/Поглед.инфо/ В Съединените щати се случи история, която малко хора забелязаха там, но затова пък тя гръмна в Китай и особено в Хонконг. Същността на въпроса е, че републиканският сенатор Тед Круз, ожесточен ненавистник на всичко китайско, се оказа решаващият човек, който успя да премахне ред от определен законопроект, който щеше да даде на дисидентите от Хонконг специален статут на бежанец на американска земя.

За това пише ръководителят на американското бюро на хонконгския вестник South China Morning Post. Тоест американецът (името му е Робърт Дилейни) е в същото време очевиден яростен демократ и голям приятел на китайските борци срещу Пекин. Пише добре: Круз "беше толкова влюбен в силата на продемократичното движение в Хонконг, че не го домързя да предприеме пътуване до града миналата година.

Облечен в черно в знак на солидарност с опозицията, той скандира: протестите имат сила, която кара диктаторите да треперят." А днес той обяснява, че законът за убежище за местните борци срещу диктатурата ще залее САЩ с китайски шпиони.

Става въпрос за сложна и объркваща история, в която в един законопроект се включват както помощ за жертвите на коронавируса, така и друг пакет от американски санкции срещу китайски служители и много други.

Да, във Вашингтон не минава и седмица без санкции, те отдавна вече не се забелязват и все повече забрани са насочени към Китай, отколкото към Русия. А да се съчетае несъвместимото в един пакет – това е стара технология за постигане на насилствени компромиси в Конгреса, интересна само за тези, които изучават скърцащите американски политически механизми. В момента "дисидентската" точка стана жертва на поредния компромис, непонятно с кого и срещу какво.

За Робърт Дилейни това е повод да поговори за изначалната подлост на републиканците като порода. Например, те са склонни да обвиняват изключително китайците за неотдавнашното хакване на много компютри на федералните ведомства - и на всеки демократ е ясно, че виновни са руснаците (въпреки че, както обикновено, нито единият, нито другият разполагат с факти).

В резултат се случи нещо немислимо - представете си, че Америка няма да допуска бежанци от Куба от Фидел Кастро или от Виетнам след загубената война. И ето на, пише Дилейни, в разгара на тази вътрешна геополитическа разправия, се оказа, че Круз използва чистите и светли дисиденти Джошуа Уонг или Нейтън Лау като платформа за произнасяне на речи за ужасите на „комунистически Китай“, само за да ги изхвърли сега, след края на шоуто.

Че какво, абсолютно точно е казано. Точно това се случи. Пред нас е събитие с монументално значение за всички и всякакви дисиденти от които и да е държави.

Дисидентът е типично и относително древно явление. На първо място, разбира се, това е този, чиято душа е „наранена от непоносимите страдания“ на неговия народ. И в своята уязвимост от страданията такъв човек измисля бърз /нищо, че често е и кървав/начин за спасяване на страдащите хора –нека дори да ес помощта на чужди сили, с техните санкции и грубиянски намеси, о защо не и хуманитарни бомбардировки.

И - да, тези, ранени страдащи души само мечтаят да се жертват в тази измислена от тях битка за прекрасното бъдеще и щастието на хората. И някои дори наистина го правят.

Но – това са съвсем немного екзалтирани личности. Но освен тях има и много личности по-простички, с не чак толкова страдаща душа, които знаят добре: дисидентството не е точно гарантирано печеливш бизнес, ама все пак ...

Всеки разбира, че няма начин да се мине без морковче, че в сложната формула на биографията на „нормалния“ среден борец с режима на собстветата си страна, има и нещо такова: след дълги непоносими мъки в родината си, той е завлечен в демократичния рай и там те ти дават не точно много пари, но безгрижен и комфортен живот в някакъв университет или работа в пропагандистка радиостанция, излъчваща за останалите зад гърба ти съмишленици. Това си е класика!

Тоест, дисидентът без светлата, макар и не винаги гарантирана перспектива да напусне родината си и да си гризка обещания морков там, при истинските доброжелатели на неговата родина, е като моряк без море. Или, както се пееше в онази много съветска дисидентска епоха, „като Фидел без брада и като Брижит без Бардо“.

Тази история в света заобикалящ Хонконг премина почти незабелязано, защото целият свят стана (временно) невероятен. Например, особеност на начина на живот на Хонконг дори след 1997 г. (връщането на територията на Китай след отмяната на статута на британска колония) е, че хората там имат специален паспорти, не съвсем същите като тези на другите граждани на КНР.

И в Хонконг свикнаха със своята специалност и с факта, че такъв паспорт дава някои привилегии по целия свят – при това няма нужда дори да се борят с режима. Но на страниците на същия този вестник четем: едно хонконгско семейство отива по навик в Лондон, за да посети децата си, които са се заселили там. И засяда там, защото европейците организираха транспортна блокада на Лондон! (Сега, с премахването й това семейство вероятно вече се е върнало.) Не може да бъде!

Е, разбира се – по всички континенти шета опасен вирус. Но кой би предположил, че подобни истории са възможни през 21 век?

Кой би помислил, че икономическите резултати за годината - цифрите са на път да се появят - ще покажат, че американската икономика се е свила с доста проценти, докато китайската е нараснала, видимо с два процента. Това означава, че Китай ще стане първата икономика в света по всички системи за отчитане на БВП, и това ще се случи по-бързо от очакваното.

Или че не само един американски сенатор ще се окаже „предател“, но и целият Европейски съюз, който сега си договарявсеобемащо инвестиционно споразумение с Китай.

Което, според Дилейни, авторът на същата статия, означава, че Европа пренебрегва дългогодишните усилия на настоящата американска администрация да я „разведе“ с Китай, тъй като администрацията игнорира Европа по същия начин, по който пренебрегва и хонконгските дисиденти, които преди активно използваше за своите цели.

И всичко това е от поредицата „не може да бъде“. Така че кой се интересува от изненадата на хората, които размахваха американски знамена на омръзналите на всички демонстрации в Хонконг в продължение на една година?

Изненадаха се - защото за това не получиха никакви морковчета от САЩ. Просто не им е до тях.

Превод: ЕС