/Поглед.инфо/ Обявената неотдавна от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг анти-национална визия на НАТО 2030, чиято цел е да се разширят сферите на юрисдикция на съюза в Тихоокеанския регион за сдържането на Китай, демонстрира една притеснителна идеология, която няма да доведе до никъде, освен до Трета световна война, ако не бъде спряна.

В предишната ми статия "НАТО 2030: Да направиш една лоша идея още по-лоша", обещах, че ще хвърля светлина върху парадоксалната ситуация на неоспоримата еднополярна политика на НАТО от една страна.

От друга страна обещах, че ще дам част от многото примери за съпротивата на президента Доналд Тръмп срещу НАТО, като например изтеглянето на 9500 американски войници от Германия, което беше обявено на 11 юни.

Или пък орязването на американските участия във военните учения на НАТО, както и неотдавнашните атаки на президента Тръмп срещу военно-индустриалния комплекс.

Парадоксът е следният. Ако НАТО е наистина изцяло притежаван от Американската империя инструмент, защо тогава тя е в конфликт със себе си?

Разбира се, това си остава парадокс само до степента, до която човек вярва, че има "Американска империя".

Не ме разбирайте погрешно.

По никакъв начин не казвам, че Америка не се държа като империя през последните десетилетия, нито пък романтично се опитвам да прикрия историческите тенденции на страната да подкрепя колонизацията и систематичния расизъм.

Това, което казвам е, че в момента демонстративно има, както и от 1776 година насам, две противоположни динамики, които оперират в самата Америка.

Едната е свързана с идеалите на конституцията и Декларацията за независимостта, докато другата е напълно във връзка с идеалите на Британската империя и наследствените институции, от които уж се е отцепила.

Едната Америка е била защитавана от велики лидери, които твърде често се разпознават по това, че са почивали докато са били на постовете си.

Хора, които последователно са предоставяли анти-колониални визии за свят на суверенни нации и на взаимоизгодно сътрудничество, в който конституционните права ще се разширят за всички класи и раси, както в самата Америка, така и по света.

Другата Америка само се е опитвала да се смеси с глобалния финансов, експлоатационен режим на Британската империя на популационен контрол и безкрайни войни.

Лорд Лотиън и бремето на белия човек

Тези две Америки карат сър Филип Кер (по-късно лорд Лотиън) през 1918 година, да напише на своя колега от Кръглата маса Лайънел Къртис следните думи, обяснявайки му "американския проблем":

"Има фундаментално различна концепция по отношение на този въпрос между Великобритания и Съединените щати.... що се отнася до нуждата от цивилизован контрол над политически изостаналите народи".

"Жителите на Африка и части от Азия са доказали, че са неспособни да се самоуправляват.... защото твърде често не са можели да удържат на деморализиращи влияния (т.е. тяхното желание за модернизация и независимост, р.), на които са били обект от страна на някои цивилизовани страни", пише сър Кер.

"И така, интервенцията на европейската сила е нужна за да се защитят тези народи от въпросните влияния", добавя той.

"Американският възглед е доста по-различен. Степента на тази работа след войната, понякога известна като бремето на белия човек, ще бъде толкова голяма, че никога няма да се постигне, освен ако не е споделяна от всички...", казва британецът.

"И все пак, Америка не само, че няма концепция за този аспект на проблема, но е водена да вярва, че предположенията за този вид отговорност са порочен империализъм", разказва сър Филип Кер.

"Те (американците, бел.р.) възприемат отношение към проблема за световно правителство точно аналогично на това, което по-рано възприемаха по въпроса за световна война", разкрива британецът на колегата си.

"Ако те се учат твърде бавно, ще бъдем обречени на период на напрегнати отношения между различните части на англоезичния свят", предвижда той.

"Трябва да вкараме в главите на канадците и американците, че един дял в бремето на световното правителство е точно толкова велика и славна отговорност, колкото и участието във война", категоричен е бъдещият лорд Лотиън.

По времето, когато сър Кер пише това, британската Кръгла маса се води от лорд Милнър, който тъкмо е организирал британския преврат от 1916 година, с който е свален лейбъриститът Хърбърт Аскуит.

Този преврат е направен за да може групата Кръгла маса на лорд Милнър да доминира като организация, която формира имперската външна политика в един ключов исторически момент. Всънщост, този преврат позволява на Кръглата маса да дефинира условията на следвоенния свят във Версай.

Тези империалисти са били вманиачени със слагането на край на разпространението на анти-колониалните сантименти в Индия, Ирландия, Африка и други нации, които са вярвали, че саможертвите им през Първата световна война, дават на желанието им за независимост тежест.

Най-опасното от всичко е, че този им сантимент е бил много споделян от голяма част от представителите на американското правителство, които са отхвърляли злите философски корени на "бремето на белия човек".

Сър Филип Кер (който по-късно взима името лорд Лотиън и става посланик в Америка през Втората световна война) и неговата банда на Кръглата маса, правят всичко, което е по силите им за да контролират условията на мира във Версай през 1919 година.

Тези условия включват и създаването на Лига на нациите като нов глобален политико-военен хегемон, който е достатъчно силен за да унищожава суверенни национални държави завинаги, под една чисто нова водена от британците империя.

Американската съпротива за тази политика е толкова силна, че лорд Лотиън, лорд Милнър и другите лидери на Кръглата маса скоро създават нова организация, наречена Кралски институт за международни отношения (Чатъм Хаус) през 1919 година.

Неговите клонове са установени в това, което по-късно ще бъдат петте англосаксонски държави.

Тази мрежа ще координира и приеме имперската британска политика от 19-ти век, възприемайки обаче, техниките на 20-ти век.

В Америка, Клъглата маса решава, че името "Американски инстут за международни отношения" е твърде очевидно и вместо това избира името "Съвет за външни отношения" през 1921 година.

През 1928 и респективно 1929 година създадени също така, канадски и австралийски институти за международни отношения.

Въпреки всичките им усилия, динамиката в подкрепа на националната държава вътре в Америка не успява да бъде пречупена, а Лигата на нациите скоро се срутва, заедно с амбициите си за глобален военен и банков монопол.

Отваряме скоба за да кажем, че опитът за банков монопол на Лигата е унищожен официално от президента Франклин Делано Рузвелт, който саботира Лондонската икономическа конференция през 1933 г.

Надигането на НАТО след Втората световна война и смъртта на анти-колониалиста Франклин Рузвелт, може да бъде разбрано само като имаме предвид тази историческа динамика.

Раждането на НАТО не е през август 1947, нито през април 1949

Прието е да се вярва, че НАТО е установено на 4 април, 1949 година, като инструмент на американския колониализъм.

Истината е малко по-различна.

Както Синтия Чънг неотдавна написа в своята статия "Врагът отвътре: История на прочистването на американското разузнаване", 1947 е много лоша година за Америка, тъй като със създаването на ЦРУ се появява нова разузнавателна агенция.

Тя е прочистена от всички влияния на президента Франклин Делано Рузвелт, които са съществували преди това в бившата структура, която ЦРУ замества фактически.

Документ 75 на Съвета за национална сигурност призовава Америка да защитава притежанията на Британската империя в рамките на новата оперативна система на Студената война.

Това води до нова епоха на англо-американски убийства, войни и смяна на режими.

На 4 март, 1947 година, англо-френското Споразумение от Дюнкерк установява пакт за колективна защита, който на следващата година се разширява за да включи Белгия, Люксембург и Холандия. Сега вече той е наречен Брюкселски пакт.

И двата пакта за колективна отбрана оперират извън структурата на ООН, но им липсват военните зъби, които са нужни за да му придадат някакво значение.

Това е така, защото по това време всички нации са силово осакатени от разрушителната Втора световна война.

Само Америка е имала военната мощ за да направи този нов съюз смислен като глобална военна сила, която е способна да смазва всяка съпротива и да доведе до световно правителство.

Визията за НАТО от 1947 на Ескот Рейд

В един меморандум, наречен "Съединените щати и Съветският съюз", написан през август, 1947 година, много влиятелният оксфордски учен и радикален поддръжник на идеята за световно управление, Ескот Рейд, който тогава е подсекретар за външните работи на Канада, препоръчва следното:

"Страните от Северния Атлантик трябва да се свържат заедно, под ръководството на Съединените щати, за да формират нова организация за регионална сигурност, която да възпира съветската експанзия."

Мотивът за този меморандум е да се избегне правото на вето на Съветския съюз в Съвета за сигурност на ООН, което пречи на британската Голяма игра.

Целта е да се установи достатъчно могъщ инструмент, който да доведе до създаването на Англо-американска империя, каквато са желали Сесил Роудс и Уинстън Чърчил, и която Лигата на нациите не успява да постигне.

Ескот Рейд есктраполира тезата си за създаването на такава институция на 13 август, 1947 година на конференцията на канадския Институт за обществени дела на езерото Коучичинг, казвайки:

"Държавите от Западния свят не са... възпирани от Хартата на Обединените нации или от съветското членство в ООН, за създаването на нови международни политически институции, които да поддържат мира."

"Нищо в Хартата не се противопоставя на съществуването на регионални политически уговорки или агенции, стига те да са в съзвучие с целите и принципите на Обединените нации", казва той.

"Тези регионални агненции имат право да вземат мерки за колективна самоотбрана срещу въоръжено нападение, докато Съветът за сигурност не действа", смята Рейд.

Тази нова анти-съветска военна организация ще има важната черта да създава един свързващ военен контракт, който влиза в сила за всички страни-членки, ако една от тях влезе във война.

Рейд описва намерението си:

"В една такава организация, всяка страна-членка ще приеме обвързващото задължение да активира целите си икономически и военни ресурси с тези на другите членки, ако някоя сила, се сметне, че е извършила агресия срещу някоя страна-членка."

Ще минат още година и половина преди тази структура да придобие пълната подкрепа на министъра на външните работи Лестър Б. Пиърсън и британския министър-председател Клемент Атли.

Северноатлантическият съюз ще се формира на 4 април, 1949 година с щаб на Белгрейв 13, Лондон.

Ескот Рийд и Лестър Б. Пиърсън

На снимката: Ескот Рейд и Лестър Б. Пиърсън - и двамата членове на оксфордската Кръгла маса.

Ескот Рейд си създава име като служи като първия постоянен секретар на канадския Институт за международни отношения, известен също като канадския клон на Чатъм Хаус/Кръглата маса в Канада под ръководството на Винсент Маси.

Винсент Маси е протеже на расиста и империалист, лорд Алфред Милнър и контрольорът на научните групи на Роудс в Канада през кариерата си, в която е канадски посланик във Вашингтон от 1926 до 1930, президент на Либералната партия от 1930 до 1935, посланик във Великобритания от 1935 до 1945 и държавен глава (генерален губернатор на Канада) от 1952 до 1959 година.

Самият Рейд е остовател на така нареченото "Канадско фабианско общество" заедно с четирима други учени на Роудс, известни като технократичната и защитаваща евгениката Лига за социална реконструкция, основана през 1932 година, чието име е променено на Общностна федерация за сътрудничество, а по-късно на Национална демократическа партия през 1961 година.

Рейд прекарва години работейки заедно с учения от Оксфорд Маси, Лестър Б. Пиърсън, който пък е сътрудник на Маси в Лондон преди да стане контрольор на Либералната партия на Канада.

Расистката политика зад тръста Роудс

Важно е да си припомним, че тези мрежи са движени от идеите, положени от геноцидния диамантов магнат, сър Сесил Роудс, който за целта на стипендията, която ще получи неговото име, пише първото си завещание през 1877:

"Защо да не формираме едно тайно общество, което да има една цел - продължаването на Британската империя и налагането на британско управление на целия нецивилизован свят, за възвръщането на Съединените щати и превръщането на англо-саксонската раса в една империя..."

По-нататък в това завещание, сър Сесил Роудс излага в повече детайли намерението си, което скоро ще стане официална британска външна политика.

"Разпространяването на британско управление из света, подобряването на една система на емиграция от Обединеното кралство и колонизирането от британски поданици на всички земи, където начинът на живот се постига с енергия, труд и предприемчивост, и особено окупирането от британци на целия континент на Африка, Светите земи, долината на Ефрат, островите Кипър и Кандия, цяла Южна Америка, тихоокеанските острови, които не се притежават от Великобритания, целият Малайски архипелаг, морските области на Китай и Япония, крайното връщане на Съединените щати като интегрална част от Британската империя."

"Консолидирането на цялата империя, инаугурацията на система на колониално представителство в имперския парламент, който ще може да задържа заедно разединените членове на империята", продължава Роудс.

"Връщането на Съединените щати" трябва сериозно да резонира с всеки, който има съмнения относно ролята на амбициите на Британската империя за премахване на международните ефекти от Американската революция.

Честните граждани трябва да преосмислят, заради това, нещата, срещу които всъщност се бореха националистически президенти като Джон Ф. Кенеди и генерал Шарл де Гол, когато се изправяха срещу силовите структури на НАТО и Дълбоката държава.

Това трябва да е в ума ни, докато си мислим за насърчаваните от британците мрежи, които организираха убийствата на Джон Кенеди и Мартин Лутър Кинг през 1968.

И разбира се, те са тези, които се опитаха да направят Русиягейт на президента Доналд Тръмп в наши дни.

Превод: СМ