/Поглед.инфо/ Казахстан бере плодовете на многовекторната си политика: Западът, Русия, Китай. Опитът на който и да е полюс да постигне многополево влияние върху Казахстан бива блокиран чрез обръщане към другия полюс. Оттук и непоследователността в евразийството на Назарбаев... А колко хубаво и обещаващо започна всичко...

Сега започна друга цветна революция. Точно според Джийн Шарп, който, както се оказва, е бил много обичан в нашия Институт по философия на Руската академия на науките. Разбира се, САЩ и Байдън стоят зад това, опитвайки се да отворят друг фронт в Евразия срещу Русия.

Но Москва вече няма историческо време за полумерки. Всички привърженици на "хитрия план" и "невъвеждащите" се оказаха или предатели, или идиоти. Днес всички разбират, че през 2014 г. сме пропуснали своя шанс и жънем резултатите. Изпуснахме много и жънем много.

Залогът се повиши: да помогнеш на Минск или Нур-Султан коренно променя смисъла - ако искаш да продължиш да управляваш, направи недвусмислен избор. В нашата посока. И ние ще дойдем, ще те спасим и ще помогнем. Но няма да се върнем.

Ние, руснаците, печелим само в пряка конфронтация, в резултат на ясни и прости силни жестове. Така беше, е и ще бъде. Колкото повече отлагаме интеграцията на постсъветското пространство, толкова по-лоша става ситуацията. Време е да действаме. И в Казахстан също.

В същото време цената е отхвърлянето на многовекторния подход. Все още е възможно да се балансира по някакъв начин между Москва и Пекин, но третото - Западът - явно е излишно тук. Прозападните елити на Казахстан (както и Русия) трябва да бъдат принесени в жертва. Жертва за новия Евразийски ред.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели