ харесва това правителство, американското правителство не го харесва. Как да бъде? Нима, тъй като американското правителство не харесва сегашното правителство на Румъния, да е необходимо то да бъде свалено и да се наложи друго правителство, което ще бъде недружелюбно към Съветския съюз? В такъв случай не можем да бъдем помощник на американската делегация. "

Изискването на западните делегации да се промени състава на правителствата на тези две страни всъщност прави невъзможно разглеждането на конкретните въпроси от румънския и българския мирен договор.

На 22 септември съветската делегация връща участниците в срещата на въпроса за процедурата за работата на Съвета и предлага стриктно да се следват решенията на Потсдамската конференция. Бевин прави ултиматум, че не иска да участва в обсъждането на този въпрос. Работата на СВМ по разработването на мирните договори е блокирана.

На 29 септември Бърнс неочаквано излиза с предложение за свикване на конференция за обсъждане на мирните договори с бившите съюзници на Германия. Той предлага в конференцията да се включат всички европейски членове на ООН и повечето нейни неевропейски членове. Предложено е да се вземат докладите на заместник-министрите за резултатите от лондонската сесия на Съвета като основа за дискусията, тоест е предложено да се изкарат за дискусия некоординирани проекти на мирни договори. Окончателният им текст трябва да бъде разработен от поканените държави, които обявяват война на съответната страна.

Подобно предложение е в пълно противоречие с решенията от Потсдам и всъщност ликвидира СВМ като основен орган за разработването на мирните договори. Ако бъдат приети, условията на мира ще зависят от конференцията, където Вашингтон и Лондон могат да разчитат на преобладаващо мнозинство от гласовете от зависимите от тях страни. Без да отхвърля по принцип идеята за свикване на конференция, съветската делегация подчертава, че този въпрос трябва да бъде решен от онези държави, подписали условията за капитулация.

За да се намери изход от безизходицата, съветската страна предлага на 2 октомври да се подпишат протоколите на съгласувани решения по начина, установен от Потсдамската конференция, и да се разгледат некоординираните въпроси на следващото заседание, на 3 октомври. Според договорката на Бърнс с ръководителя на делегацията от Гоминдана Ван Шиджи, който председателства този ден, последният обявява, че сесията незабавно ще приключи работата си.

Бърнс от своя страна, разчитайки на атомната "бухалка", заплашително обвинява за прекъсването на сесията Съветския съюз, който уж е показал "несговорчивост".

В разговор с американския посланик Хариман на 24 и 25 октомври 1945 г. Сталин предлага за пореден път да се предприеме опит да се свика заседание на Съвета на министрите и да изготвят там проекти на мирни договори и едва след това да се свика конференция на онези държави, които ще фигурират в съгласувания списък. Съюзниците са убедени в целесъобразността на подобно решение. Резултатът е решение за нова сесия на Съвета на министрите в Москва, която се провежда от 16 до 26 декември 1945 г.

Тук по настояване на съветската делегация е потвърдена процедурата за изготвяне на мирни договори, установени в Потсдам. Освен това участниците в сесията се споразумяват, че обсъждането на проектите на мирните договори, изготвени от СВМ, ще стане предмет на конференция, специално свикана за това.

Въпросът за състава на бъдещата конференция отново предизвиква остра борба. В резултат на това е постигнато компромисно споразумение: броят на участниците включва 21 държави - петте велики сили, както и Австрия, Белгия, Беларуска ССР, Бразилия, Гърция, Индия, Канада, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Украинска ССР, Чехословакия, Етиопия, Югославия, Южноафрикански съюз. Сесията решава, че резолюциите на конференцията ще бъдат препоръки, които Съветът на министрите ще разгледа по начина, установен от Потсдамската конференция, след което ще разработи окончателния текст на мирните договори.

Последната точка има най-голямо значение. Това означава, че съветската делегация на московската сесия успява да върне съюзниците към принципите на последната конференция на Голямата тройка. В същото време е предложен компромис, който прави възможно преодоляването на съпротивата на Вашингтон и Лондон. С решение на московската сесия на Съвета на министрите заместник-министрите на външните министри трябва да възобновят работата по изготвяне на текстовете на мирните договори, а датата за свикване на мирната конференция е определена на 1 май 1946 г. Подготовката на мирните договори е завършена на третата сесия на Съвета на министрите в Ню Йорк през 1946 г.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели