В петък френският президент Еманюел Макрон командва космическа лазерна атака - с помощта на компютър. Атаката е част от мащабно военно учение на новото френско космическо командване в Тулуза. От понеделник, като част от учението с кодово име AsterX, френските военни симулират кризисни ситуации, като заплашване на сателита им от враждебна чужда сила или проследяване на потенциално опасен космически обект. Това е първият път, когато Франция е домакин на подобно събитие. В учението участваха космическите сили на САЩ и Германският въздушно-космически център, съобщава Frankfurter Allgemeine.
Името AsterX се отнася до първия френски изкуствен сателит на Земята, Asterix, изстрелян през 1965 г. Оттогава ролята на сателитите както за ежедневието, така и за военното разузнаване непрекъснато нараства. Те са от съществено значение и за банковото дело и логистиката, както и за мобилните телефони и прогнозата за времето.
Досега обаче сателитите бяха слабо защитени. Затова през 2019 г. Макрон решава да създаде космическо командване по модел на космическото командване на ВВС на САЩ. По думите на президента, в Европейския съюз Франция играе водеща роля в повишаването на осведомеността за новите заплахи в космоса. Както отбелязва вестникът, сценариите за нападения и намеса в космоса не са просто измислица.
Според френското министерство на отбраната през октомври 2017 г. руският разузнавателен спътник Luch-Olympus забележимо се е приближил до френско-италианския спътник Athena-Fidus и се е опитал да прихване сигналите му. Министърът на въоръжените сили Флорънс Парли коментира инцидента: „Това беше не само недружелюбно, но може да се нарече акт на шпионаж“.
Като цяло броят на провокациите като пробиви и намеси се е увеличил през последните години. Китай, Русия, а наскоро и Индия вече са тествали антисателитни оръжия.
По време на посещението си в Тулуза Макрон следва сценария на учението, при който Република Сива е нападната от Конфедерация Пирос. Битката се проведе в космоса и около 60 военни трябваше да анализират ситуацията пред компютъра и да разработят подходи за решаване на проблемите.
По-рано Макрон на страницата си в Twitter поздрави НАСА за успешното кацане на космическия кораб Perseverance на Марс. Представени му бяха първите снимки на Марс от апарата SuperCam. Генерал Мишел Фридлинг, ръководител на новосъздаденото френско космическо командване, обясни сценария на президента.
„Появяват се редица събития, които създават кризи или заплахи за нашата космическа инфраструктура“, каза Фридлинг. Според него целта на учението е била да покаже, че Франция основава своята космическа стратегия не само на декларации за намерения, но и бързо напредва в създаването на командването.
До 2025 г. всички цивилни и военни части трябва да бъдат прехвърлени в новия щаб в Тулуза. Това се отнася и за Военния център за наблюдение на космически обекти близо до Лион, както и за Центъра за сателитно наблюдение в Крей. Освен това в системата на командването ще бъдат включени граждански изследователски центрове.
В Тулуза Макрон проведе секретно съвещание, за да обсъди бъдещата космическа стратегия. Миналата година беше публикуван документ от седемдесет страници („Stratégie spatiale de défense“), който следва да се попълни с конфиденциална част.
Документът подчертава, че Франция се придържа към отбранителна стратегия в космоса. По този начин не говорим за милитаризация на космическото пространство, а за защита на нашите собствени сателити и устройства на приятелски държави. Следователно, за да може да противодейства на вражеските атаки в космоса, в бъдеще Франция ще оборудва сателити с лазерно оръжие.
Освен това от 2023 г. в орбита трябва да бъдат изведени така наречените наносателити с тегло до десет килограма, които ще могат да проследяват „недружелюбни движения или опасни космически отломки“.
В този случай антисателитните лазерни оръжия трябва да се използват „само за целите на самоотбраната“. Макрон одобри отпускането на допълнителни средства в размер на 700 милиона евро за космическата програма до 2025 година. Военният бюджет за 2019-2025 г. вече осигурява 3,6 млрд. Евро за тези цели. В сравнение с американските разходи за военната космическа програма (над 50 млрд. долара годишно), това изглежда скромно, заключава Frankfurter Allgemeine.
Превод: ЕС
