/Поглед.инфо/ „Една война между Америка и Китай може да бъде катастрофа, която трябва да бъде избегната. Поражението на Съединените щати във войната с Китай ще унищожи американската глобална хегемония и ще отбележи възхода на Изтока над Запада“, пише колумнистът на Bloomberg Хал Брандс на 3 ноември 2022 г.
„Ако започне война между САЩ и Китай, това няма да е само битка за Тайван или друга гореща точка. Войната ще бъде борба за хегемония в най-важния регион и за цялото последващо глобално влияние “, каза журналистът.
Интерес в това отношение представлява Докладът на Изследователската служба на Конгреса на САЩ Нови военни технологии: фон и проблеми за Конгреса, публикуван на 1 ноември 2022 г. Докладът предоставя преглед на някои от новите военни технологии, разработвани както от Съединените щати, така и от Китай, включително:
• изкуствен интелект,
• смъртоносни автономни оръжия,
• хиперзвукови оръжия,
• насочени енергетически оръжия,
• биотехнология,
• квантови технологии.
Докладът отбелязва, че последиците от новите технологии за войната и стратегическата стабилност са трудни, ако не и невъзможни, за прогнозиране, тъй като ще зависят от много фактори, включително скоростта на технологичните промени както в Съединените щати, така и в Китай, начина, по който новите технологии са интегрирани в съществуващите военни сили и концепции за операции, взаимодействието между нововъзникващите технологии и степента, до която националните политики и международното право позволяват или възпрепятстват тяхното развитие, интегриране и използване.
Много нови технологии обаче имат характеристики, които потенциално биха могли да повлияят на бъдещия характер на войната.
Например, развитието на технологии като AI/изкуствения интелект/, анализа на големи данни и смъртоносните автономни оръжия могат да намалят или премахнат необходимостта от човешки оператор. Това от своя страна може да повиши бойната ефективност и да ускори темповете на военните действия, което може да доведе до дестабилизиращи последици.
Новите технологии, като евтините дронове, биха могли да изместят баланса между качеството, на което американската армия традиционно разчита, и количеството, както и между офанзивата и отбраната.
Например, рояци от координирани безпилотни превозни средства могат да победят отбранителните системи, осигурявайки по-голямо предимство на нападателя, докато оръжия с насочена енергия, които осигуряват евтино средство за неутрализиране на такива атаки, могат да бъдат от полза за защитника. По този начин новите технологии могат да променят баланса между атака и защита няколко пъти през следващите десетилетия.
Взаимодействията между новите технологии могат също да подобрят съществуващите военни способности или да създадат нови, с непредвидени последици за войната и стратегическата стабилност. Например, авангардна технология като ИИ може да се комбинира с квантово изчисление, за да се създадат по-мощни техники за машинно обучение, което може да доведе до по-добро разпознаване на изображения и идентификация на целта, както и до по-сложни автономни оръжия.
По същия начин ИИ може да се използва във връзка с 5G комуникационни технологии за създаване на виртуални среди за обучение или с биотехнология в интерфейс мозък-компютър за подобряване на човешкото познание или контрол на протезни или роботизирани системи.
Новите военни технологии, особено сложните системи като AI и LAWS (Смъртоносни автономни оръжейни системи), могат допълнително да доведат до непредвидени последици, ако не работят правилно. Тези последици могат да варират от повреда на системата до нарушаване на закона за въоръжените конфликти. Както отбелязва анализаторът Пол Шаре:
„В най-крайния случай едно автономно оръжие може да продължи да удря неподходящи цели, докато не изчерпи пълнителя си, потенциално върху голяма площ.“
Това, от своя страна, може да доведе до масови братоубийства или цивилни жертви, възможност, която накара някои анализатори да призоват за превантивна забрана на LAWS.
И накрая, появата на нови военни технологии може да доведе до редица етични проблеми. Например, някои анализатори твърдят, че използването на LAWS би било по своята същност неморално - независимо дали оръжието може да се използва законно или не - тъй като човешкият оператор няма да вземе конкретни решения за насочване и ангажиране.
Други възразяват, че човешките оператори ще продължат да упражняват „подходящи нива на човешка преценка по отношение на използването на сила“ и ще продължат да носят отговорност за гарантиране, че разполагането на LAWS отговаря на изискванията на законите за въоръжени конфликти.
По подобен начин някои анализатори изразиха етични опасения относно приложенията на биотехнологиите, които включват тестване или модификация върху хора, и превръщането в оръжия на биотехнологиите, които потенциално биха могли да бъдат използвани за целенасочени генетични атаки.
Изкуствен интелект (ИИ)
Въпреки че правителството на САЩ няма официална дефиниция на изкуствения интелект, политиците обикновено използват термина ИИ, за да обозначат компютърна система, способна на познание на човешко ниво. ИИ е допълнително разделен на три категории: тесен ИИ, общ ИИ и изкуствен суперинтелект.
Тесните ИИ системи могат да изпълняват само конкретната задача, за която са проектирани, докато общите ИИ системи ще могат да изпълняват широк набор от задачи, включително тези, за които не са били специално обучени.
Изкуственият суперинтелект се отнася до система, „която значително превъзхожда човешките когнитивни способности в почти всяка област на интерес“. Генеричните ИИ системи и изкуственият суперинтелект все още не съществуват и може би никога няма да съществуват.
Тесният ИИ в момента се внедрява в редица военни приложения както от Съединените щати, така и от техните конкуренти. Темите на такива приложения включват, но не се ограничават до, разузнаване, наблюдение и разузнаване; логистиката; кибер операции; командване и управление; използване на полуавтономни и автономни превозни средства.
Тези технологии са предназначени отчасти да допълнят или заменят човешките оператори, освобождавайки ги за по-сложни и изискващи умствени задачи задачи.
В допълнение, системите с ИИ могат (1) да реагират значително по-бързо от системите, които разчитат на човешка информация; (2) да се справят с експоненциалното нарастване на количеството данни, налични за анализ; (3) да използват нови концепции за операции, като роене на дронове (т.е. кооперативно поведение, при което безпилотни превозни средства автономно координират действията си за изпълнение на задача), което може да осигури бойно предимство чрез потискане на защитните системи на врага.
Тесният ИИ обаче може да създаде редица проблеми. Например, такива системи могат да разчитат на неадекватни или предубедени данни за обучение или да изострят когнитивните пристрастия на хората, които ги използват.
Аварии могат да възникнат дори поради проблеми с оперативната съвместимост, които възникват от въвеждането на все по-сложни функции в съществуващите системи за управление. Заедно тези фактори водят до загуба на човешки контрол върху оръжията, включително ядрените оръжия, като по този начин отварят вратата за потенциални инциденти, непреднамерени конфликти и ескалации.
Рискът е по-висок, защото алгоритмите повишават ефективността и съкращават времето за вземане на решения чрез бърза обработка на огромни количества данни. Нищо чудно, че армиите по света увеличават своя изкуствен интелект и технологични възможности, за да се възползват от потенциалното конкурентно предимство, което ИИ/AI обещава.
Съединените щати
Некласифицираните инвестиции на Министерството на отбраната в ИИ са нараснали от малко над 600 милиона долара през финансовата 2016 г. до около 1,1 милиарда долара през финансовата 2023 г.
В същото време Пентагонът поддържа повече от 685 активни проекта, включващи ИИ. Съгласно Закона за националната отбрана за фискалната 2019 г. (NDAA 2019), Министерството на отбраната на САЩ създаде Съвместния център за изкуствен интелект (JAIC), за да координира повече от 15 милиона долара в проекти на Министерството на отбраната.
JAIC е предприел редица национални инициативи за ИИ, включително превантивна поддръжка, хуманитарна помощ и помощ при бедствия, здравеопазване на бойци и трансформация на бизнес процеси. В допълнение, JAIC поддържа Joint Common Foundation, „сигурна, базирана в облак среда за разработка и експериментиране с ИИ“, предназначена да поддържа тестването и внедряването на способностите на ИИ.
През декември 2021 г. заместник-министърът на отбраната Катлийн Хикс нареди създаването на Генерална дирекция за цифрово разузнаване, която трябва да „служи като организация-приемник на JAIC, докладвайки директно на заместник-министъра на отбраната“.
NDAA за фискалната 2019 г. нареди на Министерството на отбраната на САЩ да публикува стратегическа пътна карта за разработването и внедряването на ИИ и да разработи насоки за „подходящи етични, правни и други политики за Министерството, които да ръководят разработването и използването на системи и технологии за изкуствен интелект в оперативни ситуации."
В подкрепа на този мандат Съветът за иновации в отбраната (DIB), независим федерален консултативен комитет към министъра на отбраната, разработи насоки за етичното използване на ИИ. Въз основа на тези препоръки Министерството на отбраната прие пет етични принципа за ИИ въз основа на препоръките на DIB: Отговорност, Справедливост, Проследяемост, Надеждност и управляемост.
На 26 май 2021 г. заместник-министърът на отбраната Катлийн Хикс пусна меморандум, съдържащ препоръки за прилагане на отговорен ИИ (RAI) в съответствие с етичните принципи. След това през юни 2022 г. Министерството на отбраната пусна стратегията за RAI и очерта начините за нейното прилагане.
И накрая, раздел 1051 на NDAA за фискалната 2019 г. създаде Комисията за национална сигурност по изкуствен интелект (NSCAI), за да извърши цялостна оценка на военно значимите ИИ технологии и да предостави препоръки за подобряване на конкурентоспособността на САЩ.
Окончателният доклад на панела до Конгреса беше представен през март 2021 г. и предлага широко препоръки за пет ключови области на действие:
(1) инвестиране в научноизследователска и развойна дейност,
(2) прилагане на ИИ в мисии за национална сигурност,
(3) обучение и набиране на таланти за ИИ,
(4) защита и развитие на технологичните предимства на САЩ и
(5) изграждане на глобално сътрудничество в областта на ИИ.
Редица препоръки на NSCAI са приети в закон. В допълнение, раздел 247 на NDAA за фискалната 2022 г. нарежда на министъра на отбраната да представя годишни доклади на комисиите по отбрана на Конгреса относно състоянието на ангажимента на отдела да изпълни препоръките на NSCAI, както и свързаните с това крайни срокове.
Китай
Китай е широко смятан за най-близкия конкурент на САЩ на международния пазар на ИИ. Китайският „План за развитие на ИИ от следващо поколение“ от 2017 г. описва ИИ като „стратегическа технология“, която се е превърнала във „фокус на международната конкуренция“.
Скорошните постижения на Китай в тази област демонстрират потенциала на Китай да постигне целите си за развитие на ИИ. По-специално, Китай използва технологии за разпознаване на реч и лица, много от които планира да интегрира във вътрешната мрежа за наблюдение на страната. Такива технологии могат да се използват за противодействие на шпионажа и подпомагане на военните.
В допълнение към разработването на различни видове въздушни, наземни, морски и подводни автономни военни превозни средства, Пекин активно разработва технологии за рояк, които могат да бъдат използвани за потискане на вражески противоракетни прехващачи. Освен това, открити публикации показват, че Китай разработва инструментариум за ИИ за кибер операции.
Китайското управление на своята ИИ екосистема е коренно различно от това на Съединените щати. Като цяло има малко граници между китайските търговски компании, университетските изследователски лаборатории, военните и централното правителство.
Законът за националното разузнаване на Китай, например, изисква компаниите и лицата да „подкрепят, подпомагат и сътрудничат на националното разузнаване“. В резултат на това китайското правителство има пряк контрол върху приоритетите за развитие на военния ИИ и достъп до технология, създадена за граждански цели.
Смъртоносни автономни оръжейни системи (LAWS)
Въпреки че няма международно съгласувана дефиниция на смъртоносни автономни оръжейни системи, Директивата на Министерството на отбраната на САЩ (DODD) 3000.09 определя LAWS като клас оръжейни системи, способни както независимо да идентифицират цел, така и да използват бордово оръжие за поразяване и унищожаване на цел без човешко вмешателство.
Директивата противопоставя LAWS на контролираните от хора автономни оръжейни системи, в които операторите имат способността да проследяват и спират оръжие да удари цел. Друга категория са полуавтономните оръжейни системи, които „поразяват само отделни цели или специфични групи цели, избрани от човека-оператор“.
LAWS ще изисква компютърни алгоритми и масиви от сензори, за да класифицират даден обект като враждебен, да вземат решения за битка и да насочват оръжия към цел. Въпреки че тези системи все още не са широко разпространени, се смята, че те позволяват провеждането на военни операции в деградирали или незаразни среди, където традиционните системи може да не са в състояние да работят.
Някои анализатори отбелязват, че LAWS могат допълнително да „позволят на оръжията да удрят военни цели по-точно и с по-малък риск от странични щети“ или цивилни жертви.
Около 30 държави и 165 неправителствени организации призоваха за превантивна забрана на LAWS по етични причини, като например предполагаема липса на отговорност за тяхното използване и предполагаемо неспазване на изискванията за пропорционалност и неспазване на правото на въоръжени конфликти .
Някои анализатори също изразиха загриженост относно потенциалните оперативни рискове, породени от смъртоносните автономни оръжия. Тези рискове могат да възникнат от „хакване, манипулиране на поведението на противника, неочаквано взаимодействие с околната среда или обикновени софтуерни проблеми и грешки“.
Въпреки че такива рискове могат да присъстват в автоматизирани системи, те могат да бъдат увеличени в автономни системи, в които човешки оператор не може физически да се намеси, за да прекрати взаимодействието, което потенциално води до по-големи или по-чести братоубийства, цивилни жертви или други непредвидени последици.
Съединени щати
Известно е, че Съединените щати не разработват LAWS и в момента нямат LAWS в своя арсенал. Въпреки това, няма забрана срещу разработването, внедряването или използването на LAWS. DODD 3000.09 установява насоки на Министерството на отбраната на САЩ за бъдещото развитие и внедряване на LAWS, за да се гарантира, че те отговарят на „законите на войната, приложимите договори, разпоредбите за безопасност на оръжейните системи и приложимите правила за участие“.
Тази директива включва изискване LAWS да бъдат проектирани така, че „да позволят на командирите и операторите да упражняват подходящо ниво на човешка преценка по отношение на използването на сила“.
„Човешката преценка относно използването на сила“ не изисква ръчно човешко „управление“ на оръжейната система, както често се съобщава, а вместо това изисква по-голямо човешко участие при решаването как, кога, къде и защо ще бъдат използвани оръжия.
Освен това DODD 3000.09 изисква софтуерно и хардуерно тестване и оценка на всички системи, включително смъртоносни автономни оръжия, за да се гарантира, че те функционират според очакванията при реалистични работни условия срещу адаптивни противници; завършете бойните операции в рамките на времева рамка, съответстваща на намеренията на командира и оператора, и ако това не е възможно, да се прекратят бойните действия или да се поискат допълнителни инструкции от човешкия оператор, преди да се продължи участието.
Те също така трябва да бъдат достатъчно здрави, за да сведат до минимум повреди, които биха могли да доведат до неволни действия или неупълномощени страни да поемат контрола върху системата.
Всички промени в работното състояние на системата – например в резултат на машинно обучение – ще изискват повторно тестване и преоценка на системата, за да се гарантира, че тя запазва функциите си за сигурност и способността да работи според очакванията.
В допълнение към стандартния процес на преглед на оръжията, LAWS трябва да бъдат подложени на вторичен преглед на най-високо ниво, като например от заместник-министъра на отбраната по политиката, председателя на Обединения комитет на началник-щабовете и или заместник-министъра на отбраната за придобиване и доставка преди разработване и въвеждане в експлоатация.
Китай
Според бившия министър на отбраната на САЩ Марк Еспър, някои китайски производители на оръжие, като Ziyan, са рекламирали оръжията си като способни сами да избират и поразяват цели. Не е ясно дали тези твърдения са верни. Китай обаче не забранява разработването на LAWS, което описва като оръжие с поне пет характеристики:
Първата е смъртоносност, което означава достатъчно полезен товар (заряд) и означава [sic] да бъде смъртоносен. Второто е автономността, което означава липса на човешка намеса и контрол по време на целия процес на изпълнение на дадена задача.
Трето, невъзможността за анулиране, което означава, че след стартиране няма начин да изключите устройството. Четвърто, неселективен ефект, което означава, че устройството ще изпълнява задачата да убива и осакатява, независимо от условията, сценариите и целите. Пето, еволюция, което означава, че чрез взаимодействие с околната среда устройството може да се учи автономно, да разширява своите функции и възможности, надхвърляйки човешките очаквания.
Хиперзвукови оръжия
Редица страни, включително САЩ и Китай, разработват хиперзвукови оръжия, способни да летят със скорост поне 5 Маха, или пет пъти по-висока от скоростта на звука.
За разлика от балистичните ракети, които също се движат с хиперзвукова скорост, хиперзвуковите оръжия не следват параболична балистична траектория и могат да маневрират по пътя си към местоназначението си, което затруднява защитата срещу тях.
Има две категории хиперзвукови оръжия:
• Хиперзвукови планери, които се изстрелват от ракета преди планиращ полет към цел.
• Хиперзвукови крилати ракети, които се задвижват от високоскоростни двигатели през целия си полет.
Анализаторите не са съгласни относно стратегическите последици от хиперзвуковите оръжия. Някои са идентифицирали два фактора, които биха могли да имат сериозни последици за стратегическата стабилност:
(1) краткото време на полет на оръжието, което на свой ред свива времевата линия за реакция, и (2) неговата непредсказуема траектория на летене, която може да причини несигурност относно планираната цел и следователно увеличават риска от грешни изчисления или непреднамерена ескалация в случай на конфликт.
Други анализатори твърдят, че стратегическите последици от хиперзвуковите оръжия са минимални, тъй като съперниците на САЩ като Китай вече имат способността да ударят Съединените щати с междуконтинентални балистични ракети, които, когато бъдат изстреляни със залп, могат да преодолеят американската противоракетна отбрана.
В допълнение, тези анализатори твърдят, че в случая на хиперзвукови оръжия, традиционните принципи на възпиране са запазени: „наистина е трудно да си представим който и да е режим в света, който би бил толкова самоубийствен, че дори би помислил да заплаши да ги използва.“
Съединени щати
Пентагонът е поискал 4,7 милиарда долара през фискалната 2023 година за хиперзвукови оръжия и 225,5 милиона долара за програми за хиперзвукова отбрана. Министерството на отбраната в момента разработва хиперзвукови оръжия чрез програмата Standard Operational Strike на американския флот, която е предназначена да даде на американската армия способността да атакува закалени или чувствителни към времето цели с конвенционални бойни глави, както и чрез няколко военновъздушни сили, армия, и програми на DARPA.
Анализаторите, подкрепящи тези усилия за развитие, твърдят, че хиперзвуковите оръжия могат да подобрят възпирането, както и да дадат на американската армия способността да се насочва към активи като мобилни ракетни установки и усъвършенствани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, които формират гръбнака на противодействието на американските конкуренти.
Други твърдят, че хиперзвуковите оръжия предлагат малко или никакво допълнително бойно предимство и отбелязват, че американската армия все още не е определила изискванията на мисията или операционните концепции за хиперзвукови оръжия.
Малко вероятно е Съединените щати да разположат оперативни хиперзвукови оръжия преди 2023 г. Въпреки това, за разлика от Китай, САЩ не разработват хиперзвукови оръжия за потенциална употреба с ядрена бойна глава.
В резултат на това Съединените щати се стремят да разработят хиперзвукови оръжия, които могат да поразяват цели с по-голяма точност, което може да бъде технически по-трудно за разработване от ядрените - и по-малко точни - китайски системи.
Китай
Според Тонг Джао, сътрудник в Центъра за глобална политика Карнеги-Цинхуа:
„Повечето експерти твърдят, че най-важната причина за приоритизиране на развитието на хиперзвукова технология в Китай е необходимостта да се противодейства на специфичните заплахи за сигурността, породени от все по-сложни военни технологии ”, като регионалната противоракетна отбрана на САЩ.
Стремежът на Китай към хиперзвукови оръжия отразява опасенията, че американските хиперзвукови оръжия могат да позволят на Съединените щати да започнат превантивен обезглавяващ удар срещу китайския ядрен арсенал и поддържаща инфраструктура. Разгръщането на американската противоракетна отбрана може тогава да ограничи способността на Китай да отмъсти на Съединените щати.
Китай е разработил междуконтиненталната балистична ракета DF-41, която според доклада на Комисията за преглед на икономиката и сигурността на САЩ и Китай от 2014 г. може да носи ядрено хиперзвуково плъзгащо се превозно средство. Генерал Терънс О'Шонеси, тогавашен командир на Северното командване на САЩ, изглежда потвърди тази оценка през февруари 2020 г., когато свидетелства следното:
„Китай тества хиперзвуково плъзгащо се превозно средство с междуконтинентален обсег, способно да използва ядрено оръжие... което е проектирано да лети с висока скорост и ниска надморска височина, което усложнява способността ни да предоставяме точни предупреждения".
През август 2021 г. Китай може да е тествал ядрена бойна глава, изстреляна от ракетата "Чанчжен марш", според доклади. За разлика от балистичните ракети, които Китай преди това е използвал за изстрелване на тежки превозни средства, системата за орбитално бомбардиране (FOBS) изстрелва тежък товарен кораб в орбита, преди той да излезе от орбитата към целта си.
Това може да даде възможност на Китай да нанесе глобален удар от космоса и допълнително да намали времето, необходимо на целта да бъде предупредена, преди да удари.
От 2014 г. насам Китай е провел допълнителни тестове на хиперзвуковата плъзгаща се машина DF-ZF поне девет пъти. Съобщава се, че представители на Министерството на отбраната на САЩ са оценили обхвата на DF-ZF на около 1200 мили и са казали, че ракетата може да изпълнява маневри за избягване по време на полет.
Въпреки че не е потвърдено от разузнавателните агенции, някои анализатори смятат, че DF-ZF може да е влязла в експлоатация още през 2020 г.
Освен това през август 2018 г. Китай успешно тества "Звездно небе" 2, прототип на хиперзвуково превозно средство, способно да носи ядрени оръжия. Някои доклади показват, че "Звездно небе" 2 може да започне да функционира до 2025 г.
Оръжие с насочена енергия (DE)
Министерството на отбраната дефинира оръжие с насочена енергия (DE) като оръжие, което използва концентрирана електромагнитна енергия (а не кинетична енергия) за „повреждане, дезактивиране или унищожаване на вражеско оборудване, съоръжения и/или персонал.“
Могат да се използват оръжия DE от сухопътните сили в ПВО с малък обсег (SHORAD), противоракетни, артилерийски и минохвъргачни системи (C-RAM) за противодействие на безпилотни летателни системи (C-UAS).
Теоретично DE оръжията биха могли да предоставят опции за прихващане на ракети във фазата на усилване, като се има предвид времето им да летят със скоростта на светлината. Въпреки това, както при хиперзвуковата противоракетна отбрана, експертите не са съгласни относно наличността, технологичната осъществимост и полезността на това приложение.
Мощните микровълнови оръжия са част от DE оръжия. Може да се използва като некинетично средство за дезактивиране на електроника, комуникационни системи и импровизирани взривни устройства или като несмъртоносна система „топлинен лъч“ за контрол на тълпата.
Съединени щати
Въпреки че Съединените щати се занимават с насочени енергийни изследвания от 60-те години на миналия век, някои експерти отбелязват, че „реалните програми за насочена енергия... често не отговарят на очакванията“, в резултат на което Министерството на отбраната инвестира милиарди долари в програми, които са в крайна сметка отменени.
Други твърдят, че разработките в търговските лазери могат да се използват за военни цели. Програмите за оръжия с насочена енергия обаче продължават да се сблъскват с въпроси относно тяхната технологична зрялост, включително въпроси относно способността за подобряване на качеството на лъча и контрола до нива, подходящи за военна употреба, както и способността да отговарят на мощността, охлаждането и размерите за интегриране в модерни платформи .
През 2014 г. ВМС на САЩ разположиха първото действащо дистанционно оръжие на САЩ, Laser Weapon System (LaWS), на борда на самолетоносача Ponce.
LaWS беше прототип на 30-киловатов лазер, който „е в състояние да ослепи вражеските сили като предупреждение, да сваля дронове, да извежда от строя лодки или да поврежда хеликоптери“.
В допълнение, флотът инсталира лазер HELIOS с мощност 60 кВт на USS Preble през финансовата 2022 г. и планира да продължи морските изпитания през финансовата 2023 г. По същия начин армията планира да разположи първия си „боен“ лазер – 50-киловатова мобилна система за противовъздушна отбрана с малък обсег – на бойни машини Stryker през фискалната 2023 година. В момента военновъздушните сили тестват на място няколко системи за борба с БПЛА, включително лазерни и високомощни микровълнови системи.
Като цяло Министерството на отбраната е поискало най-малко 699 милиона долара през финансовата 2023 г. за изследване, разработка, тестване и оценка на некласифицирани DE оръжия и най-малко 345 милиона долара за закупуване на некласифицирани DE оръжия.
Много от тези програми са предназначени да подкрепят Пътната карта за насочена енергия на Министерството на отбраната. Енергийната пътна карта има за цел да увеличи нивото на мощност на DE оръжия от около 150 кВт, колкото е възможно в момента, до около 300 кВт през финансовата 2023 година " с целеви етапи за достигане на класа от 500 кВт с намален размер и тегло до финансовата 2025 година и допълнително намаляване на размера и теглото с увеличение с мощност до ниво МВт [мегават] до 2026 финансова година.“
Китай
Според Американско-китайската комисия за преглед на икономиката и сигурността, Китай разработва DE оръжия поне от 1980 г. и е постигнал стабилен напредък в разработването на HPM (високомощни микровълни) и все по-мощни HEL (високоенергийни лазери).
Съобщава се, че Китай е разработил пътна мобилна система DE LW-30 с мощност 30 киловата, предназначена да атакува дронове и прецизно насочвани оръжия. Докладите сочат, че Китай също разработва оръжия за DE във въздуха и е използвал или е предложил да използва оръжия за DE за намеса към военните самолети на САЩ и съюзниците им и за нарушаване на свободата на навигация на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион.
Китай също изгражда DE оръжия за унищожаване или повреда на сателити и техните сензори, според Агенцията за разузнаване на отбраната, и може вече да има ограничена способност да използва лазерни системи срещу сателитни сензори.
До 2020 г. Китай вероятно ще разположи наземни лазерни оръжия, способни да издържат на космически сензори в ниска орбита, а от средата до края на 2020 г. може да разположи по-мощни системи, които ще разпространят заплахата върху структурите на неоптични обекти.
Биотехнология
Биотехнологията използва науките за живота за технологични приложения. Редица постижения в биотехнологиите имат потенциални последици за американската армия и международната сигурност като цяло.
Както се отбелязва в доклад на Службата за отчетност на правителството на САЩ от 2018 г., Министерствата на отбраната, Държавната и вътрешната сигурност и Службата на директора на националното разузнаване биотехнологии, като евтиния инструмент за редактиране на гени CRISPR, могат да променят гени или да създават ДНК за модифициране на растения, животни и хора.
Такива биотехнологии могат да се използват за увеличаване (или намаляване) на ефективността на военния персонал. Разпространението на синтетичната биология, използвана за създаване на генетичен код, който не съществува в природата, може да увеличи броя на субектите, способни да създават химически и биологични оръжия. Разузнавателната общност на САЩ през 2016 г. оцени редактирането на генома като потенциално оръжие за масово унищожение.
В допълнение, биотехнологията може да се използва за създаване на адаптивен камуфлаж, камуфлажни устройства или по-леки, по-здрави и вероятно самовъзстановяващи се бронежилетки и превозни средства.
Бяха изразени опасения, че американските конкуренти може да не се придържат към едни и същи етични стандарти в изследванията и приложението на биотехнологиите, особено по отношение на биологични оръжия, редактиране на генома или по-инвазивни форми на човешка модификация.
Съединени щати
Американските некласифицирани биотехнологични програми с военни приложения се фокусират основно върху подобряване на „готовността, устойчивостта и възстановяването“. DARPA, например, има редица биотехнологични програми, фокусирани върху медицината на бойното поле, диагностиката и прогнозата.
Те също така проучват възможности за смекчаване на ефектите от травматични мозъчни наранявания, лечение на невропсихиатрични състояния като депресия и посттравматичен стрес и защита срещу инфекциозни заболявания и биоинженерни заплахи за доставките на храни в САЩ.
Освен това програмата на DARPA Safe Genes има за цел да „защити военния персонал от случайно или умишлено злоупотреба с технологии за редактиране на генома“. Биотехнологичните изследвания също се провеждат в лабораториите, които са завършили тригодишна съвместна изследователска инициатива за синтетична биология на стойност 45 милиона долара, „насочена към разработване на нови био базирани материали и сензори“.
В допълнение, някои доклади предполагат, че Съединените щати проучват или са проучвали преди това приложения на биотехнологиите и невронауките за ускоряване на възстановяването на войниците, включително приложения, които правят войниците „по-силни, по-умни, по-способни и ... ги правят по-издръжливи от другите хора. "
Въпреки че между 1974 и 2017 г. в Съединените щати имаше редица президентски комисии по биоетика, в момента няма национална структура, която да изучава етичните въпроси.
И накрая, Министерството на отбраната проучва „разширено развитие и оперативно тестване на способности за биопроизводство за осигуряване на алтернативни източници на критични материали за веригата за доставки“ и други „продукти, необходими за устойчивостта на веригата за доставки с немедицинско предназначение“. Министерството на отбраната поиска 1,3 милиарда долара за биотехнологични усилия през фискалната 2023 година.
Въпреки че изглежда няма конкретна изследователска стратегия за биотехнологии на Министерството на отбраната, администрацията на Байдън публикува Национална стратегия за биозащита и план за изпълнение за противодействие на биологичните заплахи, подобряване на готовността за пандемия и постигане на глобална здравна сигурност, както и свързан меморандум за разбирателство относно националната сигурност на „Борба с биологичните заплахи, подобряване на готовността за пандемия и постигане на глобална здравна сигурност“ (NSM-15) през октомври 2022 г.
Тези документи описват „как правителството на САЩ ще управлява своите операции за по-ефективна оценка, предотвратяване, подготовка, реагиране и възстановяване от биологични опасности чрез координиране на усилията си за биосигурност с тези на държавни, местни, обществени и териториални организации, международни партньори, и промишлеността, академичните среди, неправителствените организации и частния сектор”.
Администрацията отбелязва, че докато в момента „изпълнява ключови действия в Стратегията със съществуващо финансиране“, пълното й изпълнение „ще изисква подкрепа от Конгреса под формата на допълнителни ресурси, включително искането на президента за 88 милиарда долара за пет години за готовност за пандемия и биосигурност“ .
Конгресът изрази интерес към наблюдението на военните приложения на новите биотехнологии. Например, съгласно раздел 263 от NDAA за фискалната 2020 г., от Министерството на отбраната се изисква да извърши „анализ на военното разбиране и уместността на прилагането на новите биотехнологии към изискванията за национална сигурност на Министерството на отбраната“ и да предостави препоръки за предстоящи законодателна и административна дейност.
Раздел 278 от NDAA за фискалната година 2021 нарежда на Министерството на отбраната да „оцени и директно сравни възможностите на новите биотехнологии за целите на националната сигурност... между тези на Съединените щати и тези на техните противници“.
И накрая, раздел 1091 на NDAA за фискалната 2022 г. създава Комисията за национална сигурност по новите биотехнологии, която ще „разглежда методите, средствата и инвестициите, необходими за насърчаване и осигуряване на развитието на биотехнологии, биопроизводство и свързани технологии, за да отговори напълно на нуждите на националната сигурност и отбраната на Съединените щати."
Комисията трябва да представи своите междинни констатации и препоръки на комитетите по отбрана на Конгреса и президента не по-късно от 26 януари 2023 г., а окончателния си доклад - не по-късно от 26 януари 2024 г.
Китай
Воден от застаряващото население и нарастващите здравни нужди, Китай е особено заинтересован от провеждането на биотехнологични изследвания. Биотехнологията се споменава като ключов стратегически приоритет в китайската инициатива „Произведено в Китай 2025 г.“ и се подчертава допълнително в текущия петгодишен план за развитие на Китай. По-специално, Китай активно насърчава биотехнологиите за генетични тестове и прецизна медицина.
През 2016 г. китайски учени бяха пионери в използването на инструмента за редактиране на гени CRISPR върху хора, а през 2018 г. китайски учен създаде – вероятно с одобрението на китайското правителство – първите „генно редактирани деца“.
Освен това Китай поддържа едно от най-големите хранилища на генетична информация в света - Националната генна банка, която включва и американски генетични данни. Такава информация може да се използва за разработване на индивидуални планове за лечение на заболявания или евентуално за прецизни биологични оръжия.
Информацията от открити източници относно китайските изследвания на конкретни военни приложения на биотехнологиите е ограничена.
Политиката на Китай за военно-гражданско сливане обаче ще позволи на китайската армия лесно да използва развитието на гражданската биотехнология за военни цели. Освен това докладите показват, че Централната военна комисия на Китай „е финансирала проекти във военната наука за мозъка, усъвършенствани биомиметични системи (биомиметиката е изследване на природата, нейните модели, системи, процеси и елементи с цел подражаване или вдъхновение за решаване на човешки проблеми – Е.Л. и В.O.), биологични и биомиметични материали, подобряване на човешката производителност и „нова концепция“ на биотехнологиите“, докато китайските военни медицински институции са провели обширни изследвания върху редактирането на CRISPR гени.
Квантови технологии
Квантовите технологии превеждат принципите на квантовата физика в технологични приложения. Като цяло квантовите технологии все още не са достигнали зрялост; въпреки това те могат да имат значителни последици за бъдещето на военните сензори, криптиране и комуникации.
Министерството на отбраната на САЩ и редица други структури вярват, че „квантовите технологии могат да позволят на нападателите да развият сигурни комуникации, данни, от които персоналът на САЩ не може да прихване или дешифрира".
"Квантовото изчисление може да позволи на противниците да дешифрират [некласифицирана, секретна или чувствителна] информация, което може да им позволи да се насочат към персонала на САЩ и военните операции."
Квантовите технологии биха могли да имат и други военни приложения, като квантово наблюдение, което теоретично може да осигури значителни подобрения в откриването на подводници, правейки океаните „прозрачни“.
Това, от своя страна, може да застраши оцеляването на ядрените възпиращи средства на САЩ с морско базиране. Квантовото наблюдение може също така да осигури алтернативни опции за позициониране, навигация и време, които теоретично биха могли да позволят на военните да продължат да работят с пълен капацитет в лицето на влошен или недостъпен GPS.
Въпреки това, военното приложение на такива технологии може да бъде ограничено от крехкостта на квантовите състояния, които могат да бъдат нарушени от дребни движения, температурни промени или други фактори на околната среда.
Както обясни физикът Микел Хюк:
„Ако бъдещите устройства, използващи квантови технологии, продължат да изискват охлаждане до много ниски температури, това ще ги направи скъпи, обемисти и енергоемки.“
В резултат на това широкото приемане вероятно ще изисква значителен напредък в науката за материалите и техниките за производство.
Съединени щати
Според работната група за квантови приложения на Съвета по отбрана, три приложения на квантовата технология показват най-голямото обещание за американската армия: квантово наблюдение, квантови изчисления и квантови комуникации. Работната група отбелязва:
- Квантовото наблюдение би могло "значително да подобри" способността на Министерството на отбраната на САЩ да изпълнява определени мисии, осигурявайки точна навигация и времеви възможности в условия, при които GPS е влошен или забранен;
- Квантовите компютри могат "потенциално да дадат на Министерството на отбраната значителна изчислителна мощ" за дешифриране, обработка на сигнали и изкуствен интелект;
— Квантовите комуникации могат да подобрят мрежовите технологии.
