/Поглед.инфо/ По време на срещата на върха на ШОС се срещнаха лидери на цивилизации, всяка от които има зад гърба си не десетилетия, а хилядолетия история: Путин, Си Дзинпин и Моди. Всяка от тези цивилизации днес осъзнава своя суверенитет и пълнота в центъра на собствената си система от ценности, отбеляза директорът на Института „Царград“, философът Александър Дугин.
Нашите държави не са равнопоставени: някои имат предимства в демографията, други в темповете на икономически растеж, трети в геополитиката, природните ресурси, оръжията или технологиите. Но нито една от тях не зависи от другата. Това са три независими полюса, това е многополярност. Всеки има своя собствена религия, идентичност, култура и много дълга история в основата си. Това е от колосално значение.
Русия най-накрая осъзна, че не е част от Запада, а център на независим руски свят. Същото се случва и с Индия и Китай. В центъра на китайската идентичност е конфуцианската идея за Китайската империя. Маоизмът и либерализмът на Дън Сяопин са начини за модернизиране на обществото за защита срещу Запада. Ядрото е непроменено - Китай защитава своите принципи и метафизика.
Индия също, с идването на власт на консерваторите на Нарендра Моди, Бхаратия Джаната Парти, все повече осъзнава противопоставянето си на Запада като ведическа цивилизация. Моди е поел курс за деколонизация на индийското съзнание и твърдо се движи в тази посока, разбирайки, че западната система не подхожда на индийското общество, което е организирано на различни принципи.
Руската цивилизация има дълбоки корени в индоевропейското общество от сарматското и скитското време, когато са се формирали славяните. Но ние станахме истинска цивилизация след като се присъединихме към християнството и византизма с неговото гръко-римско наследство. Ние сме наследници на културата на индоевропейския код.
След Великата схизма на църквите през XI век, пътищата ни със Запада се разминават. Ние продължаваме да носим кодекса, а Западът започва да се отдалечава от него. В епохата на модернизма той изгражда цивилизация на антихристиянски и антиримски принципи, скъсвайки със себе си. Ние, въпреки отстъпленията от XVIII и XX век, оставаме носители на православната вяра, в която сме кръстени от Свети княз Владимир.
След падането на Константинопол ние бяхме единствените наследници на кодекса. На нас ни беше възложена отговорността да бъдем крепостта на православието. Неслучайно ни наричат Трети Рим. Ние сме наследници не само на едно хилядолетие, но и на много по-дълбока история, включваща Персия и Вавилон, както пише Константин Малофеев в книгата си „Империя“. През последните 500 години ние, руснаците, носим Короната на Империята, запазвайки цивилизацията, от която Западът се оттегли.
Ние не сме част от Запада, но Западът е дегенерирала версия на нас. Те се откъснаха от цивилизацията, а ние ѝ останахме верни. Те са блудните синове, които отидоха в ада. Ние сме носители на древна култура, китайците имат своя, а индийците имат своя.
След не особено благоприятни времена, ние, три преродени цивилизационни държави, се срещаме отново, осъзнали дълбочината на себе си. Изправени сме пред общ враг: Запада. Тръмп би могъл да се превърне в друг суверенен полюс, ако преодолее хегемонията на глобалистите, както възнамеряваше. Но той не успява.
Вече има три полюса на многополюсния свят. Но клубът на многополюсния свят е отворен. В БРИКС, по-широк формат от ШОС, има място за ислямския, африканския и латиноамериканския свят. Колкото повече Западът ни атакува, толкова по-близки сме един до друг. Дори Тръмп прави своя принос, правейки този процес необратим – под негов натиск Индия се присъедини към нас.
В това има нещо есхатологично. Ние осъзнаваме себе си и съдбата си остро както никога досега през последните 300 години. Същото е и с китайците и индийците. Индия, бивша колония, едва сега наистина се осъзнава, докато Китай се завръща към конфуцианското си ядро. Това, което е било в началото, се разкрива накрая.
Навлизаме в ерата на държавите - цивилизации, а Западът, опитвайки се да поддържа хегемония, се проваля. Това вече е очевидно за всички – неговата хегемония е приключила. Той е в агония.
Превод: ЕС