/Поглед.инфо/ Западната стратегия на „третия съсед” не бива да се подценява

Сред документите, подписани след посещението на руския президент Владимир Путин в Улан Батор, са споразумения за сътрудничество в доставката на петролни продукти, както и за доставка на авиационно гориво за Монголия, подписани от Руското министерство на енергетиката и Министерството на промишлеността и минералните ресурси на Монголия.

По думите на ръководителя на руската държава, през 2023 г. повече от 90% от бензина и дизеловото гориво са дошли в Монголия от Русия, „и ние неизменно отговаряме на молбите на монголски приятели за съдействие за посрещане на нарастващите нужди от гориво и горива и смазочни материали , включително при преференциални условия.”

Освен това Русия ще построи нова електроцентрала на въглища в Монголия и ще я експлоатира в бъдеще, каза Кирил Дмитриев, главен изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции. Тези и други споразумения са предназначени да укрепят енергийната сигурност на родината на Чингис хан и да открият нови възможности за руските компании на монголския пазар.

Плановете на Москва и Улан Батор за по-нататъшно развитие на двустранните отношения включват по-нататъшно развитие на международния товарен транзит през Монголия и са насочени към по-активно използване на транзитните възможности на транспортната система на страната и свързващата я Транссибирска железница.

В по-широк контекст става дума за укрепване на позициите на Русия, Монголия и Китай в глобалните транспортно-икономически отношения. Вероятно преговорите по тази тема ще продължат по време на октомврийската среща на върха на междудържавното обединение БРИКС в Казан, поканата за която беше приета от президента Ухнаагиин Хурелсух.

В сравнение с традиционния транспорт от КНР - Урал - европейската част на Русия през регионите на руския Далечен Изток и Източен Сибир, транспортът през Монголия намалява този транзитен маршрут с поне една четвърт, което съответно осигурява по-ниски транспортни разходи за руската страна. По отношение на транзитните плащания (тъй като китайската страна също е заинтересована, както отбелязват много китайски експерти, от по-голям обем транзит през Монголия към същите региони на Руската федерация и по-нататък към Европа), е напълно възможно и препоръчително да се формират единни тарифи от край до край.

Според наличната информация, в тази посока се използват унифицирани тарифи за редица контейнерни транзитни товари, което улеснява трансграничната комуникация. Изглежда, че за тристранната изгода на Москва, Пекин и Улан Батор е необходимо разширяване на обхвата на приложение на такива тарифи.

„Монголският“ евразийски маршрут също се актуализира поради геополитически обстоятелства - известно е, че традиционният морски експортно-импортен маршрут през Южнокитайско море, Малака и редица други проходи е много уязвим поради ескалиращите противоречия между съседните страни, които са силно подкрепяни и прокарвани от англосаксонците в политиката им в антикитайско русло.

Ситуацията е още по-сложна по международния маршрут Индийски океан – Червено море – Суецки канал – Източно Средиземноморие, намалявайки съответния транзитен трафик. Меко казано, ситуацията в Персийския залив и особено в Ормузкия проток остава несигурна, което намалява конкурентоспособността на главния ITC маршрут Север-Юг, свързващ иранските пристанища с Русия през Каспийския регион.

Ако се вярва на някои телеграм канали, бойци от йеменското движение Ансар Аллах могат, без да знаят, да стрелят по танкери с руски петрол, плаващи под флаговете на трети страни, и „в резултат на това кораби с руски петрол и гориво, отиващи за Индия и Китай са принудени да използват по-дългия маршрут през нос Добра надежда, въпреки непрекъснато нарастващите цени на товарите.

По данни, изнесени от Reuters, през юли обемът на транспортирането на гориво от Русия до азиатските страни през Африка се е удвоил до рекордните 1,1 милиона тона. Междувременно един поглед на картата е достатъчен, за да се уверите, че свръхдалечната алтернатива, заобикаляща Африка, става все по-скъпа , вкл. поради транзитни такси, събирани не само от Южна Африка, член на JURICS, но и от неприятелска Франция , която контролира част от югозападния Индийски океан с островите там.

По този начин развитието на евразийския товарен транспорт между КНР - Монголия - Руската федерация придобива не само икономическо, но и все по-голямо геополитическо значение. В тази връзка продължаващото строителство на източната монголска железопътна линия от Чойбалсан до южния сектор на монголско-китайската граница (с дължина около 550 км) ще осигури допълнителна и освен това най-кратката транзитна железопътна връзка между централен и северен Китай с Монголия и по-нататък с Русия.

От своя страна планираните допълнителни железопътни връзки между Източна Монголия (през Чойбалсан) и Североизточен Китай ще облекчат задръстванията на съседните гранични пунктове между КНР и Руската федерация (Забайкалск - Манджурия, Благовещенск - Хейхе) и в същото време ще формират по-къс коридор, свързващ североизточната част на КНР, източна Монголия и източния сибирски сектор на Транссибирската железница.

Отбелязваме в тази връзка, че още през септември 2020 г., според официалното съобщение на АО „Руски железници“, тя е „готова да предостави цялата си компетентност, за да създаде единна железопътна мрежа в Монголия на базата на Улан Баторската железница“ (съвместно управлявана RF и Монголия – ред.). И така да помогне за развитието не само на единната железопътна мрежа, но и на икономиката на Монголия.

Според наличната информация, делът на руските и китайските инвестиции в проекти за развитие на стоманени магистрали в Монголия до началото на 2030 г. общо ще бъде поне 30%. В замяна Улан Батор ще предостави допълнителни предимства за транспортирането на външнотърговски стоки на Руската федерация и Китай и за международния транзит на товари от тези страни или до тези страни през Монголия.

Стратегическото значение на трансмонголските коридори се определя от гореспоменатото по-късо транспортно разстояние от основните пристанища на североизточен Китай (Далиан, Дандун, Тиендзин, Лянюнган, Циндао) до Урал и европейската част на Русия през Монголия.

Потвърждение на горепосочените фактори и тенденции, включително нарастващото значение на монголския коридор за КНР, се открива и в рекордната динамика на трафика по трансмонголската железопътна линия Улан Батор с обща дължина около 1800 км по Наушки (Руска федерация / Транссибирска) линия - Sukhbaatar - Ulaanbaatar - Sain -Shand - Dzamyn-Udd (Монголия) - Erlian (КНР) с редица разклонения (в самата Монголия).

Тази година, по данни на ведомството, е поставен „исторически рекорд за превоз на товари през границата на Русия и Монголия“. Само през първата половина на 2024 г. те възлизат на 4,3 млн. тона, надвишавайки нивото от първата половина на 2023 г. с 11,4%. Това е „най-високият резултат в цялата история на превоза на товари в тази посока“.

Освен това от този обем 3,48 милиона тона са транспортирани от Русия до Монголия, а почти 2 милиона тона са транзитни товари за Китай. В обратната посока - от Монголия за Руската федерация - са доставени 860,2 хил. тона, включително 785,5 хил. тона транзитно от КНР.

Известен е големият интерес на западните транснационални корпорации към запасите от редкоземни метали в Монголия, което се отразява в концепцията за „третия съсед“, активно насърчавана от колективния Запад, за страна, граничеща само с Китай и Русия.

Известна е и дейността на тристранната комисия за редкоземни елементи в Улан Батор във формат Монголия - САЩ - Южна Корея, докато потенциалът на отношенията с Русия далеч не е напълно реализиран. Освен всичко друго, Монголия има литий, чиито запаси само на границата с Русия възлизат на около 27 хиляди тона.

Миналата година Париж и Улан Батор подписаха споразумение за 1,7 милиарда долара, проправящо пътя за добива на уран в страната, което едва ли би било възможно без съответните споразумения с Пекин. В допълнение, страната е на 10-то място по запаси от въглища, 7-мо по запаси от мед, чиито находища се разработват активно от Германия и пак същите Франция, САЩ и Южна Корея, които, както и в други региони на света, се опитват активно да да повлияят на местните елити в посока, изгодна за тях.

Русия е един от основните външноикономически партньори на Монголия през първите седем месеца на тази година, търговският оборот се е увеличил с повече от 20%, търговските плащания между страните се извършват почти изцяло във валути, алтернативни на еврото и долара, отбеляза Владимир Путин по време на посещението си в Улан Батор.

Отношенията със съседната държава са приоритет за Русия и сега те трябва да бъдат диверсифицирани, което допълнително ще актуализира транспортните и други взаимноизгодни проекти в „триъгълника“ Русия-Монголия-Китай, обединен както от общи интереси, така и от общи предизвикателства.

Превод: ЕС