/Поглед.инфо/ По време на посещението на помощник-държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия Карън Донфрид в руската столица, на американската страна беше представен проектодоговор между Москва и Вашингтон за гаранции за сигурност, основани на принципите на неделима и равна сигурност. Според чл. 1 Русия предлага на САЩ да не предприемат действия или мерки, засягащи сигурността на другата страна, да не се прилагат мерки за сигурност поотделно или в рамките на военна коалиция (на първо място се предполага НАТО), което би подкопало основните интереси на сигурността на другата страна.

Принципно важен за Руската федерация е чл. 4 от Договора, в който САЩ се приканват да поемат следните задължения: да изключат по-нататъшно разширяване на НАТО в източна посока, отказват да приемат държави, които преди това са били част от СССР, в Алианса, да не се създават военни бази на територията на постсъветското пространство (балтийските страни не са включени в него), да не използват инфраструктурата на намиращите се там държави за провеждане на каквато и да е военна дейност и да не развива двустранно военно сътрудничество с тях.

Освен това, съгласно чл. 5 от Договора се предлага въздържане от разполагане на въоръжени сили и оръжия в райони, където това би било възприето от другата страна като заплаха за нейната национална сигурност, с изключение на такова разполагане в рамките на нейните собствени национални територии. Избягване на полетите на тежки (стратегически) бомбардировачи и присъствието на надводни военни кораби в райони, където могат да поразят цели на територията на другата страна. Подобряване на механизмите за предотвратяване на опасни военни дейности в открито море и във въздушното пространство. А също и да не разполагат наземни ракети със среден и малък обсег (член 6) и ядрени оръжия (член 7) извън националната територия.

Разбира се, това са малко надценени очаквания, които администрацията на Джо Байдън, преди всичко поради вътрешнополитически причини, не може да приеме. Освен това се изключва ратификацията на подобен договор от Конгреса на САЩ, където две трети от гласовете на демократите и републиканците „за“ – дори в навечерието на междинните избори през ноември 2022 г. – очевидно няма да бъдат набрани.

Първо, американците продължават да залагат на обезоръжаващ удар с ядрени и високопрецизни оръжия срещу потенциални противници (Русия, Китай). Ето защо през декември 2001 г., по време на администрацията на Буш-младши, те се оттеглиха от Договора за ограничаване на системите за ПРО. Тогава се предполагаше, че ответният удар на руските ракетно-ядрени сили ще бъде париран от национална система за противоракетна отбрана, включително базирана в Румъния и Полша. И въпреки ниската ефективност на наземната система за противоракетна отбрана и твърде високата цена на подобна космическа система, управляващият елит на САЩ няма да изостави този курс дори в средносрочен план.

Второ, изтеглянето на американските войски от Афганистан се отрази негативно на имиджа на американската демократична администрация. Формално президентът Джо Байдън възстанови трансатлантическото единство, но това не отстрани проблемите на Вашингтон в отношенията не само с Берлин, но и с Париж. Дейностите на Турция предизвикват сериозно разцепление в НАТО. При такива условия администрацията на Байдън принципно не може да поеме задължения да откаже да приеме Грузия и Украйна в НАТО и още повече да прекрати военното сътрудничество с тях, включително в рамките на съвместни военни учения. Ние сме особено притеснени от подобни учения над бригадно ниво в райони, съседни на Русия и нейните съюзници.

Трето, нарастващата конфронтация с Китай тласка САЩ да разположат ракети със среден обсег в Япония и вероятно дори на територията на Република Корея. Поради това разпоредбата на чл. 7 от Договора ще предотврати ядреното възпиране не само на Руската федерация, но и на КНР.

Четвърто, НАТО включва държави като Полша, Румъния и балтийските държави, които са заинтересовани от влошаване на отношенията с Руската федерация.

За да се окаже натиск върху Съединените щати и техните съюзници, текстът на договора за гарантиране на сигурността трябва да бъде обсъден на експертно ниво и в медиите. Тази политика се провежда активно от руското външно министерство. По-специално заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков каза, че Москва вече е сформирала екип за преговори със Съединените щати по този договор. Според него руската страна "дори утре" е готова да проведе дискусии с американските си колеги, например в Женева. А заместник-министърът на външните работи Александър Грушко предупреди НАТО, че Москва ще премине към режим на противозаплаха, ако Алиансът отхвърли руските предложения за сигурност.

Тази позиция на руското външно министерство за осигуряване на националната сигурност на страната ни е напълно оправдана. Но трябва да се има предвид, че в момента нашите гаранции за сигурност за не са необходими на САЩ. Американците все още смятат своята държава за единствената суперсила, която има право да диктува волята си на всички останали. И тази ситуация вероятно ще продължи до 2030 г., когато ще бъдат възможни глобални промени на финансовия пазар. Следователно Русия започва труден и продължителен диалог със САЩ, от който не трябва да се очакват конкретни резултати в близко бъдеще.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели