Да започнем от самото начало: какво е Евразийският икономически съюз? Какъв е смисълът от тази организация?
Като организация ЕиС (Евразийския икономически съюз) е създадена за икономическата интеграция на постсъветското пространство чрез прилагане на четири свободи – свобода на движение на стоки, услуги, капитали и работна сила. Тоест, говорим преди всичко за създаване на общи пазари и безпрепятствен достъп до пазара на всяка страна-членка на ЕиС.
В съвременния свят – искаме или не – нито една национална държава не може без международни контакти, без интензивно взаимодействие с другите. Това важи за всички държави – и големи, и малки.
Това е просто ключът към оцеляването. Следователно въпросът не е дали да се интегрираме или не, а само с кого да се интегрираме и на каква база.
Между всички страни от ЕиС - Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия - има историческа приемственост, която датира не само от ерата на СССР и Руската империя, но и по-дълбоко. Има дългогодишни икономически връзки, общ културен тип, използване на общ език и принадлежност към една единствена - евразийска - цивилизация.
Следователно такава регионална интеграция е нещо като печеливша стратегия. Въпреки че, разбира се, всеки от участниците, присъединявайки се към този процес, е имал предвид преди всичко реализирането на собствените си интереси, и за малките икономики икономическият ефект от участието в интеграционния процес с по-голяма икономика винаги ще бъде по-висок, отколкото за една голяма икономика.
Обединявайки нашите потенциали обаче, ние не просто ги добавяме, ние ги умножаваме. Така на базата на ЕиС се създава мощен, богат, перспективен полюс на многополюсния свят - голямо икономическо пространство, което позволява на всички участници да запазят и укрепят своя суверенитет.
Неслучайно лидерите на нашите страни обявиха в края на 2023 г. желанието си да постигнат до 2045 г. превръщането на ЕиС в самодостатъчен, хармонично развит и привлекателен макрорегион за всички страни по света, притежаващ икономически, технологично и интелектуално лидерство и поддържане на високо ниво на благосъстояние на населението на страните членки.
Ако погледнем целия свят, ще забележим, че всички региони се обединяват икономически - САЩ взаимодействат все по-тясно с Мексико, Канада и Азиатско-тихоокеанския регион. Европейският съюз обедини всички европейски държави и се опитва да продължи движението си на изток.
Китай създава собствена интеграционна зона по проекта „Един път – един пояс“. Африка се обединява. Всеки разбира, че никой не може да оцелее сам. ЕиС в този контекст е независима суверенна единица – отворена към други полюси, но с достатъчен мащаб за автономия, преди всичко по критични за живота на всяко общество въпроси – енергийна и хранителна, технологична, а в близко бъдеще и климатична сигурност.
Ограничава ли се ЕиС само до икономиката?
Икономиката не може да бъде строго изолирана от други аспекти – политика, култура, образование, общество, сигурност. Да, ЕиС е създаден като институция на икономическата интеграция и това е нейният основен приоритет и някои страни членки се придържат точно към тази позиция.
Но всеки мащабен проект изисква глобална визия, дългосрочна стратегия, система от принципи и норми, политическо и социокултурно разбирателство.
Без това всичко ще спре.
Ето защо, волю или неволю, с укрепването на ЕиС и неговите структури и механизми ще бъдем изправени пред необходимостта от установяване на многостранен диалог между участващите държави.
Това е неизбежно, тъй като премахването на вътрешните митнически граници и търговски бариери извежда на повърхността дискусии около необходимостта от изравняване на конкурентните предимства на отделните икономики, участващи в интеграцията, и валидността на потока от инвестиции, финанси и данъчна основа от една държава на друг.
Въпросът за хармонизирането на митническата администрация вече стои остро, а в бъдеще ще има въпроси за хармонизирането на данъчната и финансовата система или например образователната система, без която е невъзможен общ пазар на труда.
Ще има нужда от хармонизиране на системите за социална защита и здравеопазване, тъй като в крайна сметка това са разходи, които попадат в себестойността на продуктите, които влизат на общия пазар. Това ще определи колко благоприятни условия ще бъде това или онова предприятие спрямо конкурентите от други страни-членки на ЕиС.
Всичко това са много трудни въпроси. Ако нямаме съзнание за нашата цивилизационна общност, а това, освен търговия, включва духовни и морални ценности, светоглед, култура, наука, образование, изкуство, спорт и много други, ще бъде много трудно за бъдещите преговарящи да се споразумеят.
Всички тези въпроси ще изискват политически решения и развитието на Съюза ще зависи от това как страните членки ще ги решат. В случай на такъв проект с историческо значение може да се каже, че икономиката е нещо повече от икономика. Това е съдбата и гаранцията за благополучието на всеки участник.
ЕиС поставя ли си за цел конкуренция с други проекти за регионална интеграция? СТО, атлантическа интеграция, китайската инициатива "Един пояс, Един път", АПЕК и др.
Не, не се говори за никаква конкуренция. ЕиС е отворен за взаимодействие с други инициативи за регионална интеграция и нашите страни (заедно или поотделно) участват в много от тях – ШОС, БРИКС, заедно с Китай работим за свързване на ЕиС и „Един пояс, един път“.
Работим активно заедно за разширяване на зоната за свободна търговия със страни извън ЕиС, което трябва да осигури на нашите производители по-конкурентоспособни условия на по-широки експортни пазари. Нашето сдружение не е насочено срещу никого и преследва строго творчески цели.
Как ЕиС се отнася към идеологията на евразийството, която е доста популярна както в Русия, така и в други страни - преди всичко в Казахстан и Турция?
На пръв поглед изглежда, че няма как, тъй като става дума, от една страна, за политическа философия, основана през 20-те години на 20 век, а от друга страна, за чисто практически и чисто икономически инициативи на 21 век. век.
Но ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че класиците на евразийството - Н. С. Трубецкой, П. Н. Савицки, Г. В. Вернадски, Н. Г. Алексеев, Л. Н. Гумильов и други - се оказаха практически пророци по отношение на трансформацията както на Русия, така и на цялата международна система.
Те прогнозираха упадъка на Запада, изместването на центъра на тежестта към цивилизациите и народите на Изтока, обръщането на бъдеща Русия към традиционните ценности и неизбежността на създаването на многополюсна система в света.
И в този многополюсен свят, вярваха евразийците, Русия и нейните приятелски евразийски народи имат обща съдба и обща мисия - да станат един от тези полюси, заедно с великите сили на Изтока (Китай, Индия) и Запада.
Освен това евразийците остро критикуваха опита на западния свят да наложи на цялото човечество система от свои норми и правила, структурирани по такъв начин, че самият Запад винаги да е от полза. Самите евразийци се застъпваха за справедлив, наистина демократичен и свободен световен ред, без хегемония и без колониални практики.
Освен това евразийците настояваха, че Русия - Евразия не е част от западната цивилизация, а заедно с братски народи и култури представлява самостоятелна цивилизация.
Евразийците говориха за общата съдба на източнославянските и тюркските, фино-угорските, кавказките, сибирските и северните народи. Очертаните от тях приблизителни граници на евразийската цивилизация са много близки до интеграционната зона на ЕиС.
За някой друг, освен някои бивши съветски републики, ЕАЕС привлекателна ли е структура?
Несъмнено. Има мнение, че ЕиС е проект изключително за постсъветското пространство. Всъщност това не е вярно. Не само бившите съветски републики могат да станат членове на ЕиС. И има страни, които обмислят този вариант. Интересът към ЕиС ще нараства, тъй като Съюзът демонстрира убедителни икономически успехи, както направи през последните две години.
Освен това ние всъщност създаваме своеобразен чадър за сигурността на страните-членки на ЕиС, като обхващаме предимно енергийните и хранителните въпроси. В днешния сложен свят, ще се съгласите, това са много сериозни фактори, които говорят в полза на привлекателността на нашето интеграционно обединение. Ние виждаме бъдещето на Северна Евразия като регион, който осигурява на жителите си достоен живот.
Сега всеки търси този регионален полюс, към който да се присъедини, за да реализира собствените си икономически интереси. Тъй като ЕиС не е насочен срещу никого и не изисква изключителност за участващите членове, всички решения се вземат въз основа на консенсус, което е много привлекателно.
Естествено ЕиС би бил идеален за Азербайджан, Узбекистан (който сега има статут на държава наблюдател), Туркменистан и Таджикистан. Икономическите ползи за тях са очевидни. Ако правителствата на балтийските страни, Молдова или Украйна бяха наистина заинтересовани от икономическото развитие, тогава ЕиС също би им помогнал много.
Достатъчно е да сравним макроикономическите показатели на тези страни с подобни показатели на други страни от постсъветското пространство, които ценят нормалните работни отношения с Русия.
Как набиращите скорост в момента логистични и транспортни проекти Север-Юг са свързани с евразийската интеграция според ЕиС?
Това е най-важната посока. Доскоро основният ни търговски партньор беше Европейският съюз. Рязкото прекъсване на икономическите и всякакви други връзки с Русия трябваше да доведе страната ни до крах, но това не се случи.
Много бързо успяхме да преориентираме отношенията си от Запада към Изтока и към Глобалния Юг, тоест там, където днес са най-високите темпове на икономическо развитие и потребителски пазари. Никой не си прави илюзии, че нивото на връзките между Русия и ЕС може да бъде възстановено в близко бъдеще. Трябва да бъдем реалисти и да разберем, че противоречията са твърде дълбоки.
Затова отношенията с глобалния юг са от особено значение за нас. И тук проектът Север-Юг разкрива пред нас огромни възможности. Северната част на Евразия, където се намира Русия с несметните си богатства, получава достъп до растящите пазари на Югоизточна Азия и Африка чрез система от транспортни и логистични артерии.
Меридионалните мрежи свързват Русия през Черно море с Турция, както и с целия Близък изток - Ирак, Сирия и др. В Каспийския регион се прокарват транспортни маршрути през териториите на приятелски страни, които доставят нашите стоки в Иран и неговите пристанища в Персийския залив и Индийския океан, откъдето пътят се отваря към глобалния юг.
В ход е подготовката за изграждането на трансафганистанската железница с руско междурелсие 1520 от Узбекистан към Пакистан и Индия. Сибир граничи с Китай и по на юг с Тайланд и Индонезия, както и с други страни в Югоизточна Азия и Индийския океан. В замяна страните от Южна Евразия получават достъп до ЕиС и така чак до Арктика.
ЕиС вече сключи споразумения за свободна търговия с Виетнам и Иран, а подобни преговори се водят и с редица други страни от Глобалния юг. Ние, заедно с нашите партньори в ЕиС, формираме огромна икономическа зона с население, способно да осигури огромно търсене на всички видове енергийни ресурси, промишлени стоки и високи технологии.
Освен това и двата макрорегиона на Евразия – северният и южният – съдържат огромен научен, културен и човешки потенциал, който ще се задвижи с реализирането на широкомащабната ос Север-Юг.
Това е бъдещето. Когато успеем да реализираме тази инициатива, суверенитетът на всички участници ще се увеличи експоненциално.
Какво ще кажете за финансовата и парична система на ЕиС? Има ли планове за преминаване към единна регионална валута?
По някаква причина този въпрос винаги се задава, сякаш всичко зависи от това. Всъщност доларът беше удобно и надеждно средство за международни плащания. Той също беше добре използван в ЕиС.
Чак до момента, в който решиха да го използват като оръжие с надеждата, че ще създадат достатъчно трудности за нашата икономика, които да доведат до нейния колапс. В резултат на това много страни по света са изпробвали тази ситуация върху себе си, законите на предприемачеството са влезли в действие и се извършва раздвояване на системата за международни плащания.
Международната търговия, не само в региона на ЕиС, започна активно да се отдалечава от долара и да премине към национални валути, започнаха да се появяват нови платежни системи и бяха установени нови взаимоотношения.
Що се отнася до ЕиС, икономическите субекти избират собствените си валути за взаимна търговия. Повече от 90% от плащанията вече се извършват в национални валути.
Превод: СМ