Работната група заключи, че „приложенията за квантово наблюдение вече са готови за използване, докато квантовите изчисления и комуникациите са в по-ранни етапи на развитие... Квантовият радар няма да осигури на Министерството на отбраната подобрени възможности." Както DARPA, така и службите финансират много програми за квантова технология в тези и други области на изследване.
Освен това някои анализатори смятат, че първоначален прототип на квантов компютър, способен да разбие съществуващите методи за криптиране, може да бъде разработен между 2030 и 2040 г. Поради тази причина Съединените щати инвестират в постквантова криптография (известна още като квантово-устойчива криптография).
През май 2022 г. администрацията на Байдън публикува Меморандума за национална сигурност „За напредване на лидерството на Съединените щати в областта на квантовите изчисления при намаляване на рисковете за уязвимите криптографски системи (NSM-10)“, който „очертава конкретни действия, които агенциите трябва да предприемат, тъй като Съединените щати започват многогодишен процес на преобразуване на уязвими компютърни системи в квантово устойчива криптография."
NSM-10 отбелязва, че директорът на Националния институт за стандарти и технологии и директорът на Агенцията за национална сигурност (NSA) разработват и се очаква да публикуват публично технически стандарти за квантово-устойчива криптография до 2024 г.
През септември 2022 г. NSA публикува бюлетин за киберсигурност, в който се посочва, че „очаква преходът към квантово устойчиви алгоритми за национални системи за сигурност да бъде завършен до 2035 г. в съответствие с NSM-10“.
Съгласно раздел 234 от NDAA за фискалната 2019 г., министърът на отбраната, чрез заместник-министъра на отбраната за изследвания и развитие, е натоварен със задачата да координира програмите за квантова технология и да гарантира „междуведомствено сътрудничество и сътрудничество в изследванията и развитието, квантовата информатика и технологиите между Министерството на отбраната и други агенции и агенции на Съединените щати и съответните организации от частния сектор."
В допълнение, раздел 220 от фискалната година 2020 NDAA упълномощава секретаря на всяко военно ведомство да създаде центрове за квантови информационни изследвания (QIS), които могат да „взаимодействат със съответните организации от публичния и частния сектор“, за да напреднат в квантовите изследвания.
Към днешна дата Военноморските сили са определили Военноморската изследователска лаборатория като свой QIS изследователски център, а Военновъздушните сили са определили Военновъздушната изследователска лаборатория като QIS изследователски център както за ВВС, така и за Космическите сили. В момента няма планове армията да създаде изследователски център за QIS.
И накрая, за финансовата 2021 NDAA Раздел 214 изисква службите да съставят и актуализират ежегодно списък с технически проблеми, които квантовите компютри потенциално могат да решат през следващите една до три години.
Раздел 1722 нарежда на Министерството на отбраната да извърши оценка на риска от квантовите изчисления, както и текущите стандарти за постквантова криптография. В допълнение, раздел 229 от NDAA за фискалната 2022 г. нарежда на министъра на отбраната да установи дейности за „ускоряване на развитието и внедряването на квантови способности с двойна употреба“, а раздел 511 разширява програмата за безвъзмездни средства за наука, технологии, инженерство и математика обучение в сградата за обучение на младши изследователи, включително квантови информационни науки.
Китай
Китай поставя все по-голям акцент върху изследванията на квантовата технология в своите планове за развитие. Наистина, председателят Си Дзинпин нарече квантовите комуникации и квантовите изчисления като ключови изследователски инициативи „приоритет за големи пробиви до 2030 г.“, цел, която също се споменава в Националната програма за научни и технологични иновации.
Китай вече е световен лидер в квантовата технология. През 2016 г. Китай изстреля първия в света квантов спътник (Micius), за да осигури „глобална квантова криптирана комуникационна способност“. През 2017 г. Китай беше домакин на първата междуконтинентална видеоконференция с квантова защита.
Освен това Китай инвестира сериозно в наземни квантови комуникационни мрежи. През 2016 г. компанията завърши изграждането на 2000-километрова квантова мрежа Пекин-Шанхай и планира да разшири тази мрежа в цялата страна през следващите години.
Докато такъв напредък в квантовите технологии е постигнат предимно от академичните среди, Китай изрази намерението си да ги използва за военни приложения в тринадесетия петгодишен гражданско-военен план за специални проекти в областта на научния и технологичен синтез.
***
Няма съмнение, че след 20-ия конгрес на ККП изследванията и тестовете на оръжия от ново поколение в Китай ще станат още по-интензивни. Това се потвърждава буквално всеки ден.
На 8 ноември 2022 г., като част от най-голямото китайско авиационно изложение, Airshow China, в град Джухай в южната китайска провинция, китайските военни демонстрираха своята свръхзвукова противокорабна ракета пред широката общественост за първи път, за да предупредят Вашингтон да не да попречи на плановете за обединяване на континентален Китай и Тайван, пише South China Morning Post.
„Нито една от американските системи за ПВО с морско базиране не е в състояние да прихване хиперзвуковата ракета YJ-21“, отбелязват експертите.
В началото на ноември Китайската централна телевизия излъчи бомбардировач H-6K с ракети, обозначени с "2PZD-21" под всяко крило. H-6K кацна на летище Джинуан в Джухай, за да бъде показан и на международното авиошоу Airshow China.
Демонстрацията на нови военни технологии както в Китай, така и в Съединените щати вече се превърна в реалност на нашия живот.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com