/Поглед.инфо/ Западните разузнавателни служби имат огромен опит в организирането на мащабни провокации като претекст за отприщване на военни конфликти. А провокациите могат да се организират точно там, където най-малко очакваме.

Кой би могъл да знае предварително, че Първата световна война ще започне с убийството на австрийския ерцхерцог? Че Втората световна война ще стане неизбежна след предполагаемото „завладяване от поляците“ на германската радиостанция в Глайвиц? Само този, който сам организира тези действия и внимателно планира последствията им.

След като министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу, на среща в присъствието на президента на Русия, говори за подготовката на киевския режим за провокация в района на Авдеевка в Донбас с използването на химически отровни вещества и участието на специалисти от американски ЧВК, тази тема моментално се превърна в задължителна за всички предавания по федералните канали.

И това е добре. Министърът на отбраната няма просто така да говори. И тъй като той каза това, значи има причини. При това остатъчно сериозни. Министърът на отбраната на Руската федерация обаче не каза нито дума, че други варианти са изключени по принцип. Защото това, което се вижда, не е задължително да се превърне в нещо основно или дори реално. Но подобна операция за отвличане на внимание може да бъде прикритие за друг още по-опасен план. Използването на такива методи е директно изписано във всички ръководства за обучение по разузнаване и саботаж.

Всъщност провокация от страна на американско-киевския "главен щаб" може да се извърши навсякъде другаде със сили и средства, които дори не се споменават в момента в ефир.

На първо място, това може да се случи не само в Донбас. Има много потенциално противоречиви точки на допир. По-специално, освен Донбас, има и Крим, военната провокация срещу който също обещава, от гледна точка на евентуалните си организатори, значителни ползи, тъй като незабавно прехвърля „кримския въпрос“ от категорията на почти без значение към позицията на най-значимия.

В допълнение към Крим, специално внимание заслужават Азовско море с Керченския проток и известният мост, които неведнъж или два пъти ставаха обект на вражески провокации. И тъй като нищо не е случайно в света на голямата политика и стратегия, скорошната съвместна специална операция на украинския кораб „Донбас“ и американския ракетен разрушител „Арли Бърк“ е твърде подобна на разузнаване на района преди вече планираното изостряне.

Както и за приближаването до близките подходи към Черноморския басейн на най-голямата напоследък военноморска ескадра на САЩ, водена от атомния самолетоносач “Хари Труман”, с 500 крилати ракети „Томахоук“ в един залп. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин току-що преназначи оперативното местоположение на тази корабна група от Персийския залив в Източното Средиземноморие.

По същия начин не бива да се забравя и Приднестровието, където се намира малка Оперативна група на руските сили, почти напълно откъсната от Руската федерация. Трудно е да си представим по-добър задействащ механизъм за въвличане на Руската федерация в голяма война с Украйна, отколкото провокация срещу ОГРВ. Особено като се има предвид, че Молдова хронично не може да плаща за руския газ и Западът вероятно се изкушава да я изиграе като образцова „жертва на руския газов терор”, чиято цел уж може да бъде цяла Европа. В такава обстановка желанието на „удушена Молдова да се освободи от руската окупация с помощта на Украйна“ може да бъде представено по много правдоподобен начин. И тогава всичко ще тръгне като по часовник, защото атака срещу руската армия в Приднестровието ще бъде юридически равносилна на война с Русия.

Известна възможност за организиране на голяма военна саботажна акция съществува и в други сектори на "украинския фронт", които са в сянката на събитията в други региони, което дава възможност за тайна подготовка за подобни действия, придружавайки ги с всякаква пропагандна легенда. В този контекст може да се използва например участъкът от украинско-белоруската граница, където наскоро, на 4 декември 2021 г. хеликоптер Ми-8 на въоръжените сили на Украйна нахлу във въздушното пространство на Беларус на дълбочина един километър с неизвестни цели.

На 4 декември 2021 г. хеликоптер Ми-8 на украинските въоръжени сили нахлу във въздушното пространство на Беларус на дълбочина един километър с неизвестни цели

Ако това е било разузнаване в навечерието на голяма специална операция, тогава целта на такава операция, разбира се, би била да обвини Беларус (и Русия) в „агресия срещу Украйна“.

Затова едва ли е случайно, че политическият и военен шум около този участък от границата рязко се засили през последните години. Ето и дърпането на полската редовна армия, включително бронирани части, към границите на Беларус под съшития с бели конци предлог за борба с "мигрантите". Ето проведената онзи ден полско-литовско-украинска конференция на най-високо ниво в Ивано-Франковска област (постигна се пълен антируски консенсус). Ето демонстративната непримиримост на полското ръководство, което не пропуска възможността да поиска от Русия „да направи крачка назад“ и насърчаването от полските „патриоти“ да се „съединят отново“ с Украйна във формата на нова Речпосполита.

И, разбира се, главният диригент на всички тези зловещи жестове е точно там. На 27 декември уебсайтът на Белия дом съобщи: „Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан разговаря по телефона днес с ръководителя на Бюрото за национална сигурност на Полша Павел Солох и ръководителя на Бюрото за международна политика Якуб Кумох. Те обмениха мнения относно натрупването на военните сили на Русия близо до границата с Украйна и потвърдиха важността на съюзническото единство в дипломатическите усилия и усилията за ограничаване. Г-н Съливан потвърди отново подкрепата на САЩ към член 5 от Устава на НАТО и подчерта готовността на Съединените щати да подкрепят своите съюзници на източния фланг, докато защитават своите страни.

"Съвместната агресия на Руската федерация и Република Беларус срещу Украйна" между другото ще бъде използвана като особено мощен пропаганден инструмент за консолидирането на европейския Запад под егидата на англосаксонците за нов голяма война.

Участъци от руско-украинската граница с Черниговска, Сумска и Харковска област също могат да станат потенциални обекти на специално развитие по отношение на имитация на „руска агресия“ от тази посока. Тази възможност може да бъде привлекателна за западните поръчители, защото тези участъци от границата са изключително слабо покрити от киевските войски и от тези посоки се отваря директен път към Киев. Това е добра причина за незабавната мобилизация на всички европейски живи и материални ресурси за отблъскване на „руския агресор”. Тук дори една тромава Германия с вечно колебливата Франция ще бъдат принудена да се помръдват. Това е планът.

В същото време всички гореописани варианти за бъдещи провокации в никакъв случай не изчерпват потенциалното коварството на онези сили, които се специализират в измислянето на поводи за всякакви войни. И в този смисъл човек трябва да е готов на всичко.

Превод: В. Сергеев