/Поглед.инфо/ Важна информация се появи в турските медии. В сирийската провинция Идлиб на линията на конфронтация с турските войски са записани египетски войници . Все още са малко - около 150 души, но всички разбират, че включването на нов силен участник в сирийския конфликт ще доведе до сериозни последици.

„Войските са пристигнали през военновъздушната база Хама и са разположени в района Хан Асал близо до Алепо“, съобщи турската информационна агенция “Анадолу”. Според говорителя на протурската Сирийска национална армия Юсеф ал Хамуд „тази стъпка от египтяните може да се сравни с шамар в лицето на Ердоган“.

Новината предизвика вълна от войнственост в Турция. По турските социални мрежи започнаха да се разпространяват мемета: „Нека Египет ни атакува. Нуждаем се от скрап от руски танкове и самолети. "

Линията на Кайро се вписва добре в логиката на събитията. Египет, заедно с ОАЕ, подкрепя генерал Халифа Хафтар в Либия, който стигна до Триполи с армията си, но бе обърнат с помощта на турската армия. Укрепването на турското влияние в Либия поражда безпокойство у египтяните и египетският парламент прие документ за „заплахи за държавата от западно направление“, където на практика има неохранявана граница с Либия. Според съобщения в медиите, Турция е прехвърлила до 27 000 бойци, които се бият под командването на турски офицери, на разположение на враждебното на Хафтар Правителство на националното съгласие в Триполи. Това предполага разширяване на военните действия и увеличен приток на бежанци към Египет.

Президентът Ас Сиси обяснява политиката си в Либия с „безкористна подкрепа на племенните лидери“, но Кайро също защитава своите икономически интереси в района. Той разработва газови находища в Левантинския басейн (източната част на Средиземно море, в непосредствена близост до бреговете на Северна Африка и Мала Азия), изнасяйки газ за Южна Европа. Обемът на производството вече достигна 30 милиарда кубически метра. В края на 2018 г. Египет подписа споразумение с Кипър за изграждане на газопровод до находището “Афродита” край южното крайбрежие на острова. Резервите на находището се оценяват на 850 милиарда кубически метра газ и представлява обект на интерес за много страни, включително Турция. Египет се надяваше да използва средиземноморски газ за подобряване на икономиката: страната губи 5% от БВП от замразяването на туризма по време на коронавирусната епидемия и 10% от БВП от прекратяването на паричните преводи на египтяните, работещи в страните от Персийския залив.

Турция обаче нанесе удар на Египет. През ноември 2019 г. Ердоган подписа споразумение със Северен Кипър за демаркация на морските му граници с Либия, прекъсвайки планираното трасе на газопровода до “Афродита”. Кайро беше принуден да кандидатства пред МВФ за заем от 2,8 милиарда долара, фондът предложи 5,2 милиарда долара, но Ас Сиси не посмя да вземе тези пари, като се има предвид, че МВФ поставя политически условия и изисква увеличаване на данъците върху населението. Когато египетските войници се появиха в Сирия на границата с Турция, военните експерти започнаха да претеглят сравнителните шансове на Турция и Египет във военен сблъсък. Най-общо Египет има по-многобройни въоръжени сили, предимство в танковете и самолетите. Ердоган обаче харчи два пъти повече за създаването на професионална армия и разполага с модерна военна индустрия. Напоследък турските войски по правило печелят в местните конфликти, включително помагайки на правителството в Триполи да отблъсне настъплението на генерал Хафтар.

За президента Ас Сиси ситуацията в самия Египет е опасна. Около половината от населението подкрепя бившия президент Мохамед Мурзи, който беше поставено лице на Ердоган. Ас Сиси ще трябва да се готви за война на два фронта - вътрешен и външен, докато Ердоган се е справил с опозицията си и ръцете му са развързани. Ролята и принадлежността на Турция към НАТО съща играе роля. Въпреки че САЩ не предоставят явна подкрепа за Ердоган в конфронтацията с Египет, тя я предоставя зад кулисите. В същото време Европейският съюз предпазливо подкрепя Ас Сиси с надеждата да предотврати нов приток на бежанци в Европа, ако войната в Либия се проточи. Повечето военни експерти смятат, че няма да има мащабни военни действия между армиите на Турция и Египет, но сблъсъци между египетските войници и протурските сили в Сирия, включително в Идлиб, не могат да бъдат избегнати.

Припомняме фразата на американската писателка Барбара Тъкман за Първата световна война: „Никой не искаше война. Войната беше неизбежна. "

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели