/Поглед.инфо/ Призивите за „деколонизация на Русия“ отдавна са общ фон за някои медии. Концепцията за „деколонизация“, която се появи по време на разпадането на колониалните империи на Великобритания, Испания, Португалия, Белгия и Франция, сега се прилага към Русия.
От една страна, тези разговори са безсмислени поради факта, че Русия винаги е представлявала съвсем различен тип обединение; от друга страна, защото „деколонизацията“ (уви, но е така) действа впакет с„реколонизация“ при нови, често пъти по-лоши условия, и от трета, защото тя неизбежно се оказва инструмент в конфликт между Русия и Запада.
Но всичко по реда си.
Идеята, на която обикновено се основава деколонизацията, е нещо подобно: нашите хора бяха потискани от чужда държава, която ни наложи чужди обичаи и култура. За да намерим достойно място под слънцето, трябва да се разбунтуваме срещу тази държава, да създадем собствена независима власт, в която сами ще решаваме съдбата си. Деколонизацията може да бъде борба не само за политическа независимост, но и за освобождаване от културното влияние на колонизаторите - например в някои случаи изоставяне на християнството в полза на племенни култове, към които хората може да са се придържали преди пристигането на европейците.
Не е трудно да се основава тази идея на някои факти - в човешката история могат да се намерят много примери за груба арогантност, когато европейците са смятали за свое право да донесат своята цивилизация на онези, които са възприемали като „намусени, неспокойни диваци, наполовина демони, наполовина деца. ”
XIX век, епохата на разцвета на колониализма, е белязан от тежки престъпления на белите завоеватели срещу народите на Азия и Африка. Например геноцидът над населението на Конго при белгийския крал Леополд. Да не говорим за двете Америки. Сега те се опитват да разгърнат същия антиколониален заговор срещу Русия.
Тъй като Русия включва земи на различни народи, винаги може да се опитат да разкрият някои исторически конфликти и да се опитат да убедят хората, че биха били много по-добре извън Русия. Разбира се, в отговор може да се подчертае, че Русия не е като колониална империя като, да речем, британската. Руснаците никога не са се смятали за „висша раса“; изразът „бял човек“ в Русия е чисто преводен и все още има иронична конотация. Но не е само това. Самият „постколониален“ сюжет съдържа редица клопки. На някои от тях си струва да се обърне внимание. Един аспект на „деколонизацията“ подчертава стойността на уникалната култура на всяка етническа група и зад това има истина. Всяка култура обаче се формира във взаимодействие с други култури.
В началото на самата руска култура стои православието, възприето – заедно с азбуката и писмеността – от гръкоговорящата Източна Римска империя. На тази основа израства руската цивилизация. Реформите на Петър отвориха Русия широко към Западна Европа - и ние бяхме повлияни от френската, немската и отчасти британската култура. Всяка култура е уникална – но те винаги се развиват във взаимодействие една с друга. Да искаш връщане към някаква изконна чистота означава да изпаднеш в най-дълбокия архаизъм, а архаизмът в по-голямата си част е фиктивен.
Друг аспект на „деколонизацията“ е политически; това е търсене на държавна независимост. Опитът обаче показва, че колониалната експлоатация е много по-ефективна, когато колонията формално запазва своята независимост. Империята има задължения към своите граждани. Например анексирането на Тексас и Калифорния към Съединените щати (след войната с Мексико) означава, че жителите на тези нови територии (формално всички, в действителност англоезичните) стават американски граждани с всички права, съответстващи на този статут. В съвременния свят гражданите на васални и зависими държави по никакъв начин не могат да претендират за привилегиите, свързани с гражданството на държавата-сюзерен.
Една васална държава може да се окаже в пълно икономическо и политическо подчинение на сюзерена, нейните човешки и материални ресурси да бъдат експлоатирани в негови интереси, нейният управляващ елит да бъде контролиран от чужда столица – и то не по-малко плътно от ръководството на традиционните колонии, но в същото време време самият сюзерен няма никакви задължения по отношение на населението на васалната страна. В този случай експлоатацията може да бъде още по-брутална, отколкото в традиционните колонии - докато технически тези нещастни земи се радват на пълна независимост и техните национални знамена се веят гордо. За съжаление, има много примери за това състояние на нещата.
Една малка държава, особено държава с неуредена държавност, лесно се оказва в дългово робство и попада под влиянието на по-мощни и по-богати държави, които имат потенциал за различни форми на подкупване на елита, както и за политически и икономически налягане. Могат да се дадат примери как в традиционните колонии белите господари брутално налагат своята цивилизация – което днес се помни с гняв и горчивина. Но дори и днес, когато колониализмът е нещо от миналото и официално осъден, ние виждаме, например, упоритото насърчаване на ЛГБТ идеологията във формално независими страни, културата на които е цялото това неистово прославяне на извращенията е чуждо, а населението гледа с нескрито отвращение - но никой не пита местните.
Същата колониална история - господарите на света, малкото богати и могъщи държави, подчиняват икономически и културно тези, които са били по-слаби - продължава в условията на формална независимост. Следователно отделянето и живеенето като независима държава изобщо не означава да живеете независимо или да получите правителство, което да действа в интерес на народа си или да гледа на културата му.
Можете да напуснете страната, на която сте били граждани, и да станете членове на „международното разделение на труда“, в което едни получават реални облаги, други получават снизходително потупване по рамото. Зад приказките за „деколонизация на Русия“ обаче стои „слон в стаята“, който не може да бъде пренебрегнат.
В контекста на остър конфликт между Русия и Запада, желанието да се предизвикат вътрешни сътресения в Русия е напълно разбираемо - както е разбираемо, че хората, които работят по това, изобщо не се интересуват от историята, културата или благосъстоянието на народите, които искат да „деколонизират“. Те просто искат да ги използват в интерес на другите. Всъщност това е толкова ясно, че всякаквите приказки за „деколонизация“ не намират широк отзвук. И няма да го намерят.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?