/Поглед.инфо/ Когато турският вестник Milliyet съобщи, че Анкара може да съкрати закупките на F-16 от Съединените щати поради разработването на изтребителя от пето поколение KAAN, което продължава от около десет години, веднага възникнаха много въпроси от различен характер, включително политически.

Факт е, че „Пакетът F-16“, който включва доставката на 40 нови американски изтребителя F-16 Block-70 и модернизацията на 79 самолета, намиращи се в Турция, беше представен почти като епицентър на американо-турските отношения. през изминалите години.

И всеки път, както отбелязва вестник Yeni Çağ, изпълнението на тази сделка от Съединените щати беше обусловено от различни условия: необходимостта Турция да зачита правата на човека и демократичните норми, намаляване на развитието на сътрудничеството й с Русия, промяна в политиката в Източното Средиземноморие и по-специално в отношенията с Гърция, присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. Накрая бяха направени искания за „модернизиране“ на сирийската й политика.

Зад всичко това, по мнението на авторите на публикацията, „имаше само желанието на Съединените щати да видят Турция привързана изключително със собствено американските национални интереси и съображенията за гарантиране на нейната собствена сигурност“.

На практика всичко се свеждаше до това „да не позволим на Турция да използва ресурсите на западните партньори, за да реализира собствената си политика в Близкия изток“. В тази връзка процедурно Вашингтон непрекъснато подхвърляше „турската топка“ от Белия дом или към Държавния департамент, или към Конгреса, което често разтърсваше Анкара с различни санкции, свързани с износа на оръжия.

Wall Street Journal писа, че „за да продаде F-16 на Турция, Белият дом трябваше да докаже на Конгреса, че продажбата на самолета е важна за националната сигурност на Съединените щати, а не на тази на Турция“, а според Politico, „Вашингтон, притискайки Ердоган в ъгъла, постави и задачата да му върне образа на партньор, отдаден на Запада.“

Турските военновъздушни сили разполагат с флот от приблизително 250 самолета F-16, по данни на Международния институт за изследвания на сигурността. Този въздушен флот обаче има нужда от модернизиране и разширяване.

В отговор Ердоган първоначално изигра руските и китайските „карти“, като каза, че „турското правителство направи грешка, като поиска тези изтребители от САЩ, защото те са остарели“. Анкара посочи варианти за закупуване на китайски самолети, които са били продадени на Пакистан или руски самолети.

Сега обаче Турция залага на разработването на собствения си проект за създаване на изтребител от пето поколение KAAN и така извежда от интригата със САЩ както F-16, така и Китай, заедно с Русия.

Тук веднага се появяват важни нюанси. Факт е, че първият тестов полет на самолета KAAN е планиран да се проведе само след четири години, но също така ще отнеме години, за да успее да го пусне в серийно производство. Следователно, на фона на нарастващото напрежение в Близкия изток, Турция няма да може да остане в рамките само на тази парадигма на действия.

Настоящият флот от бойни самолети на Турция е остарял и не отговаря на съвременните изисквания, отстъпва по въоръжение и технологии на F-35 на Израел, Су-35 на Иран и дори модернизираните МиГ-29SMT на Сирия. Ето защо изявленията на Анкара за възможността за намаляване на американските покупки на F-16 съдържат елементи на пазарлък.

Стойността на този проект за Турция се оценява на 20 милиарда долара, докато САЩ доставят тези самолети на Тайван на много по-ниска цена. Според някои информации, цената на един F-16 е приблизително $60 млн. От друга страна, САЩ се опасяват, че укрепването на военния капацитет на Турция чрез доставка на изтребители F-16 няма да намали, а ще увеличи натоварването на собствените сили в региона в контекста на глобалното напрежение.

Сега проблемът, както пише вестник "Хюриет", "ще се сведе до способността, но и желанието на Анкара да преразгледа партньорствата със стратегически съюзници, към които има не само политически, но и военни задължения".

Но засега Турция не бърза да се насочи към Русия. Тя не може напълно да се откаже от военни покупки от Съединените щати, но се стреми да развие собствен военно-промишлен комплекс и да придобие оръжия в други страни, възнамерява да „спечели историческото време и да се обяви за отделен производител на високоточни оръжия“. Това, както смятат турските експерти, е „своеобразен независим вектор в политиката на Ердоган“. Наистина Изтокът – това е тънък, деликатен въпрос.

Превод: ЕС