/Поглед.инфо/ Президентът на Молдова пое инициативата да предостави на Приднестровието широка автономия, като пожела да сложи край на конфликта, който продължава вече 30 години. Освен това Игор Додон иска да постигне съгласие за това директно с Тираспол и без участието на международни посредници. Готово ли е обаче Приднестровието да отговори на инициативата на молдовския президент?
В петък президентът на Молдова Игор Додон в свое видео обръщение обяви готовността на Кишинев да даде “широка автономия” на Приднестровска Молдовска република (ПМР) за разрешаване на продължителния конфликт. Според него и двете територии са единна държава и Приднестровието няма бъдеще без Молдова. „Трябва да седнем и да поговорим, готови сме да търсим начини за излизане от ситуацията, готови сме да дадем гаранции и доста широка автономия“, каза Додон.
Президентът добави, че политическо решение може да се намери само при двустранни преговори. Външните участници, подчерта той, не са в състояние да помогнат, ако двете страни не могат да се споразумеят помежду си. Додон отбеляза, че 300 хиляди жители на Приднестровието вече са получили молдовско гражданство и следователно „де юре, от гледна точка на международното право, ние сме общопризната обединена държава, а де факто сме разделени“. „И този проблем трябва да бъде решен“, убеден е президентът на Молдова.
Той говори и за процеса на интеграция между Кишинев и Тираспол. 70% от продукцията на Приднестровието е свързана с Молдова, 40% от продукцията през Кишинев се изнася за Европейския съюз, а Тираспол се радва на молдовските преференции. Освен това в Молдова през последните три години прибягват до тактиката на „малките стъпки“. През това време бяха признати приднестровските дипломи за образование, започнаха да се издават неутрални номера на автомобили.
Но в Тираспол се отнесоха скептично към заявлението на Додон. „През 30-те години от съществуването на Приднестровието имаше много откровени изявления от Кишинев - със заплахи, със съвети и с предложения. Но изявленията не стигнаха по-надалеч, а и ако стигаха, това водеше до някаква трагедия, една от които се случи с нашия народ през 1992 г.”, заяви заместник-председателят на Върховния съвет на Приднестровието Александър Щерба. “ Днес не ни плашат, но ако зад простите думи има действия, тогава от гледна точка на съседната държава трябва да има конкретни, разбираеми, легитимни действия”, допълни той.
Според депутата законът за специалния статут на Приднестровието не устройва нито Молдова, тъй като той не се прилага на нейната територия, а още повече на ПМР. „За да се правят изявления, е необходимо да се отмени този закон, както и редица други документи, ограничаващи правата на Приднестровието. Може да се говори при равни условия, само когато има абсолютно доверие”, смята Щерба.
Според него, преди да седне на масата за преговори, „за начало е необходимо да се изравнят Република Молдова и Приднестровието по своите възможности, за да се постигне всеобхватно споразумение“.
Додон откакто стана президент обещава да даде автономия на ПМР. Отначало той не успя, защото всъщност властта беше в ръцете на прозападната парламентарна коалиция, която формира правителството. През януари 2018 г. тогавашният председател на парламента Андриан Канду обвини Русия в нарушаване на международното право и заплаши да иска милиарди долари от Москва за "окупацията" на Приднестровието. Той смята за „окупация“ присъствието на руски миротворци в ПМР.
През февруари миналата година обаче в страната избухна политическа криза, в резултат на която прозападната коалиция се разпадна. Русия (по-специално вицепремиерът Дмитрий Козак, който пристигна в Кишинев в началото на юни) убеди пропрезидентската Партия на социалистите да сключи коалиционно споразумение с прозападния блок АКУМ. В резултат на това правителството попадна под частичен контрол на Додон. Освен това от страната избяга лидерът на Демократическата партия, олигархът Владимир Плахотнюк, който, както Додон твърди, е приютен от САЩ. В средата на януари обаче стана известно, че САЩ налагат санкции срещу него.
