/Поглед.инфо/ Пасивната реакция на Швеция спрямо коронавируса, която причини повече жертви, отколкото в съседните скандинавски страни, до голяма степен се дължи на липсата на пълноценен опит на Стокхолм от Втората световна война, пише Dagens Nyheter с позоваване на думите на бившите министри Карл Билт и Бьорн фон Сюдов. Според политиците съседните страни, които бяха хванати неподготвени за агресията, си обещаха, че това никога повече няма да се случи, докато Швеция продължи да действа според предишния твърд курс.

Швеция не реагира толкова енергично на пандемията от коронавируса като останалите държави и в резултат от заразяването COVID-19 в тази страна умряха повече хора, отколкото в останалата част на Северна Европа. Бившият шведски министър на отбраната социалдемократът Бьорн фон Сюдов и бившият премиер от Умерената коалиционна партия Карл Билд имат сходни мнения защо се е случило така. Според тях подходът на скандинавските страни към коронавируса до голяма степен се определя от травматичния опит на всяка отделна държава, пише Dagens Nyheter.

Никога не сме срещали подобна ситуация в съвременната епоха. Ако имахме същия опит като нашите съседи, вероятно щяхме да вземем същите решения като тях. Те имат повече опит от Втората световна война.“, казва Бьорн фон Сюдов.

Бившият министър припомни ниското ниво на подготовка на Финландия в очакване на зимната война със СССР, която започна на 30 ноември 1939 г. Същото може да се каже и за Дания и Норвегия, които, въпреки всички предупреждения, атаката на нацистка Германия на 9 април 1940 г. завари неподготвени.

Ние сме най-сходните страни, приличаме си в почти всичко. Но е възможно политическото ръководство в Норвегия, Дания и Финландия да си е казало: „Няма да позволим това да се повтори“. Политическото ръководство не трябва да предприема неадекватни мерки и да действа пасивно. Това ги накара да продължат напред според твърдата си линия“, добави той.

Карл Билд до голяма степен е съгласен с министъра. Той се притеснява, че скандинавското сътрудничество в момента "влачи жалко съществуване." Когато беше министър-председател, скандинавските страни се консултираха помежду си, преди да вземат важни решения, но сега е по-вероятно да действат самостоятелно.

Следователно има опасност те да видят, че Швеция върви по своя път, гледайки към всички от високо, както се случи в действителност. И това не е добре. В миналото като скандинавска страна имахме по-малко кризи и опит за борба с тях. Струва ни се, че има проблеми по целия свят, но не и в Швеция.“, иронично казва Билд.

И двамата бивши министри считат, че Швеция трябва да работи за задълбочаване на политиките за сигурност и отбрана със своите съседи Финландия и Норвегия. Според тях сътрудничеството става необходимо с оглед на факта, че и двете страни са тръгнали по различни пътища: Финландия запази своите териториални сили за отбрана, докато Норвегия се присъедини към НАТО.

По време на Студената война Швеция можеше да се похвали с цялостна система за тотална отбрана, натрупвайки запаси от гориво, храна и лекарства. При това в страната имаше 7 милиона противогази и респиратори за възрастни, деца и бебета.

При това и двамата политици са частично отговорни за изчерпването на тези резерви, но сега съжаляват за такова решение, по-специално в областта на здравеопазването. „Имахме полеви болници и по-важното – кадри за окомплектоването им. Сега бихме могли да извикаме обучен военен медицински персонал.“, призна фон Сюдов.

Нямаше да ни навреди, ако имахме военни етапни болници. Въпреки това, сериозните елементи на икономическата отбрана днес се оказаха не толкова значими.“, заяви Карл Билт.

Самият бивш шведски премиер публикува книга преди шест месеца, озаглавена „Епохата на новия метеж“, в която се пита дали Западът ще успее да запази свободата си след 20-30 години. Според него противоречията между великите сили, национализма, кибернетичните и търговските войни, авторитарните режими, както и САЩ при Доналд Тръмп, допринасят за отслабването на световното сътрудничество.

Пандемията консолидира тези тенденции, водещи до не толкова стабилен свят. Не мисля, че има път назад.“, казва Билд.

От януари 2017 г. до май 2019 г. Бьорн фон Сюдов изпълнява функциите на председател на Комисията по отбрана. Тази структура показа, че растежът на противоречията в света заплашва, включително с война в Северна Европа. „Не може да се изключи въоръжено нападение срещу Швеция. По-големият конфликт може да започне с атака срещу Швеция“, отбеляза комисията.

Сега както Билд, така и фон Сюдов се изразяват по-ясно, отколкото когато са участвали активно в политиката, смята Dagens Nyheter. Според тях единствената заплаха за Швеция идва от Русия, а помощ може да се очаква само от САЩ. „Разчитаме до голяма степен на вярата, че американците ще дойдат“, каза Билд.

Независимо от това, според него, в случай на остра криза, основни решения ще бъдат взети от човека в Овалния кабинет. И независимо кой седи там, американците все повече ще ги безпокои Китай, докато ресурсите за Европа постепенно ще намаляват.

Швеция, заедно с Финландия, трябва да разполагат с въоръжени сили с такава големина, че Русия да няма известен диапазон от възможности, с изключение на ядрените оръжия. Трябва да имаме обичайните мобилни части на сухопътната армия, въздушните и военноморските части, както и някакъв вид кибер защита.“ подчертава Бьорн фон Сюдов.

Фон Сюдов смята "руско-украинската война" за смес от окопен конфликт в духа на Първата световна война и съвременна кибер операция. За да затвори най-големите пропуски в отбраната на шведската територия, Комисията по отбрана предложи създаването на три действащи армейски бригади и два нови полка.

Нуждаем се от универсални, предупредителни и оперативни звена, способни да се движат навсякъде. Изходът от кризата до голяма степен се определя от начина, по който тя започва. От опит можем да кажем, че събитията могат да се развият много бързо и трябва да сме в състояние да действаме съответно.“, заключи Билд.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели