/Поглед.инфо/ След значително влошаване на отношенията между Беларус и Украйна и въвеждането на икономически ограничения от страните една срещу друга, Минск обяви готовността си да седне на масата за преговори с Киев, за да се върне към "формата на партньорство". Защо Лукашенко подава ръка на приятелство на Зеленски и готова ли е Украйна да жертва "европейска солидарност" в името на благоприятните отношения с Беларус?
Беларуските власти са готови по всяко време да седнат на масата за преговори с Украйна и да се върнат към формата за партньорство, който е съществувал преди настоящото изостряне на отношенията между двете страни. Това изявление направи ръководителят на правителството на Беларус Роман Головченко в събота в ефира на канала Беларус-ТВ. "Но топката вече е на украинска територия", добави премиерът. Помирителното изявление на ръководителя на кабинета на министрите на Беларус прозвуча на фона на ясно и непрекъснато задълбочаващо се влошаване на отношенията между Минск и Киев.
По предложение на президента Владимир Зеленски, фокусирайки се върху западните партньори, Киев активно се включи в кампанията срещу беларуските власти още през август 2020 г. Следващото влошаване на отношенията се случи след принудителното кацане на самолета на ирландската компания „Райънеър“ на летището в Минск и ареста на белоруския опозиционер Роман Протасевич, който беше на борда. За позицията на Киев може да се съди по речта в неделя на бившия президент, представителят на Украйна в Тристранната контактна група по Донбас Леонид Кравчук. Той, следвайки генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, заяви, че беларуските власти са приземили самолета с Протасевич по заповед от Москва.
Три дни след инцидента Украйна спря въздушния трафик с Беларус. На украинските авиокомпании беше забранено да летят в белоруското въздушно пространство. Това, което се случи след това, придоби характера на истинска търговска война. В края на май Беларус въведе обременителен режим на индивидуално лицензиране за украинските износители. Освен това беше под въпрос доставката на петролни продукти за Украйна от белоруските рафинерии, които се използват, наред с други неща, от украинската армия.
Преди седмица белоруският президент Александър Лукашенко заяви: Минск и Москва работят по въпроса за откриването на полети до Крим (който Беларус не признава като част от Русия). Крим беше първият, който предложи на Беларус да отвори директни полети, но преди съобщението на Лукашенко „Белавия“ отказа до „политическото признаване на Крим като част от Русия“.
Стигна се дотам, че Върховната Рада е готова да признае Лукашенко като заплаха за сигурността, а Зеленски публично сподели страхове, че Беларус и Русия ще създадат истинска съюзна държава, която да заплашва както Украйна, така и Запада.
И сега белоруският премиер Головченко напомня, че между Минск и Киев е имало търкания повече от веднъж, но двете съседни републики са премахнали въпросите, направили са взаимни отстъпки и са продължили да търгуват по-нататък. „Никога не сме предприемали враждебни действия срещу Украйна“, напомни шефът на кабинета. „Освен това в трудни ситуации ние подкрепяхме Украйна и заемахме много балансирана позиция, дори когато не ни беше много лесно.“ Головченко подчерта, че Минск сега е принуден да реагира на недружелюбните действия на съседите си и изрази съжаление, че Украйна действа толкова грубо.
Всъщност още по-рано Киев, докато проявяваше европейска или евроатлантическа солидарност, беше първият, който започна кавга със съседа си. Украйна започна да въвежда антидъмпингови мита и специални мита върху белоруските продукти в началото на миналата година, много преди западните държави да предприемат същите мерки (в тези страни антибелоруската кампания беше обвързана с следизборна криза от август-септември 2020 г. и до речите на белоруската опозиция). Допълнителна причина за нападенията срещу съседа е неуспехът на операцията по залавянето на „33-те вагнеровци“ в Минск - задържаните руснаци, както знаете, бяха върнати в родината си, вместо да бъдат екстрадирани в Киев. През октомври миналата година вместо следващия украинско-беларуски форум на регионите Киев се присъедини към санкциите на ЕС срещу Минск.
В същото време взаимната зависимост на двете бивши съветски републики е очевидна. Украйна остава вторият получател на беларуски износ след Русия. Според данните от миналата година Беларус е доставил на Украйна стоки на стойност 2,87 млрд. долара, докато Украйна е доставила много по-малко на северната си съседка - износът възлиза на около 1,33 млрд. долара.
Беларус е основният пазар за продажби на някои украински строителни материали - например тук отиват до 70% от доставките на украински тухли. От друга страна, Украйна е изключително заинтересована от доставките не само на беларуски бензин и други петролни продукти (например битум), но и от закупуването на евтина белоруска електроенергия, селскостопанска техника и др.
„В ситуация, в която е изключително важно за Беларус да запази износа на петролни продукти и особено износа на електроенергия след пускането на БелАЕЦ, отказът на Украйна е сериозен удар по изпълнението на инвестиционните планове, за да се гарантира енергийната сигурност“, коментира белоруският икономист, ръководител на Научно-практическия център „Мизес“ Ярослав Романчук „Въпреки че Украйна се присъедини към санкциите срещу авиацията, въпреки че Беларус наложи ембарго върху стоките, въпросът е фундаментално важен: колко дълго страните могат да останат в този режим?“
Според събеседника, без бързото нормализиране на отношенията с Киев, икономиката на Беларус "е изправена пред рецесия, населението - обедняване, много предприятия - фалит". „Трябва да разговаряме както с Европейския съюз, така и с Украйна, но в рамките на Евразийския икономически съюз премахнете всички съществуващи търговски бариери“, смята Романчук.
Според белоруския експерт правителството на републиката изхожда от предположението, че страната няма врагове, а има търговски интереси. „Имаше твърде много емоции, твърде много негативизъм беше изхвърлен след инцидента със самолета. В тази ситуация би било важно да се върнем към режима, когато Беларус се предложи като платформа за преговори за Русия, Украйна и ЕС “, смята Романчук. Той припомни, че инцидентът с „Райънеър“ в Москва е наречен вътрешно дело на Беларус. „Беларус не е Китай, не е Русия с нейния вътрешен пазар и вътрешно производство. Следователно е абсолютно неприемливо да се държим както сега, като обявяваме контрасанкции срещу ЕС и Украйна “, казва Романчук. Това, според него, обяснява действителното предложение на Минск за съживяване на отношенията с Киев.
„Мисля, че говорим за възстановяване на не особено приятелски, но прагматични отношения“, каза Михаил Погребински, украински политолог, директор на Киевския център за политически изследвания и конфликтология. „Проблемът е, че е много трудно да се изградят приятелски отношения с глупаците (не можете да кажете друго), които сега оглавяват украинското правителство“, добави експертът. „Но Беларус, очевидно, има интерес на запазването на търговските отношения, за да възстанови полетите на „Белавия“, която е спечелила много добри пари от транзит.“ Лукашенко демонстрира готовността си да върне връзките на предишното ниво, „въпреки украинското безумие“, Погребински вярва. "Но мисля, че Зеленски няма път назад", каза украинският политолог. - Зеленски и обкръжението му не признават Лукашенко за президент, те искат да изпреварят останалия свят по отношение на санкциите срещу Белавия и срещу Беларус като цяло. В тази ситуация е много трудно да си представим някакъв разумен ход от страна на Украйна ”.
Очевидно Беларус не иска да се изявява като инициатор за влошаване на отношенията, а предложението, отправено от Минск, е от полза от политическа, икономическа и социална гледна точка, каза Руслан Бортник, директор на Украинския политически институт. Но няма нужда да очакваме размразяване на отношенията и прекратяване на враждата между Минск и Киев в близко бъдеще, смята експертът.
„От политическа гледна точка Украйна днес полага всички усилия, за да провокира Беларус да предприеме най-тежки действия срещу Украйна, което би позволило на ОССЕ да повдигне въпроса за прехвърлянето на преговорната платформа за Донбас от Минск“, оплака се Бортник. Тъй като проблемите в отношенията между съседните републики са от чисто политически и изкуствен характер, те могат да бъдат решени само политически, отбеляза експертът. „Ако тази криза може да приключи, тогава или с промяна на вектора в отношенията между Украйна и Русия, или с промяна в отношенията между Запада и Беларус“, обобщи Бортник.