/Поглед.инфо/ Даниел Ортега разбира, че да играеш по правилата, наложени от американската империя, е загубена работа. За него е категорично неприемливо да сдава позиции, да „коригира” сандинисткия курс, да го либерализира до степен, която ще бъде одобрена от Вашингтон.
Президентът на Никарагуа, малка държава в Централна Америка по всички геополитически стандарти, показа невероятна устойчивост, за да запази контрола си над нея в свои ръце. За какво? За да натрупа лична касичка от няколко милиарда долара, уж скрити за черни дни? Заради патологична жажда за власт? Поради слепия фанатизъм, вярата в непосредствената перспектива за изграждане на социално идеално общество в Никарагуа, един вид амалгама от сандинизъм и комунизъм?
Разбира се, такъв опитен политик като Ортега (76 години!) с опита му в борбата за власт (включително с оръжие в ръка) се ръководи от немеркантилни интереси. Западната пропаганда също приписва на Уго Чавес и Фидел Кастро „спестявания” от 40 милиарда долара, които след смъртта им дори не се припомнят. Няма съмнение, че настоящият политически курс на Даниел Ортега се обяснява с желанието му да осигури по-нататъшното развитие на Сандинистката революция, модернизацията на страната, въпреки че вътрешните и външните политически и икономически обстоятелства все още са изключително неблагоприятни за Никарагуа и изобщо за "левите проекти" в глобален мащаб.
Драматичните последици от подобен курс могат да бъдат фатални за лидера на Никарагуа и неговите поддръжници. „Картината“ от екзекуцията на Николае Чаушеску и съпругата му редовно изскача на телевизионните екрани, като предупреждение от миналото. Демонстративните кланета на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин са в същия ред. Не трябва да забравяме и за „неутрализацията“ на Уго Чавес от агентите на ЦРУ, използващи „иновативни“ технологии на смъртта. Независимо от това, Даниел Ортега, въпреки натиска от страна на Съединените щати, поредните санкции, тънко забулените заплахи за използване на сила („за да се освободи страдащият народ на Никарагуа от авторитаризма и политическите репресии“), продължава да провежда независима политика, насочена към укрепване на суверенитета.
Западната медийна пропаганда за Ортега се засили след президентските избори в Никарагуа на 7 ноември 2021 г., въпреки че историческият лидер на сандинистите спечели убедителна победа с почти 76% от гласовете. Претенциите към победителя от колективния Запад, воден от Съединените щати, все пак са обосновани. Най-важната: в навечерието на изборите бяха арестувани онези опозиционери, които уж можеха да се конкурират с Ортега. Обосновката за арестите беше повече от очевидна: всички тези кандидати бяха свързани с посолството на САЩ, бяха финансово обезпечени по различни тайни канали и на последния етап на изборите трябваше да създадат остра конфликтна ситуация, за да очернят целия изборен процес. По-нататъшното развитие на събитията е предвидимо: „кървавият сандинистки режим“ щеше да бъде атакуван от всички страни, подривните структури и „клетките на съпротива“, които ЦРУ и американските специални служби енергично култивираха след събитията от април 2018 г. щяха да се активират на максимум. Това бяха трагични за сандинистите дни на насилственото потушаване на т. нар. „спонтанни протести“, чийто успех не беше под съмнение във Вашингтон. Американците най-малко ги беше грижа за потенциалните жертви, напротив, колкото повече жертви, толкова по-добре.
Претенциите срещу Ортега и неговите сътрудници бяха формулирани в изявление на американския държавен секретар Блинкен от 15 ноември: „39 души бяха затворени, включително седем кандидати за президент, членове на опозицията, журналисти, студенти и граждански активисти. Година след година правителството на Ортега-Мурильо действаше, за да отслаби демократичните институции на Никарагуа и позволи на корупцията и безнаказаността да бушуват."
Даниел Ортега е научил добре уроците на историята: „Всяка революция струва нещо само ако знаете как да се защитава“. Превантивният удар на Ортега за осуетяване на внимателно подготвена операция на ЦРУ през октомври-ноември 2021 г. предизвика объркване сред заговорниците. Много от тях избягаха в Съединените щати, Колумбия, Панама и Коста Рика - „една образцова демократична страна за региона“, където се проведоха най-масовите протести срещу „сбърканите избори в Никарагуа“.
Защо Коста Рика? Именно там, в станцията на ЦРУ в посолството на САЩ, функционира оперативна група, която е тясно ангажирана с никарагуанския „проблем“. Тя се ръководи от Дейвид Форан, който работи под покрива на политическия отдел на посолството. Форан избягва журналисти и не е склонен да участва в публични събития. Говори се, че той толкова се страхува от кубинското разузнаване, че с маниакална упоритост се опитва да „разгадае” неговите агенти в своето обкръжение. В процеса на дестабилизиране на „режима на Ортега“ участва и временно завеждащият делата Маркос Мандохана, който пристигна в страната през август 2021 г.
Опитът на Мандохана говори много. Започва в Националния демократичен институт (Офис за Латинска Америка и Карибите), където за първи път се докосва до богатата история на превратите и специалните операции, включително използването на неправителствени организации. След това служи в политическите отдели на посолствата във Филипините, Португалия, Перу, Колумбия, Турция, т.е. в легални резиденции на ЦРУ. Той също така оглавяваше генералното консулство на САЩ в Барселона, което често се представя в мемоарите на пенсионираните американски разузнавачи (и холивудски шпионски филми) като регионална централа на ЦРУ.
В тези трудни условия Русия подкрепя Никарагуа и нейния лидер във всички области – от търговско-икономическата до военната. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу каза през юни 2021 г. на Московската конференция по международна сигурност, че държавите от Латинска Америка, които са изложени на заплахата от наркотероризъм и цветни революции, са много заинтересовани от солидарната подкрепа на Русия. Според него „развихме партньорски отношения с Куба, Никарагуа, Венецуела и други страни. В продължение на много години те устояват на различни форми на натиск, включително заплахата от открито използване на военна сила. Руската подкрепа е търсена в днешните условия, както никога досега”. По отношение на военно-техническото сътрудничество на Русия и Никарагуа е достатъчно да споменем доставката на модернизирани танкове Т-72Б1 за тази страна. По повечето характеристики това превозно средство превъзхожда германските танкове “Леопард”, които са на разположение на въоръжените сили на редица южноамерикански страни.
След като правителството на Ортега скъса връзките си с Тайван, Никарагуа и Китай възобновиха дипломатическите отношения през декември 2021 г. Няма съмнение, че КНР ще заеме достойното си място сред стратегическите партньори на Никарагуа, особено във връзка с изграждането на междуокеански канал през нейна територия. Русия многократно е потвърждавала готовността си да участва в проекта, особено в осигуряването на сигурността на канала.
На фона на засилващите се руско-никарагуанските отношения не могат да не изненадат атаките на либералните медии у нас срещу Даниел Ортега и сандинисткото ръководство. Формулировката – дума по дума – е точно това, което беше (и е) изразено в изявленията на държавния секретар на САЩ и други американски официални лица. Нещо повече, претенциозните изявления на руски либерали, а понякога и на латиноамериканци, които уж трябва да разбират какво има по никарагуанския път, често надвишават с много децибели това, което звучи от рупорите на американската пропаганда. Родените от епохата на Елцин-Козирев открито продължават неблаговидните си маневри в латиноамериканско направление.
Превод: В. Сергеев