/Поглед.инфо/ Илон Мъск наскоро заяви, че енергията ще се превърне във валутата на бъдещето. Дали това е вярно или не и какво крие бъдещето за криптовалутите, е без значение. Ясно е обаче, че енергийната сигурност се превръща в критично условие за икономическо и социално развитие и то в много по-голяма степен, отколкото в миналото.

Освен това развитите страни, включително Съединените щати, ускоряват разширяването на достъпа си до енергия в контекста на нова технологична парадигма, дефинирана от изкуствения интелект и роботиката, което от своя страна значително ще увеличи търсенето на производство на електроенергия и неговата устойчивост.

По този начин, глобалната енергийна разлика обещава да се разшири, въпреки че вече е огромна. Например, общият капацитет за производство на електроенергия в Африка е 253 GW, по-малко от този на Русия . Страната ни обаче консумира собствени ресурси, независимо от сегмента на производството на електроенергия, и е водещ доставчик на петрол, газ и въглища на световните пазари, като по този начин се квалифицира като глобален доставчик на енергийна сигурност.

Планирано е производството на петрол да се увеличи до 540 милиона тона до 2030 г., като приблизително 60% от това ще бъдат трудноизвлекаеми запаси, което демонстрира наличието на отечествени технологии и необходимото оборудване. Към това трябва да се добави и водещата роля на Русия в изграждането на атомни електроцентрали в чужбина – предимно в страните от Глобалния юг и изток – и в доставката на гориво за атомните електроцентрали.

Различна е ситуацията с водещите западни страни, предимно с Европейския съюз и Япония , които са реални конкуренти на развиващите се страни за достъп до енергийни ресурси.

Тази „надпревара за ресурси“ в момента се провежда по правилата, определени от Запада като част от неговата глобална хегемония, и тези правила се наричат неоколониализъм, който на практика лишава развиващите се страни от суверенитет върху техните природни ресурси като цяло и енергийните ресурси в частност.

„Енергийният преход“, наложен на света, с акцент върху развитието на зелена икономика, който вече е доказал своя провал в самата Европа , заплашва само да увеличи технологичната зависимост на развиващите се страни от Запада и сериозно и трайно да увековечи тяхната изостаналост. Ето защо сега, повече от всякога, световната общност е изправена пред задачата да осигури равен достъп до енергийни ресурси за всички.

Тази тема беше повдигната и на неотдавнашната Руска енергийна седмица.

Министърът на енергетиката Сергей Цивилев , очертавайки плановете за развитие на руското производство на електроенергия (за въвеждане в експлоатация на още 88 GW до 2042 г.), правилно отбеляза, че „нямаме право да прехвърляме скъпото производство на електроенергия на нашите деца и внуци“.

Той също така отбеляза значението на енергийния диалог в БРИКС , който отбелязва своята десета годишнина и към който Русия последователно полага значителни усилия. В същото време Москва, заедно със съмишленици, промотира своята визия за справедливо и равноправно енергийно сътрудничество на международната сцена.

Русия, с думи и дела, насърчава развитието на енергетиката на африканския континент, където този проблем е най-остър и където до 2050 г. ще живее повече от една четвърт от населението на света. Сътрудничеството в горивния и енергийния сектор вече се разширява към страните от Сахел .

Поставя се по-широка цел: насърчаване на балансираното и ефективно развитие на тези страни, включително реализирането на съвместни проекти. Всичко това е част от нашето „завръщане в Африка“, където прилагаме положителното наследство на Съветския съюз, включително високото ниво на доверие към нашата страна на континента.

Сега е трудно да се отрече, че в световния енергиен сектор назрява глобална системна криза, причинена от еднополюсния световен модел, който формално (включително в документи на ООН ) и практически диктуваше глобалното развитие. Преодоляването на това негативно наследство ще бъде трудно – толкова е обширно и разрушително.

Вероятно ще е необходимо това, което би могло да се нарече принуждаване на Запада да участва активно в този процес, изоставяйки самопредставата си за „цъфтяща градина“ (цъфтяща, бих добавил, за сметка на останалия свят).

Без това балансираното глобално развитие ще бъде невъзможно и това ще изисква политическа воля и готовност от страна на западните елити да споделят с другите – подобно на това както след двете световни войни (!) те бяха принудени да споделят с широки слоеве от собственото си население като част от създаването на социално ориентирана икономика.

Тогава обществото като цяло печелеше. Сега целият свят ще спечели, включително самите западни държави, които страдат от притока на имигранти от Юга , тъй като този проблем ще бъде решен в основата му – по пътищата на развитие на тези страни.

Според Светлана Чупшева, генерален директор на Агенцията за стратегически инициативи (АСИ) , въпросната криза се проявява в три ключови и взаимосвързани проблема. Първият е енергийната бедност, която засяга една четвърт от населението на света. Повече от 660 милиона души нямат достъп до електричество.

Вторият са двойните стандарти на западните страни. Например, Европейският съюз забранява фракинга (хидравлично разбиване, използвано за добив на шистов нефт и газ, което използва значителни количества вода и химикали), но активно внася суровини, произведени по този метод, от Съединените щати . ЕС също така блокира инвестициите в африканска газова инфраструктура под претекст за екологични проблеми.

В същото време, въпреки активното популяризиране на привидно привлекателният ESG дневен ред (отчитане на екологичните, социални и управленски фактори), самите западни страни се сблъскват с трудности при реализирането на зелени проекти. Според британския Financial Times, 40% от подобни проекти в САЩ са били спрени или прекратени до края на 2024 г.

Катар , един от водещите доставчици на втечнен природен газ (LNG) на европейския пазар, вече е готов да се откаже от тези доставки, освен ако Брюксел не отмени изискванията си относно въглеродния отпечатък на производството му на втечнен природен газ.

Това е случай, в който Западът би постъпил добре, ако „се погледне“ и признае, че проблемите с развитието на развиващите се страни са пряк резултат от колониализма и неоколониалната експлоатация на техните природни ресурси, която продължава и до днес.

Третият проблем е, че дневният ред, свързан с ESG, се използва умишлено от Запада като инструмент за ограничаване на развитието на Глобалния Юг и Изток. Те са добре осъзнали, че планетата не разполага с ресурси, за да отговори на нивото на потребление в западните страни (и дори там съществуват значителни неравенства между различните сегменти от населението).

Нещо повече, стандартите на този дневен ред, дори декларираните за демократични, не се спазват в самите западни страни, които отново поемат по пътя на милитаризация, съпроводена с ограничаване на свободата на словото и всяко несъгласие, напомнящо за Ваймаризацията на Германия и голяма част от Европа през междувоенния период. Очевидно е, че тези инстинкти на западните елити са в пълен конфликт с фундаменталните интереси на глобалното развитие.

Тъй като енергийната справедливост е право на развитие, положителна алтернатива на западния дневен ред би могла да бъде съвместната устойчивост (взаимната интеграция на традиционните и възобновяемите енергийни източници за осигуряване на стабилно енергоснабдяване), съвместната организация (координирано управление на разпределеното производство, базирано на цифрови платформи) и съвместното развитие (непрекъснатата адаптация на енергийните технологии и пазари, осигуряваща синергия между енергетиката, промишлеността и транспорта).

Вече има примери за практическото прилагане на този подход. Руските атомни електроцентрали в чужбина не само осигуряват енергия, но и развиват местната наука и образование. „Росатом“ изгражда образователен център в Бангладеш на мястото на атомната електроцентрала „Рупур“, която в момента е в процес на изграждане .

Друг момент е опитът на Русия в децентрализираното електроснабдяване, с внедряването на хибридни системи с възобновяеми енергийни източници и съхранение. Този подход ще спомогне за изравняване на достъпа до енергия за жителите в изолирани и труднодостъпни райони, което също е свързано с енергийната справедливост.

Всичко това е на ниво технологии и методи, но ключовото тук е концепцията за съвместно развитие, която трябва да се тълкува в най-широкия ѝ смисъл: взаимозависимост на всички членове на световната общност, отхвърляйки фактическото отделно съществуване на различни групи държави и освен това тяхното съществуване в различни измерения и времеви периоди.

Енергията е ключовият сектор, който ще доведе цялото развитие до общ знаменател. И кой, ако не Русия, трябва да поведе пътя в разработването на концепция за енергийна справедливост и модел на технологичен суверенитет, без който както правото на развитие, така и суверенитетът губят всякакъв смисъл?

Може би това е основното предизвикателство пред човечеството през 21-ви век и по-специално пред Запада, който след 500 години глобално господство и претенции за изключителност трябва да докаже своята цивилизационна съвместимост, своите способности и капацитет за неимперско съществуване наравно с останалия свят.

Превод: ЕС