Въпреки това, Тираспол не бърза да отговори на Додон. „Приднестровците имат непризната, но реална независимост. А фразата "широка автономия" едва ли ще ги привлече. Те днес нямат причина да се събират отново с нас”, коментира директорът на Молдовския център за стратегически анализи и прогнози EST-VEST Сергей Назария.
Според него, въпреки смяната на правителството, страната "непрекъснато е подложена на непрестанна румънизация", която “категорично не устройва жителите на левия бряг на Днестър". Освен това европейската интеграция, а не отношенията с Русия, се обявяват за основен приоритет на външната политика на Молдова. Това също е непривлекателно за приднестровците. „На практика за управляващата Партия на социалистите приоритет във външната политика е Румъния, Украйна е на второ място, ЕС е трети, а Русия четвърта. Следователно фразата „ще придобиете широка автономия“ е приятна, добра дума, която не означава нищо “, подчерта експертът.
Според Назария, приднестровците могат да бъдат настанени на масата за преговори, само след като руският език получи официалния статут на „и се узакони руското военно присъствие“ в ПМР.
Приднестровието, 60% от чието население са руснаци и украинци, се опита да се отдели от Молдовска ССР още преди разпадането на Съветския съюз. Те се опасяваха, че на вълната на национализма Молдова ще се присъедини към Румъния. През 1992 г., след неуспешен опит на молдовските власти да разрешат проблема със сила, Приднестровието стана на практика неконтролирана територия на Кишинев.
Разрешаването на конфликта между Молдова и Приднестровието се обсъжда от много години в преговорите във формат 5 + 2. Освен Тираспол и Кишинев, Русия, Украйна и ОССЕ участват в него като посредници, а САЩ и Европейския съюз като наблюдатели. През 2006 г. преговорите бяха прекратени поради конфликт на една от срещите, но бяха възобновени през 2009 г.
В същото време в Приднестровския регион се намира оперативна група от руски войски. В допълнение, мирът в зоната на конфликта се подкрепя от съвместни мироопазващи сили, които включват руски, приднестровски, молдовски войски, както и десет военни наблюдатели от Украйна.
„В такава ситуация изявлението на Додон е две крачки назад“, заяви Алексей Мартинов, директор на Международния институт за най-нови държави. „Всичко това вече беше обсъдено преди около 15 години. Тогава ПМР настояваше за признаването на суверенитета му и подобни твърдения съответстваха на реалността. Има фактически независима държава с нейни си управителни органи, редовна армия и финансова система”, добави Мартинов.
Според него "реториката на Додон може да е насочена към не много компетентните служители и широката общественост, която не помни подробностите от тридесетгодишната история на Приднестровието." „Или той се подготвя за предизборната кампания. Но изглежда странно”, продължи експертът.
Политологът също така подчерта: неотдавнашният успех на Додон в свалянето на олигарха Плахотнюк беше резултат от консенсуса на външните играчи, тоест САЩ, Европейския съюз и Русия, представени от специалния представител Дмитрий Козак. В същото време много компетентни, силни посланици работят в Молдова от Вашингтон и Брюксел. "Те имат изключително бурна дейност, която повече приличат на надпревара”, добави източникът.
„Посланикът на САЩ Дерек Хоган е блестящо образован и много интелигентен. Посланикът на ЕС Петър Михалко също е много активен. Уви, руският посланик в Молдова нито се вижда, нито се чува. Когато Козак се занимава с Молдова, тогава гласът на Русия се чува в бесарабската симфония, но той има много други дейности”, заяви Мартинов.
Според него, ако не беше въпросът за Приднестровието - „нашите позиции в Молдова биха били по-слаби“. „Следователно в интерес на Москва е запазването на статуквото. В Приднестровието се издига руското знаме. Там живеят 250 хиляди руски граждани. Има руска военна база, която изпълнява функция за сигурност, има руски миротворци. Това по същество е руски анклав. Трябва да окажем натиск върху Кишинев да признае втората молдовска държава. И само тогава могат да изградят отношения, заедно да изградят федерация, или конфедерация, или общо молдовско пространство “, обобщи Мартинов.
Превод: В. Сергеев